Решение № 92 от 11.06.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Разград, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско дело № 20253300500260 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 436, вр. с чл. 435, ал. 2 т.7 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на „Де Спед“ ЕООД, ЕИК 201959323, представлявано от управителя Димитър Костадинов, чрез пълномощник, срещу действията на ЧСИ Деян Драганов, рег. № 762, с район на действие ОС - Разград по определяне на разноски по изп.д.

№ 322/2025 год. в общ размер от 3138,72 лв. вменени в тежест на жалбоподателя, представляващи дължима такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят твърди, че на 22.04.2025 година пред ЧСИ Деян Драганов, рег. № 762, с район на действие ОС - Разград е образувано ИД № 322/2025 г. въз основа на изпълнителен лист № 33/22.04.2025 г., издаден по т.д. № 45/2023 г. по описа на ОС – Разград.

Поканата за доброволно изпълнение била връчена на управителя на длъжниковото дружество на 24.04.2025 г. в 13.50 час в кантората на съдебния изпълнител, след като задължението било платено доброволно на 23.04.2025 г. директно по банкова сметка на взискателя „И. М. Си Груп“ ЕООД. Твърди се, че по изпълнителното дело са представени 3 броя банкови бордера от 23.04.2025 г., от които се установявало пълното погасяване на дълга по изпълнителния лист, сторено доброволно, преди същият да бъде уведомен за образуване на изпълнителното дело. Твърди се, че жалбоподателят узнал за образуваното изпълнително дело на 24.04.2025 година, след като бил наложен запор на банковите му сметки, но и след като доброволно е погасил задължението си към взискателя. Сочи, че с връчване на поканата за доброволно изпълнение на 24.04.2025 година му били връчени 3 броя фактури за разноски на съдебния изпълнител на обща стойност 3138,72 лева.Въз основа на наложения запор на банковите сметки били удържани 600 лева, а разликата в размер на 2569,57 лева жалбоподателят платил на каса при съдебния изпълнител, за което бил издаден ПКО № 000000006081. Жалбоподателят счита, че не би следвало да се начислява таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, тъй като разбрал за предприетите против него действия едва след като вече е заплатил задължението доброволно, тъй като ПДИ е връчена след това. Счита, че съдебният изпълнител не е извършил действия по изпълнение на паричното задължение, тъй като 1 същото било платено доброволно от жалбоподателя. Претендира се да бъдат отмените действията на ЧСИ Деян Драганов по определяне на процесните разноски възложени в тежест на жалбоподателя, като същите бъдат намалени от 3138,72 лв. на 171,50 лева, като моли надвзетата сума да бъде възстановена по банкова сметка.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпило писмено възражение от взискателя.

Приложени са мотиви по обжалваните действия съгл. чл.436, ал. 3 ГПК, в които ЧСИ е посочил, че намира жалбата за неоснователна.

Окръжен съд - Разград, като взе предвид доводите в жалбата и обясненията на ЧСИ и извърши проверка по изпълнителното дело, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнително дело №322/2025 г. по описа на ЧСИ Деян Драганов, рег. № 762, с район на действие ОС – Разград е било образувано по молба вх.№09000/22.04.2025 г. на „И.М. Си Груп“ ЕООД, ЕИК 202554178 за образуване на изпълнително производство срещу „Де Спед“ ЕООД, ЕИК 201959323, с предмет за изпълнение-парични вземания: по изпълнителен лист № 33 от 22.04.2025 г., издаден по т.д. № 45/2023 г. по описа на Окръжен съд - Разград.

В дена на образуване на изпълнителното дело, съдебният изпълнител е извършил проучване на имущественото състояние на длъжника. Изготвено е запорно съобщение с изх.

№ 6096/22.04.2025 г., изпратено по електронен път до банката, която обслужва банковите сметки на длъжника. На 23.04.2025 година е получено потвърждение от банката получател за налагане на запор на притежаваните от длъжника банкови сметки. Съдебният изпълнител е поискал налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника с молба изх. № 6097/22.04.2025 г.. Същата е вписана в съответната служба по вписванията с вх.рег.

№ 807/24.04.2025 година. Изготвена е покана за доброволно изпълнение с изх. № 6098/22.04.2025 г., която е получена лично от управителя на дружеството-длъжник на 24.04.2025 година в кантората на съдебния изпълнител.

Установява се по делото, че след образуването на изп. дело, длъжникът „Де Спед“ ЕООД на 23.04.2025 г. е предоставил за изпълнение в банката 3 броя платежни нареждания за кредитен превод за погасяване в пълен размер задълженията си по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, като това се удостоверява от представените от длъжника по изп. дело писмени доказателства за извършени плащания директно към банката на взискателя.

