Решение № 554 от 30.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 554 гр. София, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20241000501756 по описа за 2024 година

Разгледа в съдебно заседание на 24.03.25г. /с участието на секретаря Х.а/ въззивно гражданско дело № 1756/24г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-2 състав от 27.11.23г. по г.д. № 3160/20г. са уважени, съответно - отхвърлени /за размерите и периодите – конкретизирани в диспозитива на съдебния акт/ искове по чл. 59 от ЗЗД на ищци - физически лица и ищец - юридическо лице против „Пробив“ АД.

Решението на СГС се обжалва и от двете страни както следва:

От ищците /физически лица и юридическо лице/ в отхвърлителните части /жалбоподателите претендират присъждане на обезщетения в размерите – конкретизирани във въззивната им жалба/.

От ответника – в осъдителните части /изцяло/.

Предмет на въззивна проверка /по частна жалба на ищците/ е и решение /в тази част – имащо характер на определение/ на СГС 1-2 състав от 29.03.24г. по г.д. № 3160/20г.

/постановено в рамките на производство по чл. 248 от ГПК/.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Ищците поддържат, че ответното дружество е ползвало без основание /за процесните два искови периода/ идеални части от техни недвижими имоти /сгради/ и поради това претендират – имуществената отговорност на „Пробив“ АД да бъде ангажирана при условията на чл. 59 от ЗЗД.

Жалбата на ищците е неоснователна.

Жалбата на дружеството

/ответник/ е частично основателна

/първоинстанционното решение следа да бъде ревизирано частично/:

1

Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/ доказателства /писмени, гласни и експертни - преценени в съвкупност, в контекста на твърденията – възраженията на страните и правилата по чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ удостоверяват, че:

Ищците /физически лица и юридическо лице/ са съсобственици /заедно с „8-ми Март“ АД, участващо в процеса като 3-то лице – помагач на ответника/ на процесните недвижими имоти /сгради – индивидуализирани конкретно и подробно в съдържанието на обжалваното решение/. Този факт се явява и безспорен, и удостоверен с влязло в сила съдебно решение /постановено от СГС по г.д. № 2056 от 10г./. Конкретните дялове /квоти/ на ищците в процесната съсобственост /към моментите на двата искови периода/ са установени с писмени доказателства /в това число и с такива, удостоверяващи настъпили във времето наследствени правоприемства и транслации по правни сделки/. Не се спри /този факт също се явява и доказан/, че съсобственикът /„8-ми Март“ АД/ е предоставил /през 07г./ процесните имуществени активи под наем на „Пробив“ АД. Така учреденото наемно правоотношение е било действащо /в сила/ и към заявените по делото два периода /от 03.15г. до .03.18г.; от 05.19г. до 03.20г./ като през тези времеви отрязъци имотите са били пренаемани и от трети лица /съконтрахенти на „Пробив“ АД/.

Във връзка със спорните по делото обстоятелства /и по съществото на процесния правен спор/:

Възражението за давност /заявено от ответника и от третото лице - помагач/ е неоснователно:

Съобразно съдебната практика /която в тази насока е последователна и непротиворечива/ вземането по чл. 59 от ЗЗД /макар да се съизмерява с пазарна наемна цена/ не е периодично /по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД/ и поради това – същото се погасява с общата 5-годишна давност /по чл. 110 от ЗЗД/. Към момента на завеждане на настоящото дело - законният 5-годишен давностен срок се явява спазен.

Предназначението на общото законово правило по чл. 59 от ЗЗД /такава е целта и на частните случаи на същия правен институт - по чл. 31, ал. 2 от ЗС и по чл. 30, ал. 3 от ЗС/ е да защитава имуществените права на собственик /в случая на съсобственици – каквито се явяват ищците/ спрямо други правни субекти /съсобственици или трети лица/, които препятствайки /от една страна/ със своите правни и фактически действия възможността на ищеца да ползва имуществения си актив и да печели дивиденти от същия - извличат /от друга страна/ изцяло в своя полза такива позитиви.

