Решение № 81 от 20.02.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Благоевград, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Богоева М.а при участието на секретаря Филка Кр. Сотирова като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева М.а Гражданско дело № 20221210100004 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от К. Г. З., ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. Б........ чрез адвокат Г. Ч. М.; Р. Д. М., ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. Б........ чрез Адвокат Г. Ч. М., С. К. З., ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. Б. чрез А.......двокат Г. Ч. М., със съдебен адресат: Адвокат Г. Ч. М., със служебен адрес на дейност: гр. Б..... ел. поща: ....... против: Н. Ц. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Б.....

С исковата молба са предявени обективно и субективно съединени искове, с които се иска:

- Да бъде осъден ответника да заплати на К. Г. З., поради деликтни действия, осъществявани от Н. Б. за периода от 27.11.2018г. до момента на предявяване на настоящата искова молба, най- фрапиращите от които, причинени на 11.04.2021 г. и в един от дните на седмицата от 04 до 10 октомври на 2021г., за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство, страх и постоянен психически дискомфорт обезщетение за неимуществени вреди в размер на 550 лв. (петстотин и петдесет лева), ведно със законната лихва върху размера на претендираното обезщетение от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното изплащане на обезщетението.

Претендира направените по делото разноски.

- Да бъде осъден ответника да заплати на Р. Д. М., поради деликтни действия, осъществявани от Н. Б. за периода от 27.11.2018г. до момента на предявяване на настоящата искова молба, най- фрапиращото от които, причинено на 31.12.2020г., за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство, страх и постоянен психически дискомфорт обезщетение за неимуществени вреди в размер на 550 лв. (петстотин и петдесет лева), ведно със законната лихва върху размера на претендираното обезщетение от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното изплащане на обезщетението.

Претендират се сторените по делото разноски.

-Да бъде осъден ответника да заплати на С......К. З., поради деликтни действия, осъществявани от Н. Б. за периода от 27.11.2018г. до момента на предявяване на настоящата искова молба, едно от които, причинено на 28.09.2021г., за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство, страх и постоянен психически дискомфорт 1 обезщетение за неимуществени вреди в размер на 550 лв. (петстотин и петдесет лева), ведно със законната лихва върху размера на претендираното обезщетение от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното изплащане на обезщетението.

Претендират се сторените по делото разноски.

Твърди се в исковата молба от ищците, че с ответника Н. Б. съжителстват заедно в жилищна кооперация, находяща се в гр. Благоевград на ул. „...“ ... като от няколко години срещу тях се осъществява системен психически тормоз от страна на Н. Б.. Поддържат, че психическият тормоз се изразява в различни деяния, които Б. осъществява спрямо тях и семействата ми в преобладаващия брой от срещите и се засилва особено, когато някой от тях попадне насаме с него в общите части (стълбището или прилежащите части на сградата), около жилищната кооперация или на други места из града.

Твърди се, че действията на Б., с които той осъществява тормоз над ищците, варират от ехидни усмивки, подмятания, непредизвикан силен смях и гримаси до показване на среден пръст, размахване на юмрук, обиди, закани за саморазправа и побой.

Сочат, че съзнават, че срещу някои от тези действия можели да противодействат като се обърнат към съда с частна тъжба, но в повечето случаи отлагали във времето с надеждата, че това ще останат единични случаи и животът им ще се нормализира. Твърди се от ищците, че във връзка с поведението на ответника са сезирали органите на реда или прокуратурата, но след извършените проверки по случая в повечето случаи им отговаряли, че имат възможност да защитят правата си като подадат частна тъжба и образуват наказателно дело от частен характер, но не го правели.

Твърдят, че системният психически тормоз от страна на Н. Б. ескалирал и придобил нови нюанси - той започнал да подава различни неоснователни жалби и сигнали спрямо тях до различни институции. Когато някой от ищците се опитвал да го попита защо издевателства над тях чрез обиди и/или непристойно поведение, той вдигал скандал и бързал да подаде жалба в полицията или прокуратурата. Същото се получавало, когато някой от ищците реагира на неговите унизителни действия, като извади мобилния си телефонен апарат и се опита да направи запис - той бърза да подаде жалба и да се представи като жертва.

