Решение № 375 от 09.11.2023, Административен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 375

Стара Загора, 09.11.2023г.

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Старозагорският административен съд,

V състав, в публично съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА Т.А при секретар Пенка Маринова и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. Т.а административно дело № 335 по описа за 2023г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на М.П.И. с адрес ***, подадена чрез пълномощника му адв. Д.Ч. от АК – Пазарджик, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1228-000389 от 07.05.2023г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която заповед, на основание чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, на М.И. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и на приложената със заповедта принудителна административна мярка (ПАМ), по съображения за постановяването на административния акт при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че с оглед наличното противоречие между посочените в заповедта и съотв. в съставения акт за установяване на административно нарушение (АУАН) време на извършване на проверката и номера на контролния талон, който му е иззет, оспореният административен акт се явява издаден при неизяснена фактическа обстановка. Счита, че доколкото в тежест на административния орган е да установи съществуването на основание за наложената ПАМ, липсата на ангажирани в случая каквито и да било доказателства, установяващи и доказващи наличието на материалноправните предпоставки по възприето основание за прилагането на ПАМ, обуславя извод за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед. Твърди, че с издаването на заповедта са нарушени основни принципи на закона, тъй като органът не е изпълнил задължението си за пълно и всестранно обсъждане на всички факти и обстоятелства, релевантни за случая и по този начин е допуснал непропорционална намеса в правата и свободите на адресата на приложената ПАМ. По подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателя съображения, е направено искане за отмяна на оспорения административен акт, като незаконосъобразен.

Ответникът по жалбата – Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и при доказано наличие на материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, е правилна и законосъобразна.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На жалбоподателя в настоящото производство – М.П.И., е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 971755/ 07.05.2023г.

Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 07.05.2023г., в 13.05ч в гр. Стара Загора, ул. „Св. Апостол Карп“ до Патриаршията, е извършена проверка на лек автомобил марка Мерцедес с рег. № ******, собственост на Я.М.З., управляван от М.П.И.. Водачът е тестван за употреба на алкохол с техническо средство, отчело 0.00 промила в издишания въздух. М.И. категорично е отказал да бъде тестван за наркотични вещества и техни аналози с дръг тест 5000 ARLK – 0072, като му е издаден талон за кръвно изследване № 141979 и седем броя холограмни стикери с номер 141979 в сектор „Пътна полиция“ – Стара Загора.

Прието е, че водачът виновно е нарушил чл.174, ал.3, предл. второ от ЗДвП.

С оспорената в настоящото съдебно производство

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1228-000389 от 07.05.2023г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, на жалбоподателя М.И. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, като от фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в съставения срещу М.И. АУАН серия GA № 971755/ 07.05.2023г., за това, че на 07.05.2023г., в гр.

Стара Загора по ул. „Св. Апостол Карп“ до Старозагорска Митрополия, около 11.50 часа, М.И. управлява лек автомобил марка Мерцедес с рег. № ******, собственост на Я.М.З., като в сектор „Пътна полиция“ – Стара Загора водачът И. категорично отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство дръг тест 5000 ARLK – 0072. На водача е издаден талон за изследване № 141979 и връчен със седем броя холограмни стикери.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ, в т.ч АУАН серия GA № 971755/ 07.05.2023г.; Талон за изследване; Докладна записка рег. № 7607 П/ 07.05.2023г. на ст. полицай в група „ООР“ в Първо РУ – Стара Загора П. Стоянов; Справка за нарушител/водач за лицето М.И. и др.

По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата П.И.З. и П.Т.Т..

Свидетелят П.З. – баща на жалбоподателя М.И., заявява, че на 07.05.2023г. имали уговорка със сина си да се срещнат на градинката до Аязмото, до тенис кортовете, където да разходят домашните любимци. М.И. взел едната семейна кола, а св. З. – другата кола. Около 12 час свидетелят З. видял полицейски служители да спират управлявания от сина му автомобил, до входа на Митрополията.

