Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 652 от 20.05.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 6505/2025
Вид
Решение № 652
Подписан
20.05.2026
Състав
Десислава Пламенова Порязова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 652 гр. Пловдив, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20255330206505 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1030-008169 от 23.10.2025г. на Началник Група в ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Р. А. К., ЕГН **********, на основание чл.179, ал.2, пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева, с равностойност в евро - 153,39 евро за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателката, с жалбата си оспорва вмененото й административно нарушение като недоказано и моли за отмяна на издаденото наказателно постановление /НП/. В съдебно заседание, лично и чрез процесуалния й представител, поддържа направеното в жалбата искане.

Въззиваемата страна, в молба-становище излага аргументи за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на НП. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение и моли за неговото намаляване до минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана 1 страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

На 14.10.2025 г. срещу Р. К. е издаден Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 4511068/14.10.2025г. за това, че като водач на лек автомобил „Хонда ФР В“ рег.№ ***, управлява личния си автомобил, без да спазва необходимото разстояние от спрелия за ляв завой лек автомобил „Пежо“ с рег.№ *** и го блъска отзад, при което той отскача и блъска насрещно движещото се направо МПС „Фолксваген“ с рег.

№ ***. Настъпва ПТП с материални щети.

Актосъставителят приел, че с поведението си

К. е нарушила разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление от 23.10.2025 г. за извършено нарушение на чл.23, ал. 1 от ЗДвП, за което на основание чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП на жалбоподателката била наложена глоба в размер на 300 лева, с равностойност в евро – 153,39 евро.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от гласните такива – свидетелските показания на актосъставителя С. С. Д. и показанията на св.И. Л. Б..

Актосъставителят в показанията си потвърждава авторството на съставения АУАН. Сочи, че пристигнал на мястото на нарушението след като вече било допуснато ПТП, като от участниците в него установил случилото се, механизма на ПТП и констатирал щетите по автомобилите. Описва местоположението на МПС, претърпели пътния инцидент, за което направил снимки. Уточнява отразеното от него в Протокола за ПТП. Съдът кредитира показанията на актосъставителя като обективни, непредубедени, като отчита, че същият не е очевидец и няма преки впечатления от случилото се.

В хода на настоящото производство по инициатива на процесуалния представител на жабоподателката беше разпитан св.И. Л. Б., който сочи, че е бил на мястото на инцидента и е станал очевидец на пътния инцидент.

Свидетелят описва местоположението и движението на управлявания от К. лек автомобил, както и това на намиращия се в лявата част автобус, който без подаден сигнал се престроил в дясната лента на пътя. Сочи за внезапно появила се пред жалбоподателката кола, която впоследствие спряла пред управляваното от нея МПС. Потвърждава настъпилото ПТП, от което нямало пострадали. Съдът цени показанията на св.Б. като обективни и дадени при липса на индиция за заинтересованост от изхода на делото.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Вменената на жалбоподателката К. за нарушена разпоредба на чл.23, ал.1 от ЗДвП въвежда задължение за водача на пътно превозно средство да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно 2 средство, че да може да спре зад него, когато то намали скоростта или спре рязко. Съгласно трайната съдебна практика, за да се приеме за нарушена визираната норма, следва да се осъществят кумулативно следните елементи от фактическия състав: да са налице две МПС, движещи се в една и съща лента, предно движещото се МПС внезапно да намали скоростта си на движение или да спре, избраната от заднодвижещото се МПС дистанция да се окаже недостатъчна с оглед внезапното намаляване на скоростта или спиране на предно движещото се МПС и да последва съприкосновение между двете МПС. Видно е, че тази норма касае случаи, в които и двете МПС са в движение, както това което е предизвикало удара, така и това, което се движи пред него. В тази насока са: Тълкувателно решение № 12 от 1.03.1983 г. по н. д. № 12/83 г., ОСНК, Решение № 84 от 05.07.2018 г. по н.д. № 277/2018 г. на ВКС; Решение № 207 от 18.01.2019 г. по н.д. № 940/2018 г. на ВКС; Решение № 1248 от 10.06.2019 г. по к.адм.н.д. № 946/2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2158 от 12.11.2021 г. на АдмС П. по к.а.н.д. № 2107/2021 г.; Решение № 138 от 30.01.2025 г. на РС - Пловдив по а.н.д. № 5672/2024 г.; Решение № 446 от 15.04.2026 г. на РС - Пловдив по а.н.д. № 5482/2025 г.; Решение № 557 от 30.03.2023 г. на РС - Пловдив по а.н.д.

