Решение № 793 от 16.02.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 793 гр. София, 16.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСИ П. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20221110209925 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-4332-006368 от 15.04.2022 г., издадено от Г.Б. - началник група в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на Р. Д. Ж., с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 9, ал. 3 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление е останал Р. Д. Ж., който в срок го обжалва, поддържайки, че наказателното постановление е необосновано и незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Посочва, че описаното в АУАН и НП деяние осъществява признаците на две нарушения – едното по чл. 9, ал. 3 от ЗДвП, изразяващо се в това, че жалбоподателят е наредил паркирането на товарния автомобил в обхвата на пътя, с което е причинил затваряне на улицата, без да има издадено надлежно разрешение за затваряне на пътя от собственика на пътя, който е Столична община, както и поставяне на препятствие на пътя без да са взети мерки за безопасността на движението, както предвижда Наредба 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците. Твърди, че въпреки текстовото 1 изписване на две нарушения, в АУАн и НП било квалифицирано същото по чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП, във вр. с чл. 9, ал. 3 от ЗДвП. Навежда аргументи, че извършеното представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Посочва, че поддържа жалбата и моли съда да отмени наказателното постановление.

Въззиваемата страна - редовно призована, не се представлява.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 01.04.2022 г. около 11.07 ч. в гр. София по ул. „Орион” , срещу блок 149, като технически ръководител на обект с адрес УПИ IV-408 от кв. 30в.

М.жк. Люлин 10, е наредил разполагането на специален автомобил бетон помпа Щайнер, с рег.№ ХХХХ, в обхвата на пътя с цел изливане на бетон без разрешение от собственика на пътя Столична община и съгласувано с отдел „Пътна полиция“ - СДВР.

За констатираното нарушение е съставен АУАН № 575846/ 01.04.2022 г. от свидетеля В. Д. Д. - инспектор към Отдел „Пътна полиция” при СДВР, в присъствието на свидетел Й. С., за нарушение на чл. 9, ал. 3 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН № 479028/ 22.09.2021 г. е издадено обжалваното Наказателно постановление № 22-4332-006368 от 15.04.2022 г., издадено от Г.Б. - началник група в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на Р. Д. Ж., с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 9, ал. 3 от ЗДвП.

Словесното описание на нарушенията и възприетата за тях правна квалификация съвпадат по признаци.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства и доказателствени средства - показанията на свидетеля В. Д. Д., както и въз основа на събраните писмени доказателства и доказателствени средства, 2 приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Съдът кредитира показанията на свидетеля, който, въпреки, че заявява, че не се спомня за конкретния случай, потвърждава подписа си на актосъставител и констатациите си, изложени в акта.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити.

Съдът намира, че и мястото на нарушението е посочено правилно и изчерпателно както в АУАН, така и в НП.

От обективна страна жалбоподателят е осъществил административно нарушение на разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗДвП, която гласи: „ поставянето на предмети или извършването на дейност в обхвата на пътя, несвързани с предназначението му, може да става само след разрешение от собственика или администрацията, управляваща пътя.“ От субективна страна нарушението на задължението, предВ.о с цитираната разпоредба, е извършено от жалбоподателя виновно, тъй като същото е извършено съзнателно.

Нормата на чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП гласи: „ Наказва се с глоба от 2000 лв. до 7000 лв., който променя въведената организация на движение без съгласуване с органите на Министерството на вътрешните работи и администрацията, стопанисваща пътя.” Съдът не констатира описаното в жалбата обединяване на две различни нарушения в обща квалификация. Цитирането както на законовата разпоредба, която е била нарушена, така и на санкционната разпоредба, предвиждаща административно наказание за съответното нарушение, не представлява съществено процесуално нарушение, поради което са неоснователни изложените в жалбата възражения в тази насока.

Съдът намира, че размерът на наложеното наказание на жалбоподателя в законоустановения минимум, поради което възможност за намаляване на неговия размер.

Съдът намира, че липсват основания да се приеме, че извършеното нарушение представлява маловажен случай. Според ДР § 1, т. 4 от ЗАНН маловажен случай е този, при който е извършено нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или общината, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи 3 обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В случая не се установяват обстоятелства, които да обуславят извод, че нарушението представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид, следователно липсват предпоставки за прилагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

С оглед всичко изложено съдът намира, че НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332-006368 от 15.04.2022 г., издадено от Г.Б. - началник група в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на Р. Д. Ж., с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 9, ал. 3 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4