Определение № 578 от 20.06.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 578 гр. Бургас, 19.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

Петя Г. Георгиева Стоянова

Радослава Н. Маждракова като разгледа докладваното от Радослава Н. Маждракова Въззивно частно наказателно дело № 20232100600623 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.243 ал.7 от НПК.

Образувано е по жалба на адв.В. П.,като повереник на Б. Б. А., управител на

„С. х. и.“ДЗЗД, против

Определение

№

75/10.04.2023г.,постановено по ч.н.д.№157/23г. по описа на РС-Несебър,с което е потвърдено постановлението на РП-Бургас за прекратяване на наказателното производство от 12.12.2022г. по ДП №129/2021г. по описа на РУ-Несебър,водено за престъпление по чл.206 ал.1 от НК.

В жалбата се излагат съображения,че определението на съда е неправилно и незаконосъобразно,а приетата от съдебния състав фактическа обстановка - неправилна.По отношение на процесните вещи било налице субективен елемент за противозаконно присвояване на същите или поне на една от тях, за която липсвали данни къде се намира в момента.Моли въззивният съд на осн.чл.243ал.6т.3 от НПК да отмени обжалваното определение на РС-Несебър и потвърденото с него Постановление на РПБургас и върне делото на прокуратурата със задължителни указания по приложението на закона.

Бургаският Окръжен съд след като прецени събраните по делото доказателства и съображенията, изложени в жалбата,прие за установено следното :

Жалбата е подадена в законоустановения срок,от надлежна страна, поради което е процесуално допустима,а разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

Установява се,че д осъдебното производство е образувано на 06.04.2021г.,на осн.чл.212ал.2 от НПК, за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК , като в хода на разследването няма данни за привлечено лице в 1 качеството на обвиняем.

С постановление от 12.12.2022г. на Районна прокуратура -Бургас, наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1 т.1 вр. чл. 24, ал.1,т.1 от НПК, тъй като липсвали каквито и да било доказателства за осъществено от обективна и субективна страна престъпно деяние по чл.206ал.1 от НК.Изложена е пространна фактическа обстановка,която се споделя от настоящия въззивен съд.Не бил налице един от елементите на състава на това деяние,а именно - противозаконното присвояване на вещта.През цялото време св.И. П. действал със субективната представа,че чрез частични прихващания и заплащане на част от сумите на ръка на св.Б.

А.,e изпълнил финансовите си задължения по отношение на една от трите машини и по този начин придобил собствеността върху нея.Поради тази причина той се е разпоредил впоследствие с нея като със своя,а не като с присвоена вещ.П. доброволно бил предал другите две мазилкополагащи машини за приобщаване към делото като веществени доказателства. Касаело се за неуредени гражданско-правни отношения по които прокуратурата не била компетентна да се произнася,като между страните било налице неизпълнение на устен договор.РП е дала вяра на показанията на св.П.,тъй като били потвърдени от повече доказателства по делото- показанията на св.Митев,св.Владимиров,като били налични и данни,че А. имал желание да получи пълната парична сума и частичното възвръщане на техниката /каквото предложил П./ не го удовлетворявало.Освен това противоречивите твърдения на А. и П. не можели да бъдат доказани,тъй като страните не пазели собствените си финансови интереси предвид дългогодишното си познанство и сътрудничество.

С атакуваното определение № 75/10.04.2023г., Районен съд – Несебър е потвърдил това постановление на РП, като законосъобразно. Възприета е макар и кратка,но правилна фактическа обстановка,която в значителната си част съвпада с изложената в Постановлението на РП-Бургас. Констатират се известни противоречия във фактическите констатации и правни изводи,които обаче не са от съществено значение ,предвид направените правилни крайни изводи относно основаният факт на доказаване - несъставомерността на престъпното деяние по чл.206ал.1 от НК.