№ 1279/2023 г.

В случая съгласно приетите от актосъставителя и наказващия орган фактически обстоятелства, описани в акта и НП, и предявени на санкционираното лице, предно движещото се МПС /лек автомобил „Пежо“ с рег.№ ***/ е било спряло за ляв завой, т.е. прието е, че не е било в движение, а както се посочи по-горе за съставомерността на деяние по чл.23, ал.1 от ЗДвП се изисква и двете превозни средства да са в движение. В този смисъл така изложеното от фактическа страна не обосновава извод за осъществяване на обективните признаци от състава на вмененото на жалбоподателката административно нарушение. По този начин се е достигнало до неправилно подвеждане в административна отговорност за твърдяно за извършено нарушение под правната норма на чл.23, ал.1 от ЗДвП, за съставомерността на която се изисква и двете превозни средства да са в движение, каквато фактология не се съдържа в обвинителната теза. Ето защо съдът приема, че по така вмененото на жалбоподателката К. административно обвинение, същата не е извършила описаното в акта и НП административно нарушение. За да бъде съставомерно нарушението по тази норма следва и лек автомобил „Пежо“ с рег.№ *** да е бил в движение, каквато не е обвинителната теза.

В случая на даденото словно описание на деянието съответства правната квалификация на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй като К. не е избрала подходящата скорост за движение съобразно трафика на движение и видимостта и пътната настилка, каквото обаче не е обвинението. Деянието не може да се преквалифицира обаче, доколкото се възприема друга фактическа обстановка, по която санкционираното лице не се е защитавало, което води до незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление и неговата отмяна.

3

От друга страна е допуснато разминаване между предявените на дееца факти и приложените нормативни разпоредби, което освен неправилно приложение на материалния закон, неминуемо води и до съществено ограничаване правото на защита на санкционирано лице, доколкото то се поставя в невъзможност да разбере какви точно са правните рамки на нарушението, за което е санкционирано – тези, които следват от надлежно предявените факти или тези, които следват от приложените от наказващия орган правни норми. По аргумент за обратното при неправилна квалификация на изложените в АУАН и НП факти и/или неправилно определена санкционна норма наказателното постановление следва безусловно да се отмени.

Посочването в АУАН и НП на неправилна правна квалификация и/или санкционна норма представлява порок в дейността на контролните органи, който няма как да бъде саниран на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства. За да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на дееца, следва да е налице пълно съответствие между сочените в АУАН и НП факти и правната квалификация, под която те са подведени от контролните органи, което в случая не е съобразено.

По същество на спора, съдът намира, че не се доказа от обективна и субективна страна извършено нарушение на предвиденото в чл.23, ал.1 от ЗДвП, доколкото в хода на настоящото производство се установи, че при пристрояване в лява лента, пред управлявания от жалбоподателката лек автомобил се е появило внезапно друго МПС /лек автомобил „Пежо“ с рег.№ *** /, което също така внезапно е спряло. При тези факти нито се установяват движещи се едно след друго моторни превозни средства, така щото водачът К. да е задължена да се движи на такова разстояние от движещото се пред нея друго превозно средство, за да може да спре зад него, когато то намали скоростта или спре рязко, нито се установява същата да е формирала представа относно всички елементи от състава на нарушението – че управлява моторно превозно средство, а пред нея се движи друго такова, но въпреки това съзнателно се е движила на такова разстояние зад лекия автомобил „Пежо“ с рег.№ ***, което не й е дало възможност да спре.

По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

По разноските:

Въпреки изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, съдът не следва да се произнася относно разноските по делото, доколкото от страна на жалбоподателката не е направено изрично искане в тази насока.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-1030-008169 от 23.10.2025г. на Началник Група в ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Р. А. К., ЕГН **********, на основание чл.179, ал.2, пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева, с равностойност в евро - 153,39 евро за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив по реда на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5