Решение № 399 от 24.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. София, 24.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Елена Св. Шипковенска като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Въззивно гражданско дело № 20221100512766 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 436 -чл.438 от ГПК, във вр. с чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК.

Съдът е сезиран с жалба вх.№57748 от 16.11.2022г. от Столична община, ЕИК **** съд. адрес: гр. София, ул. ****, чрез пълномощника юрк.Д.А. , като длъжник по изп. дело № 20228600401704 по описа на ЧСИ В.М. с рег.№860 от КЧСИ, срещу постановление за разноски от 10.11.2022г., обектирано в съобщение с изх.№ 94208/ 10.11.2022г., с което е оставено без уважение депозирано от длъжника искане за намаляване поради прекомерност на разноските по изпълнението, на адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя, което в размер на 250лв., както и за намаляване на съответстващата му част от пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

В жалбата се сочи, че в Столична община постъпила покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 20228600401704 с изх. № 91341/31.10.2022 г. по описа на ЧСИ № 860 В.М., заведена в Столична община с вх. № СОА22-ДИ11- 8823/02.11.2022 г., в която са посочени дължимите суми в изпълнителното дело, част от които са: 250 лв. суми, дължими до този момент (в т.ч. дт, адв. възнаграждение, възнаграждение за В.Л., за пазач и пр.) - 66 лв. - такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Срещу горепосочените такси и разноски по изпълнителното дело Столична община е подала възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с искане същото да бъде намалено от 250 на 200 лв., както и да бъде намалена съответстващата му част от пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят счита, че единственото процесуално действие извършено от пълномощника взискателя е подаване на молба за образуване на изпълнително дело, като съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за размера на адвокатските възнаграждения, адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200 лв., като твърди, че съдебния изпълнител неоснователно е отказал да намали разноските от 250лв. на 200лв.

Взискателят П.Т.Г., чрез адв.П.П. - пълномощник, в срока по чл.436 ал.3 ГПК, е 1 депозирал писмено възражение, в което се излагат подробни съображения за неоснователност на частната жалба. Заявява, че в срока за доброволно изпълнение и към 16.11.2022 г. - датата на подаване на частната жалба, по сметка на ЧСИ не са постъпвали суми от длъжника, поради което и липсва извършване на разпределение на установените по изпълнението разноски.

В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК ЧСИ В.М. сочи, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна. Излага фактическите обстоятелства във връзка с образуването и развитието на изп. дело № 20228600401704 по описа и за 2022г.

Приложените към мотивите преписи от книжа по изп. дело № 20228600401704 по описа на ЧСИ В.М. с рег.№860 от КЧСИ, сочат следната фактическа обстановка:

Изпълнителното производство е образувано на 31.10.2022Г., по молба вх.хо 55066 от взискател П.Т.Г. с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. П.П.. Като основание е предоставен в оригинал Изпълнителен лист издаден на 27.10.2022г. от Софийски районен съд, НО, 23-ти състав по Решение № 3611/29.09.2022Г. по НАХД № 7312/2022г. по опис на СРС.

С образуване на делото е претендирано адвокатско възнаграждение за процесуален представител на взискателя в размер на 250,00 лв.

Длъжник по делото е СТОЛИЧНА ОБЩИНА с ЕИК: ****, като предмет на изпълнението е парично задължение по Изпълнителен лист издаден на 27.10.2022г. от СРС, НО, 23-ти състав по Решение № 3611/29.09.2022Г. по НАХД № 7312/2022г. на СРС.

С Разпореждане от 31.10.2022г. съдебния изпълнител приел претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение и са начислени такси и разноски по делото, съгласно ТТРЗЧСИ (л.6). Изготвена е сметка за размера на дълга (л.20) и покана за доброволно изпълнение (л.23 от изп. дело № 20228600401704) На 02.11.2022г. на длъжника е връчено Покана за доброволно изпълнение, чрез Система за сигурно електронно връчване (ССЕВ), ведно с информация за приетите за събиране по делото адвокатско възнаграждение и такси и разноски по ТТРЗЧСИ (л.26).