Съдебната практика /обективирана в редица решения; в това число и цитираните от страните/ разграничава изброените /възможните/ законови хипотези както следва:

В случай – когато съсобственик ползва изцяло лично целия недвижим имот /или е предоставил ползването на имота на трето лице на безвъзмездно основание/ другият съсобственик разполага с иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС /в такава хипотеза негативното разместване на имуществени блага се урежда между самите съсобственици/.

В случай – когато мажоритарен /по смисъла на чл. 32 от ЗС/ съсобственик е предоставил целия имуществен актив за ползване на трето лице на възмездно основание – другият съсобственик може да защити правата си в контекста на правилото по чл. 30, ал. 3 от ЗС /и в такава хипотеза негативното разместване на блага са урежда между самите съсобственици; като имуществените права на ощетения съсобственик се ползват с ограниЧ. защита: същата се съотнася към и ограничава със - съдържанието на наемното правоотношение и уговорената там цена/.

Първата хипотеза не е налице в случая /процесните имоти не са били ползвани лично от „8-ми Март“ АД през процесните периоди; имотите не са били предоставяни за ползване и на безвъзмездно основание/. Поради това – ищците не могат да защитят правата 2 си чрез иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС.

И втората хипотеза не е налице в случая:

Съсобственикът „8-и Март“ АД не се явява /не се е явявал и към 07г. - когато е било учредено процесното наемно правоотношение с ответника „Пробив“ АД/ мажоритарен собственик на имуществения актив /квотите на съсобственост между страните са фиксирани с влязъл в сила съдебен акт, постановен в контекста на постановките по ЗВСОНИ, съгласно които реституционният ефект настъпва ex lege - към момента на влизане в сила на закона/.

Поради това /доколкото в процесната хипотеза са релевантни съдебно установените дялове от съсобствеността и то конкретно спрямо процесните имоти; предвид съдържанието и на ТР № 8 от 16г. на ВКС/ доводите на ответника /и на третото лице – помагач/ не могат да бъдат споделени /същите на намират опора в закона, съответно в съдебната практика/.

Когато наемното правоотношение е учредено от немажоритарен съсобственик /каквато е процесната хипотеза – съобразно горната констатация/ създадената договорна връзка не може /предвид и принципната постановка по чл. 21, ал. 1 от ЗЗД/ да бъде противопоставена на другия съсобственик /ощетеният/ и същият разполага с възможността да защити правата си при условията на чл. 59 от ЗЗД /каквото е основанието на заявените искове/ спрямо наемателя /ползвателя на имота; същият се явява държател на имуществения актив – без основание; без такова, което да може да обвърже и да бъде противопоставено на ищците/. В този случай /и принципно - винаги в хипотезата на посоченият законов текст/ засегнатото имуществено право се ползва с по-обемна защита: същото /за разлика от случая по чл. 30, ал. 3 от ЗС/ се съотнася не към уговорената от съсобственика /наемодател/ наемна цена, а към обективните пазарните показатели. Обстоятелствата - дали наемателят реално ползва имота /сам или чрез трети лица, в това число и чрез пренаематели – каквато е процесната хипотеза/, как точно ползва имота и в какъв обем прави това, съответно дали извлича действително имуществен позитив от своите правни и фактически действия – са ирелевантни /относим към отговорността на наемателя е само фактът, че именно „поведението“ на този правен субект ощетява фактически неползващият имота съсобственик/.

Изложеното обосновава извод, че и за двата искови периода - предпоставките по чл. 59 от ЗЗД са надлежно удостоверени /исковете се явяват доказани по основание/: ищците са надлежно легитимирани /в материално-правен аспект/ да претендират от ответника /също надлежно легитимиран в материално-правен аспект/ обезщетения /пропуснати ползи/, съизмеряващи се с пазарния наем на имуществения актив.

