Решение № 15 от 12.01.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Бургас, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Петя Хр. К.а като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20252100500078 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес управление гр.София, бул.“Джеймс Баучър“ № 87, подадена чрез пълномощник адв.Гочо Димов, и насрещна въззивна жалба от Н. С. Н. със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Пиротска“ № 26-партер, офис 2, подадена чрез пълномощник адв.Сава Каров, против решение № 2171 от 23.10.2024 г., постановено по гр.д.№ 3848/2024 г. по описа на РС-Бургас.

С първоинстанционното решение ЗД „Бул Инс“ АД е ОСЪДЕНО да заплати на Н. С. Н. сумата от още 6250 лв., извън платените вече по гр.д.№ 1465/2023 г. по описа на РС-Бургас, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на ПТП, причинено на 12.11.2022 г. от водача на лек автомобил марка “*****”, с рег.№ А ****** МС, застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” в ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждането на иска на 12.06.2024 г. до окончателното й изплащане, като искът е ОТХВЪРЛЕН за разликата над уважения размер до претендирания размер от 20 000 лв., ведно със законната лихва за забава. С решението е разпределена 1 отговорността за разноските, като ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е осъден да заплати на адв.Сава Каров на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗА сумата от 925 лв., както и по сметка на БРС да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК държавна такса от 250 лв., а Н. С. Н. е осъдена да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД сторените по делото разноски в размер на 1680 лв.

І. С ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА на ЗД „Бул Инс“ АД постановеното решение се обжалва в осъдителната му част, с която дружеството е осъдено да заплати на ищцата с у м а над 2250 лв. до размера от 6250 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 12.06.2024 г. В обжалваната част решението се счита за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, тъй като размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с влязлото в сила решение по гр.д.№ 1465/2023 г. на БРС и с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Според въззивника, при разглеждане на частичния иск, предмет на гр.д.

№ 1465/2023 г. на БРС, съдът е определил общия размер на дължимото обезщетение, за да прецени доколко частичната претенция е основателна, поради което се счита, че е недопустимо друг съд да определя различен размер на обезщетението и да присъжда сума, надвишаваща определената с влязлото в законна сила решение. Отделно от това, се оспорва като необоснован и неправилен извода на БРС за размера на обезщетението, като се сочи, че не са съобразени критериите по чл.52 ЗЗД и не става ясно по какъв начин е определено „справедливото“ обезщетение, тъй като в решението липсва конкретика относно обществено-икономическите условия в страната, на които се е позовал съда, за което в жалбата са изложени съображения.

Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения частичен иск за неимуществени вреди за разликата над 2250 лв. до размера на 6250 лв. Не са направени нови доказателствени искания. Претендират се направените по делото съдебни разноски в двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата Н.

С. Н., подаден чрез пълномощник адв.Сава Каров, с който въззивната жалба на застрахователя и наведените в нея възражения са оспорени като неоснователни, за което са изложени подробни съображения. Моли въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба. Не се правят искания по доказателствата. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

ІІ. В срока за отговор и на основание чл.263, ал.2 ГПК е подадена НАСРЕЩНА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА от Н. С. Н. против постановеното от БРС решение в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен предявения от нея иск за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 6250 лв. до пълния претендиран размер, ведно със законната лихва за забава. Счита се, че решението в 2 обжалваната част е неправилно и противоречащо на материалния и процесуалния закон. Според въззивницата, съдът не е отчел, че и към настоящия момент е налице промяна в нейната психика от преди процесното ПТП, което е променило начина й на живот и макар оздравителният процес да е приключил, трайните негативни последици за външния й вид са налице и те се отразяват на социалния й живот и чувството за собствено достойнство, за което са изложени подробни съображения. Сочи се, че неимуществените вреди, които ищцата понася не се ограничават само с болките и страданията по време на инцидента, проведеното лечение и оздравителния процес, но обхващат и негативните преживявания и психични страдания, обусловени от наличието на останалия след увреждането белег, характеризиран като загрозяващ я такъв. Счита се, че съдът не е ценил надлежно всички обстоятелства, обосноваващи размера на дължимото и не е анализирал в нужната степен критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД, не е съобразил икономическата конюнктура в страната и нивата на застрахователно покритие при нарастваща инфлация, като присъденото обезщетение е значително занижено и не е адекватно на тежестта на претърпените от увреденото лице болки и страдания.

Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да се присъди обезщетение в пълния претендиран размер. Не се правят доказателствени искания. Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна ЗД „Бул Инс“ АД, подаден чрез пълномощника адв.Гочев, в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и на наведените в нея оплаквания, като се изразява съгласие с изводите на районния съд.

Моли се за оставяне без уважение на въззивната жалба и за потвърждаване на решението на БРС в обжалваната му част. Претендират се разноски.

Първоначалната въззивна жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в срока съответно по чл.259, ал.1 ГПК и по чл.263, ал.2, вр. ал.1 ГПК, изхождат от легитимирани лица – страните по делото и касаят съответните неблагоприятни за тях части на първоинстанционното решение, поради което жалбите са допустими.