Въз основа на постъпила молба вх. № 09202/24.04.2025 г., подадена от длъжника по изпълнителното дело, придружена с необходимите писмени доказателства за извършените към взискателя преводи за погасяване на задължението, съдебният изпълнител е предприел действия по приключване на изпълнителното производство, поради постигане на неговите цели и е вдигнал наложените запор на банкова сметка и възбрана на недвижим имот, собственост на длъжника. Издадени са съответните фактури за дължимите към съдебния изпълнител разноски, получени лично от управителя на дружеството – длъжник на 24.04.2025 година.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.436 ал.1 ГПК, от легитимирано лице - длъжник по изпълнението, срещу подлежащо на обжалване по чл.435, ал.2, т.7 ГПК действие на съдебния изпълнител - определяне на разноски. Разгледана по същество жалбата се преценя като неоснователна.

В случая жалбоподателят не твърди да е платил задължението си преди образуване на изпълнителното дело, напротив твърди, че сумата е платена след образуването му, но преди получаване на ПДИ. Настоящият съдебен състав намира, че това е сторено в срока за доброволно изпълнение. Това е така, тъй като константната съдебна практика приема, че плащането е осъществено в деня на заверяване сметката на кредитора. В настоящия случай по делото са представени 3 броя платежни нареждания за погасяване на задълженията към 2 взискателя, същите са с дата 23.04.2025 година, но липсва информация относно вальора, т.е. кога преводът е изпълнен. Върху платежните нареждания не се намират отбелязвания, от които да се установява, че преводът е осъществен чрез система за мигновени банкови преводи, което да води до извод, че банковата сметка на взискателя е била заверена веднага след нареждане на паричните средства. Следва да се има предвид и обстоятелството, че върху платежните нареждания липсва посочване на часа на банковата операция, като е видно, че същата е извършена чрез електронно банкиране, което позволява операцията да се осъществи и извън официалното работно време на обслужващата банка. В такива случаи банковата сметка на кредитора се заверява на следващия работен ден. С оглед на това следва да се приеме, че задължението на длъжника е погасено на 24.04.2025 година, когато е получил и поканата за доброволно изпълнение, т.е. в срока за доброволно изпълнение. Доводите във въззивната жалба, че такса не се дължи, тъй като съдебният изпълнител не е извършил действия по изпълнение на паричното вземане, тъй като поканата за доброволно изпълнение било връчено на длъжника след погасяване на задължението е несъстоятелно. Съдебният изпълнител е извършил пълно проучване на имущественото състояние на длъжника, като е предприел съответните действия – наложил е запор на банковата сметка на длъжника и е наложил възбрана на недвижим имот, собственост на длъжника, преди извършване на плащането от длъжника.

Спорният въпрос по настоящото дело е сведен до това: дължи ли се такса по чл.26 от Тарифата по всяко изпълнително дело за парични притезания, независимо от начина, по който е събрана сумата – платена директно на взискателя или чрез сметка на съдебен изпълнител.

Отговорът на този въпрос е даден с решение №640/04.10.2010г. по гр.дело №920/2009 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК, с който е разрешен правният въпрос по приложението на чл.26 от Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ. С цитираното решение е прието, че съгласно чл.79, ал.1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Плащането е направено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител - съгласно чл. 426, ал.1 ГПК, изпълнението започва, когато взискателят поиска писмено от съдебния изпълнител да пристъпи към изпълнение на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Изключение от този принцип се съдържа в чл.53, ал.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, съгласно който текст държавният съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, какъвто не е настоящият случай. Прието е, че в случаите, когато изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи такса и при плащане в срока за доброволно изпълнение, в която хипотеза попада настоящият казус. Прието е също, че таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, по общото правило на чл. 79, ал.1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело.

В същата насока е разрешението на правния въпрос, дадено в решение № 82/08.05.2012 г. по гр.дело № 1891/2010 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 266 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1427/2012 г., IV г. о. и др..

В случая, плащането от длъжника „Де Спед“ ЕООД, ЕИК 201959323 е направено след започване на изпълнителното производство. С оглед на това, правилно разноските по изпълнението върху платените суми са възложени в негова тежест.

3

Ето защо жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖНИЕ жалбата на „Де Спед“ ЕООД, ЕИК 201959323, представлявано от управителя Димитър Костадинов, подадена чрез пълномощник адв. Иван Иванов от АК - София, против действията на ЧСИ Деян Драганов, рег. № 762, с район на действие ОС – Разград за определяне на разноски по изп.дело № 20257620400322 по описа на същия съдебен изпълнител.

Решението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4