Твърди се, че описаното по-горе поведение от страна на Н. Б. спрямо ищците се характеризира с постоянство във времето, при това с продължителност с години наред, поради което го възприемат като оказан системен психически тормоз спрямо тях. Колкото и да се опитвали да не забелязват или да игнорират като дребни несгоди системните прояви на грубост и арогантност от негова страна, с течение на времето те се натрупват и правят живота в близко съседство с него непоносим. Сочат, че се опитват да избегнат всякакви срещи с Н. Б., особено насаме по стълбите или около кооперацията. Стига се до там, че съобразяват придвижването си извън домовете си така, че да не се случва дори визуална среща от разстояние с Б., защото същият често използва всяка възможност да ги приближи и иронизира с жестове и мимики или засегне вербално по някакъв начин. Често се случва също да ги снима с телефона, правейки гримаси или просто, защото са спрели колата си пред магазина или до тротоара. Поддържат, че става въпрос за поведение, което е не само необичайно и непристойно, но и целенасочено към провокация, раздразнение и в крайна сметка причиняване на психически тормоз.

К. З. сочи в исковата молба, че психическият тормоз, осъществяван срещу него и съпругата му от Н. Б. започнал през 2018г. и се задълбочил след 27.11.2018г., когато излязло съдебно решение, отхвърлящо иска от страна Н. Б. срещу него, съпругата му и сина им С. З..

Твърди, че от тази дата до момента на подаване на настоящата искова молба многократно, ежеседмично, при почти всяка среща Н. Б. без повод, без да е предизвикан, им показва среден пръст, издава силни звуци, минавайки покрай тях или прави гримаси. Понякога започва и да ги заплашва и обижда, без изобщо да са говорили с него. Минавайки покрай тях с колата, почти всеки път натиска клаксона силно и те се стряскат, а той се смее силно или върти заканително глава.

Твърди се от ищеца К. З., че деликтните действия, които Б. осъществява срещу него, се 2 осъществяват постоянно при почти всяка среща от 27.11.2018г. до подаване на настоящата искова молба. По- фрапиращите случаи на деликтни действия, причиняващи му системен психически тормоз, за които има пряк свидетел, били осъществени на 11.04.2021 г. и в седмицата от 04 до 10 октомври на същата година.

Твърди се от ищеца К. З., че на 11.04.2021 г. около обяд при разминаване пред сградата, където живеят в гр. Б........... Н. Б. се обърнал към него с думите „Не ме гледай, бе!“. Тонът, с който се обърнал бил висок и заплашителен, а лицето му излъчвало враждебност и дори ярост. Ищецът поддържа, че се почувствал заплашен и объркан, защото с нищо не предизвикал това действие.

Твърди още, че следобяд на същия ден около 16:30ч., докато разговарял със съпругата си, която се била показала от терасата на апартамента им, позициониран на 3-ия ет. в сградата, Н. Б. се показал от неговата тераса, която е позиционирана на 2-ия ет. в същата кооперация и го напсувал и му се заканил, без изобщо З. да е комуникирал с него или да го е предизвикал по някакъв начин. Неволен свидетел на тази случка била съпругата му Д. З.а.

Сочи се още от ищеца К. З., че през месец октомври (в седмицата от 04 до 10 октомври, 2021г.), не си спомня точно в кой ден се случило, около обяд, съпругата му си простирала дрехи на терасата и го повикала и той да се покажа на терасата. Попитал я какво има, а тя му казала да погледне надолу към улицата и видял, че Н. Б. е спрял в началото на пешеходната пътека, гледа нагоре към терасата, ръкомаха, върти глава и прави заплашителни физиономии, без по никакъв начин да го предизвикват или да проявяват отношение към него, нито съпругата му, нито ищеца. Сочи, че на която и тераса да застане някой от двамата, Н. Б., види ли ги - започва да мърмори ( понякога, когато няма хора наоколо, дори крещи на висок тон) и да се заканва, да псува или да прави заплашителни (понякога иронични) физиономии. На тази конкретна случка станали свидетели и двамата със съпругата му.