С оглед изложените във въззивните жалби доводи и становищата на страните, след преценка на събраните по делото доказателства и предвид разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

Ищцата Н. С. Н. претендира за осъждане на ответника ЗД „Бул Инс“ АД да й заплати сумата от още 18 750 лв., извън присъдените й 1250 лв. по гр.д.№ 1465/2023 г. на БРС, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, които са й причинени в резултат на настъпило ПТП на 12.11.2022 г., по пътя гр.Варна – гр.Бургас, след гр.Обзор, км.178, поради виновно поведение на водача Р. И. В. на лек автомобил „*****“ с ДК№ А ***** МС, който към момента на деянието е имал 3 валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД „Бул Инс“ АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждането на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 12.11.2022 г. ищцата е била пътник в процесния лек автомобил, собственост на И. Р. В., но управляван от синът му Р. И. В., като пътувайки от гр.Варна към гр.Бургас, в района на серпантините след гр.Обзор, км.178, водачът изгубил контрол над управлението на автомобила, излязъл извън пътното платно и преминавайки в насрещното движение се преобърнал в канавката. Твърди се, че в резултат на настъпилото ПТП и щ ц а т а претърпяла множество травми по различни части от тялото си, но най-вече открита рана на челото и обезобразяващ белег извън окосмената част на главата. За произшествието било извършено обследване от органите на РУ на МВР-Несебър, които установили, че виновен за ПТП е водачът на автомобила. Ищцата твърди, че отправила претенция към ответното дружество да й заплати обезщетение за неимуществени вреди, като предоставила констативния протокол за настъпилото ПТП и медицинската документация по случая, но била уведомена, че застрахователят няма основание за изплащане на застрахователно обезщетение, като след направено от нея възражение ответникът й предложил обезщетение в размер на 2000 лв., с което тя не се съгласила.

Ищцата счита, че справедливото обезщетение за причинените й неимуществени вреди се съизмерява на сумата от 20 000 лв., част от която в размер на 1250 лв. е претендирала по съдебен ред и са й присъдени с влязло в сила решение по гр.д.№ 1465/2023 г. по описа на БРС, поради което и с настоящия иск претендира разликата от 18 750 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.

В депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът е оспорил предявения иск по размер, за което е изложил подробни съображения. В тази връзка, ответникът не оспорва наличието на валидна застраховка “Гражданска отговорност” за процесния лек автомобил, настъпилото на 12.11.2022 г. ПТП и причинените от същото неимуществени вреди на ищцата, както наличието на влязло в сила решение по гр.д.№ 1465/2023 г. на БРС, с което е уважен частичния иск на ищцата против застрахователя з а обезщетение на причинените й неимуществени вреди в размера от 1250 лв., като част от обща сума от 20 000 лв. Ответникът оспорва исковата претенция по размер, като счита, че исканото обезщетение от 20 000 лв., от които с настоящият иск се претендира разликата от 18 750 лв. е в прекомерен размер и не съответства на уврежданията на ищцата.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Към доказателствения материал е приложено и гр.д.№ 1465/2023 г. по описа на БРС.

След анализ на доказателствата, с обжалваното решение районният съд е приел, че с оглед влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№ 1465/2023 г. на БРС 4 между страните са установени със сила на пресъдено нещо елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 КЗ – наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил, настъпилото застрахователно събитие, противоправното поведение на водача на автомобила, причинените на ищцата увреждания – разкъсно-контузна рана на главата с мозъчно сътресение, травма на гръбначния стълб в шийната част и белег от рана в дясната половина на челото, водещ до загрозяване на лицето, както причинно-следствената връзка между деликта и уврежданията на ищцата. Прието е, че ищцата се е възстановявала за сравнително продължителен период от време – около 5 месеца, като възстановителният период е бил свързан с продължително главоболие, световъртеж, позиви за повръщане, а кредитирайки гласните доказателства, съдът е съобразил, че към датата на ПТП ищцата е била в активна възраст, но след ПТП е започнала да води затворен начин на живот, заради белега над веждата си, който я загрозява, а понастоящем продължава да има тревожна симптоматика и страхове, включително и от шофиране, т.е. претърпяното ПТП е внесло в живота й промяна както на физическо, така и на емоционално, психическо ниво. Поради това, районният съд е приел, че справедливото обезщетение за търпените от ищцата неимуществени вреди възлиза на сумата от 7 500 лв., от която следва да се намали вече присъдената по гр.д.№ 1465/2023 г. на БРС сума от 1250 лв., или на ищцата се следват още 6250 лв. обезщетение, с което ще репарират изцяло търпените от нея болки и страдания. По горните мотиви, съдът е уважил като основателен предявения иск за сумата от 6250 лв., а за разликата над присъденото до пълния претендиран размер е отхвърлил претенцията като неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта м у – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира, че първоинстанционното решение е валиден и допустим съдебен акт.