Определение № 42147 от 10.10.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 31600/2025
- Вид
- Определение № 42147
- Подписан
- 10.10.2025
- Състав
- ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 2-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 2-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 2-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 2-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 4 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1-3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1-3 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 42147 гр. София, 10.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20251110131600 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Г. И. М. срещу „В.К.С.“ ЕООД, с която са предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 , т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
В исковата молба ищцата твърди, че узнала, че е уволнена от ответника „В.К.С.“ ЕООД на основание нормата на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ въз основа на получена информация и извършени справки съответно от Дирекция „Инспекция по труда“- гр. София, НАП, както и от информационната система на ИА „Главна инспекция по труда“, както и че в хода на извършена от Дирекция „Инспекция по труда“ проверка по неин сигнал работодателят не представил заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което в тази насока на същия били дадени предписания.
В уточнителна молба от 06.08.2025г. от името на ищцата е изложено твърдение, че в случая предизвестие за прекратяване на процесната трудовоправна връзка не било връчвано.
С разпореждане от 26.08.2025г. на ищцата е указано в едноседмичен срок от получаване на препис от разпореждането писмено, с препис от насрещната страна, да отстрани противоречието между обстоятелствената част на исковата молба, уточнена и допълнена с молба от 06.08.2025г., в която заявява, че уволнителна заповед, респ. предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение не й е връчено (с което по същество твърди, че трудовото правоотношение между страните не е прекратено), от една страна, и искането си за отмяна уволнението, от друга, като в случай че продължава да поддържа, че заповед за уволнение, респ. предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение не й е връчено по какъвто и да е начин, да изясни правния си интерес да иска признаване за незаконно и отмяна на уволнение, за което не твърди да е породило правния си ефект чрез връчване на уволнителната заповед от работодателя, като на страната са указани и неблагоприятните процесуални последици при неизпълнение на указанията.
На 25.09.2025г. по делото е постъпила молба, с която от името на ищцата се поддържа, че заповед за уволнението й, респ. предизвестие за прекратяване на трудовото й правоотношение не било връчвано „по надлежния ред“, като съобразно това твърдение е изведено и съждение, че „не е породено правно действие за прекратяване на трудовото правоотношение“. Наред с това, в молбата се поддържа, че въпреки липсата на връчена заповед за уволнение, в случая било налице фактическо прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като ищцата не била допускана до работното й място, поради което обективно не полагала труд, респ. не получавала трудово възнаграждение. При тези твърдения и доводи се поддържа, че за служителя е налице правен интерес да оспорва 1 уволнението като незаконосъобразно, предявявайки процесните искове.
Настоящият съдебен състав намира, че доколкото и след изрично дадените на ищцата указания в този смисъл, същата продължава да поддържа твърдението си, че заповед за уволнение, респ. предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение не й били връчвани, за същата не съществува правен интерес да оспорва соченото от нея като незаконно уволнение, както и да предявява и поддържа обусловените от иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, респ. за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението, тъй като по същество не се твърди да е настъпило правното действие на уволнението, срещу което се търси защита. Напротив, изрично в молбата- уточнение от 25.09.2025г. ищцата поддържа, че правното действие на прекратяването на трудовото правоотношение не е настъпило. С оглед на това безпредметно според настоящия съдебен състав се явява да се търси защита срещу уволнение, за което по същество се твърди да не се е осъществило.
Нещо повече, в уточнителната молба от 25.09.2025г. се поддържа, че в случая е налице хипотеза на „фактическо“ уволнение поради недопускане до работното място и незаплащане на трудово възнаграждение, които твърдения биха могли да послужат за обосноваване на претенции с правно основание чл. 213, ал. 1, респ. по чл. 128, т. 2 КТ, каквито в случая не са заявявани.
Съжденията в изяснения смисъл намират опора в актуалната и трайно установена практика на касационната инстанция, вкл. постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 248 от 22.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 754/2018 г., IV г. о., ГК, както и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 46 от 13.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3764/2022 г., III г. о., ГК, в което са възприети и доразвити правните съображения, изложени в първото. Така, в решение № 248 от 22.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 754/2018 г., IV г. о., ГК, в отговор на поставения въпрос „има ли ищецът правен интерес да иска от съда отмяна на заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение, която никога не му е връчвана по никакъв начин“, съдебният състав е приел, че когато в исковата си молба ищецът, който е предявил искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ, твърди че писменият акт на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение (заповед за уволнение, предизвестие или наименован по друг начин) не му е връчен, то такава искова молба е нередовна поради противоречие между петитум и обстоятелствена част. Тази нередовност следва да се отстрани по реда на чл. 129, ал. 2-5 от ГПК, като съдът даде указания на ищеца да изложи ясни твърдения относно начина, по който му е връчен писменият акт за уволнението (заповед, предизвестие и пр.). Когато ищецът изложи по делото твърдения за обстоятелства по връчване на заповедта (или друг писмен акт на работодателя), с която твърди, че е извършено уволнението, чиято отмяна иска, нередовността на исковата молба е отстранена и спорът следва да се разгледа по същество. В тези случаи следва да се има предвид, че начините на връчване и тяхното удостоверяване са различни, и са възможни най-различни хипотези (в тази насока е налице значителна съдебна практика, включително такава на ВКС, например: решение № 226/30.10.2017 г. по гр. дело № 4471/2016 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 113/04.06.2013 г. по гр. дело № 759/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 49/15.03.2018 г. по гр. дело № 2837/2017 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 39/27.02.2012 г. по гр. дело № 410/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 330/05.11.2013 г. по гр. дело № 1220/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС).
Когато, обаче, ищецът изрично и категорично заявява по делото, че процесната заповед (или друг писмен акт на работодателя) за уволнението не му е връчена по какъвто и да било начин и той не е запознат със съдържанието й, без да сочи обстоятелства и доказателства за извършено връчване, то по същество той твърди, че трудовото правоотношение между страните не е прекратено. Поради това, предявените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ за защита срещу процесното уволнение ("извършеното" според него със същата заповед, но без тя да му е връчена по какъвто и да било начин) са без предмет и той няма правен 2 интерес от воденето им срещу ответника-работодател. В тези случаи исковете и съдебното производство по тях са недопустими, поради което делото следва да се прекрати съгласно чл. 130 от ГПК.“
По изложените фактически и правни съображения и на основание нормата на чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната, като производството по делото следва да бъде прекратено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 193150/03.06.2025г. на Г. И. М., ЕГН **********, срещу „В.К.С.“ ЕООД, ЕИК .............., като ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчване на препис от него от ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3