Твърди се още от К. З., че през периода от 27.11.2018г. до момента на подаване на настоящата искова молба, е подложен на постоянен психически тормоз, който причинява постоянен стрес, безпокойство и страх. Поради тази причина избягва да излиза сам навън.

Случаи на вербална агресия или подигравки, както описаните на 11.04.2021г. и тази в седмицата от 04 до 10 октомври на 2021г. се повтарят ежеседмично, особено, когато наоколо няма други хора.

Ищецът К. З. поддържа, че се притеснява за съпругата си, която е много уплашена, че той преживява ситуацията много емоционално, защото като глава на семейството, като мъж, не може да намери изход от този ад. Системните психически атаки, които получават, нарушават нормалния ритъм на живот. Неспокоен е, започва да се съобразява кога излиза с цел да не засече ответника, защото почти всяка среща му коства стрес, причинен от различно действие, което го заплашва или смущава по друг начин.

Ищецът Р. М. сочи в исковата молба, че с ответника Н. Б. съжителстват в една жилищна кооперация, находяща се в гр. Б.......... че психическият тормоз срещу него започнал след като през есента на 2018г. бил свидетел на делото между С. З. и Н. Б.. Поддържа, че няколко дни след като свидетелствал, с жена си В........ и детето им, докато излизали от входа се срещнали случайно с Н. Б. и неговата съпруга. При разминаването, без да е проявявал отношение или да са общували с него или съпругата му, Н. Б. започнал да го обижда и го нарекъл „мангал мръсен“ и други обиди. Детето се уплашило и разплакало. Не можели да го успокоят, като след това детето питало какво е „мангал мръсен“ и защо този човек се отнася така към тях. Сочи, че съпругата му също се притеснила и уплашила и след тази случка известен период от време не искала да излиза сама или с детето навън. Ищецът твърди, че след няколко дни му се обадили от полицията, че срещу тях има подадена жалба за нападение и обиди над Н. Б.. Искали да подпишат предупредителен протокол, но той отказал, тъй като единственото, което го попитал тогава било - „Какво искаш от мен?“.

Твърди се още от ищеца Р. М., че на 31.12.2020г. през деня излязъл от дома си на ул.

„В.......и отивайки до автомобила на съпругата му, до него спрял Н. Б. и през отворения прозорец на автомобила си го обидил и заплашил със следните думи: „Мангал мръсен, 3 скоро ще ти видя сметката“. Агресивното словесно действие отново било непредизивикано от страна на ищеца, а свидетел на случилото се станала съпругата му, която случайно била на терасата по същото време, а терасата е на нивото на улицата и тротоара от към страната, където спрял и го заплашил Н. Б.. Ищецът твърди, че се чувства подтиснат, защото не може да защити семейството си и да им осигури спокоен живот. Принудени са непрекъснато да търсят начин да избягват случайна среща с ответника, който е и техен съсед. Съобразяват живота си с неговото враждебно поведение, защото почти всяка случайна среща с него е съпроводена с действие от негова страна, което им причинява психическо терзание и безпокойство.

Твърди още, че от есента на 2018г. до момента на подаване на настоящата искова молба при повечето срещи, особено когато са насаме Н. Б. проявява словесна агресия или заяждане чрез смях или подвиквания. Подобни действия срещу се извършват системно и причиняват психически дискомфорт и безпокойство за ищеца и семейството му. Това целенасочено поведение променило изцяло начина на живот, чувстват се заложници в собственото си жилище, живеят в непрекъснат страх. Не могат спокойно да излязат, за да заведат детето на детска градина, да отидат на работа, да изхвърлят боклука или просто да отидат на разходка, както в квартала така и в града. Притесняват се докато се разхождат с детето, за да не стане свидетел отново на агресията и нецензурните му жестове, думи, действия и поведение.