Възприето е,че през м.май 2020г. Б. А.,в качеството си на законен представител на „С. Х.и.“ДЗЗД и св.И. П. / в качеството му на физическо лице/ са сключили устен договор за покупко-продажба на три броя мазилкополагащи машини м.“Giotto“,собственост на дружеството.Процесните три машини са преминали във фактическата власт на св.И. П., което обстоятелство не се оспорва и от самия св. А. и се подкрепя от показанията на св.Ш.,св.М. и св.Д..Между двамата /А. и П./,които са дългогодишни познати и бизнес партньори е имало уговорка за поетапно изплащане на сумите, което е разсрочено във времето и е предложено от страна на П. във „Вайбър“ съобщение.От своя страна А. го е възприел и не е възразил.

По делото също така са налични свидетелски показания от които се установява,че св.П. е направил т.нар.“прихващания“ за извършени от негова 2 страна строителни дейности по искане на А. ,в това число извършване на ремонт на бившия му хазяин и заплащане на скеле,което св.М. е предоставил на А.,но впоследствие не било установено при него.Това обаче не се възприема от самия А. и същият е изготвил нотариална покана до П.

/на л.29 от ДП,том 1/ в която е упоменато,че има сключен договор за покупко-продажба на

3бр.мазилкополагащи машини между дружеството,което той представлява /„С. Х. и.“ ДЗЗД / и самия П., като цената на сделката била 25 000лв. /, а според П. договорената цена била 21 000лв./ Поради липса на заплащане, П. бил уведомен ,че в 3-дневен срок от получаване на поканата, следвало да заплати сумата от 25 000лв. или да върне продадените му вещи на мястото на тяхното предаване,като в противен случай щели да започнат съдебни процедури за удовлетворяване на вземането. Тази нотариална покана е получена от св.Д.– с която П. живее на семейни начала и доведена до неговото знание.

В контекста на гореизложеното, въззивният съдът възприема направените правни изводи от страна на първоинстанционния съд ,че действително се касае за сключен договор за покупко-продажба,в устна форма,който поражда действие с постигане на договореност между страните по него.Доколкото трите процесни машини са били индивидуално определени от страните и продавачът се е легитимирал за техен собственик с представените по делото фактури /л.32-34 от том 1 на ДП/, то следва да се приложи облигационно-вещното действие,съгл.чл.24 от ЗЗД и се приеме,че св.П. е станал собственик на машините със сключването на договора.В този смисъл е правилен извода,че това правно положение ,не се влияе от последващото изпълнение на договора, наличието или не на издадена фактура от страна на продавача, действителността на уговорките за разсрочено плащане,направените извънсъдебни прихващания,които действително не следва да се доказват в едно наказателно производство.В този ред на мисли, въззивния съд споделя изложените мотиви както в постановлението на РП-Бургас ,така и на първоинстанционния съд ,че в случая деянието е несъставомерно,тъй като не се установява елемент от фактическия състав на престъплението по чл.206ал.1 от НК - наличието на собственост от страна на А. по отношение на процесните движими вещи или залог в полза на „С. Х.И.“ДЗЗД. В подкрепа на тези доводи е и последващото поведение на св.А..Същият е изпратил нотариална покана до П.,с която го предупреждава да заплати договорената продажна цена, като в противен случай ще предприеме съдебни действия по гражданско-правен ред.Наред с това съществуват и писмени доказателства – разписки, че П. е върнал две от спорните мазилкополагащи машини,които са налични като веществени доказателства по делото,тъй като в показанията си твърди,че многократно е предлагал на А. същите да му бъдат върнати.Що се касае до третата процесна вещ, видно отново от неговите показания,същият е счел,че след направени „прихващания“ с парични суми,които А. му е дължал,е изплатил машината,същата е станала негова собственост и съответно се е разпоредил с нея. Именно тези обстоятелства следва да бъдат установявани в едно гражданско съдопроизводство и както правилно е отбелязал

3 първоинстанционния съд не е мястото да се доказват в хода на наказателното производство.

По тези съображения настоящият въззивен състав намира,че обжалваното определение № 75/10.04.2023г. по ч.н.д. №157/23г. на РСНесебър,с което е потвърдено постановлението на РП-Бургас за прекратяване на наказателното производство от 12.12.2022г. е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.243ал.8 от НПК,съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 75/10.04.2023г. по ч.н.д.№157/23г. по описа на РС-Несебър.

Определението е окончателно и не подлежи на жалба или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4