Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14030 от 16.07.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 56811/2023
Вид
Решение № 14030
Подписан
16.07.2024
Състав
Виктория Марианова Станиславова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 14030 гр. София, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20231110156811 по описа за 2023 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба вх. № 288352/16.10.2023 г. на Застрахователна компания „================== със седалище и адрес на управление: гр. ==================, с която са предявени обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи заплащане на ищеца съответно на сума в размер от 330,46 лева – регресно вземане за възстановяване на платено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка “Каско” за щети по лек автомобил марка ====================, причинени вследствие преминаване на застрахованото МПС през необезопасена и необозначена неравност на платното за движение /дупка/ на 29.05.2019 г., около 22:00 часа в .................... с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.03.2023 г. до окончателното плащане, както и сума в размер на 101,73 лева – лихва за забава за периода 27.03.2020 г. – 27.03.2023 г. – суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 31.05.2023 г. по ч. гр. д. № 15793/2023 г. по описа на СРС, 29 състав.

В исковата молба ищецът твърди, че на 29.05.2019 г., около 22:00 часа, в гр. София, водачът Г. С. С. при управление на собствения си лек автомобил марка ====================, попада в необезопасена и необозначена дупка на пътно платно, стопанисвано от ответната община, с което реализира пътнотранспортно произшествие (ПТП). От транспортния инцидент са причинени материали щети на лекия автомобил марка ====================. За настъпилото произшествие е изготвен Протокол за ПТП № 1724266 от 29.05.2019 г. Към датата на събитието увреденият автомобил с рег. № СА .............. АД, застрахователна полица № 93001810061983, със срок на покритие от 27.07.2018 г. до 26.07.2019 г. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие, пред ЗК „........“ АД е образувана щета № 0000-1201-19-251829. При извършен оглед на лек автомобил марка ====================, са констатирани увреждания на задна лява гума Континентал 245/40/18 70% и предна лява гума Континентал 245/40/18 70%. В съответствие с установените като вид и степен щети е определено застрахователно обезщетение на собственика на увреденото МПС в размер на 320,46 лева, която е изплатена на Г. С. С. с преводно нареждане на 01.07.2019 г. Ищецът поддържа, че отговорна за вредите е ответната община, тъй като ПТП е настъпило на пътен участък, чието поддържане е в правомощията на общината. Поради това твърди, че е придобил регресно вземане срещу ответника за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разноски за обработка на щетата.

Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски по делото.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Излага твърдения, че от представените доказателства по делото не се установя да е осъществено ПТП, при което на застрахованото при ищеца МПС да са причинени вреди. Твърди, че не са ясни обстоятелствата, при които е станало увреждането, не са налице доказателства за точното място на ПТП, доказателства за размерите на твърдяната дупка, поради което не може да се установи било ли е възможно получаването на описаните вреди, включително скоростта на движение на МПС и дали тя е била съобразена с метрологичната и пътната обстановка. Твърди, че застрахователят не е доказал, че причинените вреди представляват покрит застрахователен риск. Не оспорва, че застрахователят е заплатил стойността на увредените детайли. Поддържа, че от представените доказателства не може да се установи дали водачът на МПС чрез нарушение на ЗДвП не е съпричинил вредите, както и че уврежданията са резултат от попадане на автомобила в препятствие на платното за движение.

Поддържа, че доколкото не е имало основание за възникване на отговорността на застрахователя към увреденото лице по силата на застрахователния договор, то плащането на застрахователната сума не води до суброгиране на застрахователя в правото на увреденото лице, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира разноски по делото.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представена и приета Застрахователна полица „Каско на МПС“ № 93001810061983 от 26.07.2018 г. /л. 6/, сключена между ЗК „........“ АД и Г. С. С., с предмет на застраховане лек автомобил марка ====================, с период на застрахователно покритие 27.07.2018 г. – 26.07.2019 г. и основно покритие Клауза 1.

По делото са представени и приети Общи условия на ЗК „........“ АД за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства /л. 7 – л. 19/.

По делото е представен и приет Протокол за ПТП № 1724266/29.05.2019 г. /л. 20/, съставен от полицейски служител при сектор "................. на СДВР.

По делото е представено и прието Уведомление за настъпило застрахователно събитие /л. 21/, подадено от Г. С. С. до ЗК „........“ АД с изложени в него твърдения относно причинени по застрахования лек автомобил марка ====================, щети в резултат от ПТП, състояло се в района на бул. ......................., на 29.05.2019 г. – в срока на осигурено по процесния договор застрахователно покритие. В документа подателят е указал, че ПТП е настъпило при преминаване на управлявания от него автомобил през дупка на пътното платно. Като увредени детайли по автомобила са посочени предна и задна лява гума.