На 08.11.2022г. по делото е постъпило Възражение от длъжника с вх.№ 56284, против приетите за събиране такси и разноски по делото (л.27). Възражението е изпратено към взискателя за становище по имейл на 09.11.2022Г. (л. 29). На 10.11.2022г. взискателят е депозирал Становище с вх.№ 56555, с което дава съгласие за редуциране на възнаграждение, ако дългът се погаси в срокът за доброволно изпълнение (л.30).

На 10.11.2022г. с обжалваното постановление обективирано в Съобщение изх.№ 94208, ЧСИ В. М. уведомила длъжника, че Възражението му е оставено „без уважение“ (л.32, л.34, л.35).

На 16.11.2022г. по делото е депозирана частна жалба с вх.№ 57748, против отказа на ЧСИ М. да редуцира таксите и разноските по делото (л.37).

С молба вх.№ 59994 от 23.11.2022г. взискателят П.Т.Г., чрез адв.П.П., предвид липсата на изпълнение в срока определен в ПДИ, както и към 23.11.2022г. поискал налагане на Запор върху банковите сметки на длъжника и възбрана върху имуществото му./л.54 от приложеното изп. дело № 20228600401704/

На 24.11.2022г. (след срокът за доброволно изпълнение) по делото е постьпило плащане от Столична община, погасяващо изцяло дълга (л. 56 от изп. дело № 20228600401704).

2

След като взе предвид установените факти, съобрази изложените доводи и разгледа представените писмени доказателства, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:

Жалбата с която съдът е сезиран е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от оправомощен субект и в предвидения в процесуалния закон срок.

По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С разпоредбата на чл. 435, ал.2, т.7 ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на постановлението за разноски по изпълнителното дело от страна на длъжника. Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство /в този смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО/. Компетентен да се произнесе по искането в случая е ЧСИ, като отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал.2, т. 7 ГПК.

В конкретния случай на процесуалния представител на взискателя се дължи възнаграждение не само за образуване на делото, предвидено в чл. 10, т.1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. т.е. 200 лв., а и за процесуално представителство, защита и съдействие на взискателя по изп. дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, предвидено в чл. 10, т.2 от Наредбата т.е. и сума в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, предвидени в чл.

7, ал. 2 съобразно материалния интерес. Видно от представения по делото Договор за правна защита и съдействие 31.10.2022г., взискателят е ангажирал адвокат за образуване и водене на изпълнителното дело, като е договорено и платено възнаграждение от 250 лв. Предвид липсата на изпълнение в срока за доброволно изпълнение, на 23.11.2022г. адв. П.П., като процесуалният представител на взискателя е депозирал по изпълнителното дело молба вх.№59094/ 23.11.2022г. с искане на принудителни изпълнителни действия и посочване на изпълнителен способ - налагане на запор върху банковите сметки на длъжника и възбрана на имущество, която представлява същински действия по процесуално представителство в изпълнителното производство.

Във връзка с гореизложеното, съдът приема, че начисленото от ЧСИ възнаграждение за адвоката на взискателя за образуване и водене на изпълнителното дело в общ размер от 250 лв. е под минималните размери по чл. 10, т.1 и чл. 10, т.2 вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., поради което и няма основание същото да бъде редуцирано.

По изложените съображения атакуваният акт на ЧСИ е законосъобразен, жалбата срещу него е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№57748 от 16.11.2022г. на Столична община, ЕИК **** съд. адрес: гр. София, ул. ****, чрез пълномощника юрк.Д.А. длъжник по изп. дело № 20228600401704 по описа на ЧСИ В.М. с рег.№860 от КЧСИ, 3 срещу постановление за разноски от 10.11.2022г., обектирано в съобщение с изх.№ 94208/ 10.11.2022г., с което е оставено без уважение депозирано от длъжника искане за намаляване поради прекомерност на разноските по изпълнението, на адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя, което в размер на 250лв., както и за намаляване на съответстващата му част от пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК.

Препис от решението да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4