Свидетелят останал в колата си да изчака да приключи проверката на сина му.

След като видял, че синът му тръгва, следван от полицейската кола към КАТ, свидетелят ги последвал, като по пътя ги изпреварил и пристигнал преди тях в КАТ. Свидетелят З. заявява, че в сектор „Пътна полиция“ е видял, че М. дава проба за алкохол, която била отрицателна. След като полицейските служители извадили средството за тестване за наркотици, синът му заявил, че иска да му дадат талон за кръвни изследвания, защото не вярва на тези тестове.

Свидетелят П.Т. – патрулен полицай в сектор „ППД“ в Първо РУ – Стара Загора, заявява, че двамата с колегата му са извършили пътната проверка на управлявания от М.И. автомобил. След направена справка за лицето, са му обяснили, че ще го съпроводят до сектор „Пътна полиция“ за извършване на проверки с технически средства, тъй като патрулният автомобил не е разполагал с такива. Свидетелят Т. е присъствал на проверките на водача в сектор „Пътна полиция“ – Стара Загора, като М.И. дал отрицателна проба за употреба на алкохол, но отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества. Свидетелят не е съставял, нито е връчвал на И. документи (АУАН, талон за изследване, ЗППАМ), а единствено е свидетел по АУАН.

Като веществени доказателства по делото са приложени 1 бр. CD Maxell DVD-R, съдържащ 1 брой видеозапис и 1 брой CD Verbatim DVD-R, съдържащ 2 броя видеозаписи. На веществените доказателства, в присъствието на жалбоподателя, пълномощника му и процесуалния представител на ответника, е извършен оглед чрез преглед на части от съдържащите се в дисковете видеозаписи – на видеозапис, съдържащ се в CD Maxell DVD-R, в часовия диапазон от 11:52 часа до 11:57 часа и на видеозапис от камера 37, съдържащ се в CD Verbatim DVD-R, в частта относно извършената в сектор „Пътна полиция“ – Стара Загора проверка на М.И. с технически средства за употреба на алкохол и съотв. за употреба на наркотични вещества, от който се установява, че тест за употребата на наркотични вещества не е направен от М.И..

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т.

1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 349з-4467 от 23.12.2021г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл.171, т.1 ЗДвП/, сред които е и Началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора. Следователно обжалваната ЗППАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП № 23-1228-000389 от 07.05.2023г. е издадена от материално и териториално компетентен орган – Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия. Абсолютно несъстоятелно е възражението на пълномощника на жалбоподателя, че тъй като към датата на постановяване на оспорената заповед, лицето, издало заповедта за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, вече не заема длъжността Директор на ОД на МВР – Стара Загора, Началникът на сектор „Пътна полиция“ не е бил легитимиран да издава ЗППАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП. Доколкото делегирането на властнически правомощия е публичноправен институт (а не гражданско-правна сделка) и представлява предвидена в закона възможност на административен орган в това му качество да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи, следва извода, че до изричната отмяна на Заповед № 349з-4467 от 23.12.2021г. с последващо издадена заповед на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, делегиращата правомощия заповед е в сила и съотв. представлява валидно оправомощително основание за упражняване на делегираната компетентност.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото административно правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ „временно отнемане на СУМПС“ в хипотезата по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт. Соченото от жалбоподателя несъответствие между отразения в съставения АУАН номер контролния талон, който е иззет от водача и съотв. посочения в заповедта номер на отнетия контролен талон към СУМПС, не представлява нито съществен процесуален порок на обжалваната заповед, нито обуславя необосноваността и/или незаконосъобразността на административния акт. Всеки водач на МПС може да притежава само едно СУМПС с контролен талон към него, поради което с индивидуализирането на лицето, спрямо което се налага ПАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП като водач на МПС, не е налице невъзможност за идентифициране на СУМПС – обект на наложената с обжалваната заповед ПАМ „временно отнемане на СУМПС“.