Решение № 1624 от 12.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1624 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20241100501920 по описа за 2024 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №18055 от 03.11.2023г., постановено по гр.дело №51212/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 42-ри състав, са отхвърлени предявените от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, срещу В. А. С., с ЕГН **********, искове за заплащане на основание чл.79 ЗЗД във вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД на сумата о т 1142.81 лв., представляваща незаплатена цена на топлинна енергия, доставена по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за периода от м.10.2018г. до м.04.2021г. за недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к."******** В", бл.********, както и сумата от 159.17 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинната енергия за периода от 15.09.2019г. до 26.01.2022г., както и сумата от 63.57 лв., представляваща цена на услугата "дялово разпределение" за периода от м.01.2019г. до м.04.2021г., както и сумата от 11.32 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услугата "дялово разпределение" за периода от 03.03.2019г. до 26.01.2022г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №5659/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 42-ри състав.

1

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, чрез процесуален представител юрисконсулт Надежда Панкова, с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва изцяло постановеното решение на СРС, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79 ЗЗД във вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Инвокирани са твърдения относно неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, като постановено в противоречие на материалния закон. Поддържа се, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като е оставил без уважение своевременно заявено доказателствено искане по реда на чл.186 ГПК за снабдяване с данъчна декларация и акт за собственост по отношение на процесния имот и по този начин е лишил ищеца от възможността да установи релевантните за спора факти и обстоятелства. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение и постанови друго, с което да уважи предявените искове като основателни и доказани. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна - В. А. С., с ЕГН **********, чрез назначен особен представител адв.М. М., в срока по чл.263, ал.1 ГПК не депозира писмен отговор и не взема становище относно подадената въззивна жалба.

Трето лице – помагач – "БРУНАТА" ООД, не депозира писмен отговор и не взема становище по подадената въззивна жалба.

Предявени са от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, срещу В. А.

С., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79 ЗЗД във вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед заявения петитум на подадената въззивна жалба съдът намира, че на инстанционен контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което са отхвърлени предявените при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79 ЗЗД във вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е подробно изложена от първоинстанционния съд.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени към релевантните за 2 спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.дело №5659/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 42-ри състав, въззивникът-ищец "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 04.02.2022г. и е постановена на 15.02.2022г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу В. А. С., с ЕГН **********, да заплати посочените в заповедта суми.

Издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК е връчена на длъжника - В. А. С., при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указал на заявителя да предяви иск за вземането си. В дадения едномесечен срок заявителят е предявил срещу длъжника - В.

А. С., установителни искове за сумите, посочени в заповедта на изпълнение, които са допустими.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса, срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на обжалваното решение и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на ТР №1/09.12.2013г. по тълк.дело №1/2013г., ОСГТК на ВКС).

В случая при извършената служебната проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим, като при постановяването им не са допуснати нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. По същество решението е правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД срещу В. А. С. при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79 ЗЗД във вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху 3 приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявените при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79 ЗЗД във вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Основният спорен въпрос в първоинстанционното производство, пренесен и във въззивното производство с оглед релевираните конкретни оплаквания във въззивната жалба, е свързан със съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, респ. дали ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. Настоящият състав счита, че този правопораждащ спорните права факт не е бил установен от ищеца, чиято е била доказателствената тежест съобразно правилото на чл.154, ал.1 ГПК. Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл.153, ал.1 ЗЕ и §1, т.2а от ДР на ЗЕ (редакция след 17.07.2012г.) – всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия, като „битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. На следващо място съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР №2/2017г. на ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т.2а, §1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В конкретната хипотеза от събраните по делото доказателства не се установява, че ответницата през процесния период се легитимира като собственик, респективно ползвател на процесния топлоснабден имот, или е трето лице, което със съгласието на собственика, 4 респективно носителя на вещното право на ползване, ползва за собствени битови нужди имота и същевременно е сключил договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. При това положение се налага единственият правилен извод, че ответницата няма качеството на потребител на топлинна енергия за имота /или клиент на топлинна енергия/ и не се явява материалноправно легитимирана да отговаря по предявения иск. Наведеното във въззивната жалба твърдение, че първостепенният е допуснал съществено процесуално нарушение като е оставил без уважение своевременно направено доказателствено искане по чл.186 ГПК да се издаде съдебно удостоверение на ищеца за снабдяване с данъчна декларация и акт за собственост по отношение на процесния имот е неоснователно. Видно от данните по делото първоинстанционният съд макар и да е оставил без уважение направено от ищеца в горния смисъл доказателствено искане е допуснал на основание чл.192 ГПК да се изиска от трето неучастващо по делото лице документ за собственост за процесния недвижим имот. По делото е представен от СО район "Подуяне" договор за продажба на държавен недвижим имот от 07.05.1997г., от който е видно, че недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к."******** В" , бл.********, е придобит от В.Т.К. и М.В.К.. Лицата, посочени в титула за собственост на процесния имот, са различни от ответницата, като по делото не са представени каквито и да е било доказателства, установяващи факта, че ответницата притежава право на собственост/респективно учредено вещно право на ползване върху процесния топлоснабден имот. В конкретната хипотеза въпреки правилно указаната от СРС доказателствена тежест за ищеца за установяването на правнорелевантния факт за валидно възникнала облигационна връзка между страните с предмет доставка на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, не са представени доказателства за установяване на главния факт, от който ищеца извежда претенцията си, съответно няма направени искания за събиране на такива – изрично в последното съдебно заседание е присъствал процесуален представител на ищеца – юрисконсулт П., който заявява изрично становище, че няма други доказателствени искания в исковото прозиводство. При тези данни по делото не е налице основание да се приеме, че първостепенният съд при разглеждане на настоящия спор е допуснал процесуално нарушение, което е довело до ограничаване правото на защита на страната. Изложените в обратния смисъл доводи във въззивната жалба не намират опора в доказателства по делото и като такива са неоснователни.