По делото е представена и приета Експертиза по щета № 0000-1201-19-251829/18.06.2019 г. /л. 26/, според която щетите по процесния лек автомобил са оценени на стойност от 320,46 лева. С доклад по щета № .............../1/18.06.2019 г. е постановено изплащането на застрахователно обезщетение в размер на 320,46 лева. Видно от представено по делото платежно нареждане от 01.07.2019 г. (л. 29) ищецът е заплатил на Г. С. С. сумата от 320,46 лева по щета № ...............

С регресна покана от 11.10.2019 г. ЗК „........“ АД е поканил ................ да му заплати сумата в размер на 320,46 лева – изплатено застрахователно обезщетение по щета № ................ По делото не се твърди и не се установява плащане по така отправената покана.

По делото са представени и приети Договор от 11.05.2015 г. между ................ – като възложител, и „...................... ЕАД – като изпълнител, с предмет извършване на поддържане и текущ ремонт на територията на ответната община – II зона „................ /л. 48 – л. 78/, допълнително споразумение към него от 12.10.2018 г. /л. 47/, констативен протокол от 08.05.2019 г. /л. 45/ и протокол за месечна инспекция от 20.05.2019 г. /л. 43/

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Г. С.

С..

От разпита на свидетеля Г. С. С. се установява, че той има спомен за случай през 2018 г. – 2019 г., при който, движейки се по пътя за ж. к. ...................... управляваният от него лек автомобил марка „.............., е попаднал в дупка на пътното платно, при което на две от гумите на МПС излезли "балони". ПТП-то настъпило на бул. ............... След преминаване на светофарна уредба МПС, които се движели в лявата лента, „избутали“ управлявания от свидетеля автомобил в дяната част на платното, в близост до тротоарния участък, при което той попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. След случилото се свидетелят се обадил на застрахователя, който дошъл и извършил оглед на автомобила. Описаната случка се развила в тъмната част на денонощието.

По делото е изслушано и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК експертното заключение на вещото лице Й. Й. по допуснатата съдебна автотехническа експертиза /САТЕ/. Съгласно последното, което преценено по реда на чл. 202 ГПК настоящият 2 съдебен състав изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната техническа област, пътно-транспортното произшествие е настъпило на 29.05.2019 г. около 22:00 часа при движение на водача на лек автомобил марка ====================, по бул. „.................. където попада в необезопасена дупка на пътното платно. В резултат на това са увредени предната лява гума, предната лява джанта, задната лява джанта, задната лява гума на автомобила. След настъпване на застрахователното събитие при ищеца е заведена щета № 00001201-19-251829/29.05.2019 г., извършен е оглед на автомобила от застрахователя и са описани щетите по лекия автомобил. Вещото лице посочва, че от техническа гледна точка щетите по лекия автомобил марка ====================, съответстват на механизма на ПТП и могат да бъдат в причинно-следствена връзка с него. Стойността, необходима за възстановяване на щетите по процесното МПС, към момента на настъпилото застрахователно събитие, изчислена по средни пазарни цени възлиза на сумата от 423,34 лева, при съобразяване периода на експлоатация на автомобила от датата на първоначалната му регистрация – 06.08.2004 г., до датата на застрахователното събитие – 29.05.2019 г. Изслушан в проведеното на 17.04.2024 г. открито съдебно заседание експертът заявява, че депозираните в същото заседание свидетелски показания потвърждават механизма на ПТП, отразен в писмената документация по делото и в САТЕ.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.

49, вр. чл. 45 ЗЗД, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу възложителя на работа, при или по повод на която са причинени вредите. Съгласно визираната норма основателността на предявения осъдителен иск при наведените от ищеца твърдения се обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните елементи: 1./ сключен със застрахователя-ищец договор за имуществена застраховка за процесното МПС с валидно застрахователно покритие към сочената дата на ПТП; 2./ настъпване на описаното в исковата молба ПТП, съставляващо покрит съгласно договора застрахователен риск; 3./ плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя-ищец в полза на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 4./ деликтна отговорност на ответника по отношение на увредениязастрахован, възникнала за него в качеството на възложител на работа при условията на чл. 49 ЗЗД, както следва: виновно противоправно деяние, осъществено от физическо лице – изпълнител на работата при или по повод извършването й, в причинна връзка с което са причинени вреди в претендирания размер, и обуславящо отговорността на ответника правоотношение по възлагане на работата на прекия делинквент. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест за установяване на посочените релевантни обстоятелства при условията на пълно и главно доказване. В тежест на ответника, при установяване на горепосочените предпоставки, е да установи плащане на претендираната сума, както и своевременно релевираното от него възражение за съпричиняване на вредите.