Определение № 4085 от 04.09.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1897/2025
- Вид
- Определение № 4085
- Подписан
- 04.09.2025
- В сила
- 26.03.2026
- Състав
- Иванка Димитрова Дрингова, мл.с. Ива Благомилова Благоева, Весела Гълъбова
Цитирани разпоредби
- чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 211 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 49, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 49, ал. 1 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4085 гр. Варна, 04.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Иванка Д. Дрингова
Членове:
Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501897 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна частна жалба № 62393/11.07.2025г. от Н. Л. Г., ЕГН ********** от гр. Варна срещу определение № 8822 от 30.06.2025г. по гр.д. № 2763/2025г. на ВРС, ХХV-ти състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя, ответник в първоинстанционното производство, за приемане за съвместно разглеждане на насрещен иск за делба.
Жалбоподателят намира обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че искът следва да бъде приет с цел по – бързото уреждане на отнощенията между страните. Моли за отмяна на обжалвания съдебен акт.
Насрещната страна по делото е депозирала отговор, в който е изразила становище за недопустимост, евентуално неоснователност на частната жалба.
Съдът намира частната жалба за процесуално недопустима по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от М. В. Г. срещу Н. Л. Г. конститутивен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК за прекратяване на сключения между страните граждански брак поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, ведно с произнасяне по всички последици от развода. В срока за отговор на исковата молба, ответникът Д.В.Ф предявил насрещен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от ГПК и съединени с него небрачни искове. С допълнителна молба е предявил и насрещен иск за делба на придобитото по време на брака имущество, включващо недвижими имоти и движими вещи.
С обжалваното определение районният съд е приел, че искът за делба подлежи на разглеждане по друг съдопроизводствен ред, поради което съединяването му за съвместно разглеждане в производството по иск за прекратяване на брака е недопустимо. Посочил също, че искът за делба се явява и преждевременно предявен, тъй като до влизане в сила на решението за развод, съсобственост между страните не е налице. Посочил е също, че доколкото с неприемането за разглеждане на иска за делба в това производство не се прегражда пътя на защита на ищеца за търсената от него защита в отделно производство, от определението не подлежи на обжалване.
Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато актовете преграждат по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. В конкретния случай обжалваното определение не прегражда развитието на първоинстанционното производство, тъй като страната разполага с 1 възможността да предяви иск за делба в отделен процес. Доколкото се касае за вещи, притежавани от страните по делото в режим на СИО, то предявяването на иска следва да се извърши едва след прекратяването на брака, респ. на СИО. Определението, с което първоинстанционният съд е отказал да приеме за съвместно разглеждане в същото производство насрещен иск за делба, не подлежи на обжалване и на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като не е предвидено изрично в закона, респективно в чл. 211 от ГПК. Със задължителните разяснения, дадени в т.7в от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г., ОСГТК на ВКС, е направено ясно разграничение между хипотезата на неприемане на предявен насрещен иск, в която хипотеза актът на съда не подлежи на обжалване и хипотезата на приет насрещен иск, производството по отношение на който е прекратено при условията на чл.129, ал.3 ГПК. В настоящия случай е налице именно първата хипотеза, поради което обжалваното определение не подлежи на самостоятелно въззивно обжалване с частна жалба.
По изложените съображения иницииращата частна жалба следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство следва да се прекрати.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна частна жалба № 62393/11.07.2025г. от Н. Л.
Г., ЕГН ********** от гр. Варна срещу определение № 8822 от 30.06.2025г. по гр.д. № 2763/2025г. на ВРС, ХХV-ти състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя, ответник в първоинстанционното производство, за приемане за съвместно разглеждане на насрещен иск за делба.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 1897/2025г. по описа на ВОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя, на осн. чл. 274, ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2