Размерът на дължимите обезщетения се явява удостоверен от приетите в процеса оценителни експертизи – в няколко варианта:

Вещото лице П. дава оценка /за първия исков период/ в размер на общо 382 293, 16 лева и в размер на общо 118 608, 34 лева /за втория исков период/. Двете суми касаят /от една страна/ конкретните квоти на ищците в процесната съсобственост и /от друга страна/ цялата площ /предмет на учреденото през 07г. наемно правоотношение/.

Същото вещо лице дава оценка /за първия исков период/ в размер на общо 477 068, 08 лева и в размер на общо 135 274, 39 лева /за втория исков период/. Двете суми не касаят /от една страна/ конкретните квоти на ищците в процесната съсобственост /а са глобално определени/ и /от друга страна/ тези суми са съотнесени към реално ползваната по наемното правоотношение площ – както е установена от експертизата на вещото лице С. /а не към цялата такава площ – визирана в наемния договор от 07г./.

Вещото лице Ц. дава /в приложения № 7 и № 8 към експертизата/ оценка /за първия исков период/ в размер на общо 363 038, 22 лева и в размер на общо 119 828, 44 лева /за втория исков период/. Двете суми касаят /от една страна/ конкретните квоти на ищците в процесната съсобственост и /от друга страна/ цялата площ /предмет на учреденото през 07г.

3 наемно правоотношение/.

Настоящият въззивен състав намира, че в случая следва да бъде съобразено второто заключение на вещото лице П. /където оценката е направена на база – реално ползвана от ответника площ/:

Вярно е /съобразно изложеното по-горе/, че в хипотезата на чл. 59 от ЗЗД е ирелевантно как точно /и конкретно – в какъв обем/ наемателят упражнява правата си спрямо имуществения актив. Реално ползваните от имотите площи обаче следва да бъдат съобразени в друга /следващата/ насока:

Всички приети в процеса експертизи /в това число и подробните обяснения на вещите лица от съдебните заседания/ констатират /изрично/, че: част от процесните имоти са били изцяло /напълно; тотално – особено предвид „съдържанието“ на снимковия материал, приложен към заключението на вещото лице Ц./ негодни за ползване /“неотдаваеми“ – термин, който също е използван от едното вещо лице/ както към момента на огледите, така и към 07г. /когато е била установена процесната договорна връзка/. В такъв случай /поради тази именно констатация на вещите лица/ негодните за ползване площи - не следва да бъдат включвани в оценката /и точно това обосновава съобразяване на оценката по втората експертиза на вещото лице П./. Същият извод /относно физическото – техническо състояние на имотите към различните периоди от време/ следва и от съдържанието на представеното по делото писмо от 11.06.07г. /изпратено от наемателя „Пробив“ АД до наемодателя и съсобственик „8-ми Март“ АД/. В този документ се съдържа изрично изявление /констатация/, че част от наетите имоти са негодни за ползване /и именно това е наложило да бъде оформен анекс към договорната връзка, в съответствие с който е била редуцирана и площта за ползване – до размера на годните за обитаване обекти на собственост/. В същата връзка:

Действително: фактът – къде точно се е съсредоточавало фактическото ползване /от страна на наемателя/ се явява спорен. В случая обаче /предвид именно горните констатации на експертизите/ следва да се приеме /този факт се явява и житейски обоснован/, че са били ползвани само обектите, които са били строително-технически /фактически – физически/ годни за това. От друга страна /в същата връзка/: на ищците /в качеството им на съсобственици/ е била предоставена възможност /чрез изрични покани в този смисъл на „8-ми Март“ АД/ да ползват процесните имоти. Ако се приеме, че тези покани са били съотносими само към свободните части от обектите на собственост /тези, които не са били ползвани фактически от наемателя - поради фактическата им и строителна негодност за това/ то в такъв случай - отказът на съсобствениците /ищци/ да установят реална фактическа власт - изключва правото им да претендират обезщетение /за тази част от имуществения актив/.