Определение № 3224 от 30.07.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3224 гр. Варна, 30.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20243100500212 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба № 16027/24.06.2024г. от С. Д. Н., чрез адв. И. В., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 444/24.04.2024г., постановено по настоящото дело.

В молбата се излага становище за неправилност на присъдените в тежест на страната разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, като се претендира тяхното редуциране.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, с молба № 18398/17.07.2024г. насрещната страна „ВиК – Варна“ ООД изразява становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на С. Д. Н., против Решение № 3224/10.10.2023г., постановено по гр. д. № 10587/2022г. на ВРС, в частта, в която е отхвърлен предявения от него срещу „ВиК – Варна“ ООД, иск за заплащане на сумата от 9 192.96лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за срок от шест месеца поради незаконно уволнение, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. В срока за писмен отговор е постъпила и насрещна въззивна жалба от „ВиК – Варна“ ООД, срещу Решение № 3224/10.10.2023г., постановено по гр. д. № 10587/2022г. на ВРС, в частта, в която е признато за незаконно и отменено прекратяването на трудовото 1 правоотношение на С. Д. Н. и Заповед №154/13.07.2022г. на Управителя на „ВиК – Варна“ ООД, в която то е обективирано, на осн. чл.344, ал.1, т.1 КТ; С.

Д. Н. е възстановен на заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение длъжност машинист, еднокофов багер-шофьор товарен автомобил при ответника „ВиК – Варна“ ООД, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и „ВиК – Варна“ ООД е осъдено да заплати на С. Д. Н. сумата от 145.92лв. обезщетение за неползвани два работни дни платен годишен отпуск за 2022г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на сезиране на съда – 05.08.2022г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.224 КТ.

Съдът се е произнесъл с Решение № 444/24.04.2024г., с което е отменил Решение № 3224/10.10.2023г., изменено в частта за разноските с определение № 14260/30.11.2023г. по гр. д. № 10587/2022г. на ВРС в частта, в която е признато за незаконно и отменено прекратяването на трудовото правоотношение на С. Д. и Заповед №154/13.07.2022г. на Управителя на „ВиК – Варна“ ООД, в която то е обективирано, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и в частта в която С. Д. Н. е възстановен на заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение длъжност машинист, еднокофов багер-шофьор товарен автомобил при ответника „ВиК – Варна“ ООД, на осн. чл. 344, ал. 1, т.

2 КТ, в частта в която „В и К-Варна“ ООД е осъдено да заплати на С. Д. разноски за първата инстанция в размер на 820..40лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК и в частта, в която „В и К-Варна“ ООД е осъдено да заплати по сметка на ВРС разликата над 75.04л. до 130.00лв. , представляваща разноски , на осн. чл.

78, ал. 6 от ГПК и е отхвърлил иска на С. Д. Н., срещу „ВиК – Варна“ ООД, да бъде признато за незаконно и отменено прекратяването на трудовото му правоотношение, настъпило на 15.07.2022г. с изтичане на 30-дневния срок на връченото му на 14.06.2022г. предизвестие № 777/13.06.2022г., на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, поради придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст, констатирано със Заповед № 154/13.07.2022г. за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, считано от 15.07.2022г., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и иска на С. Д. Н., срещу „ВиК – Варна“ ООД, да бъде възстановен на заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение длъжност „Машинист, еднокофов багер-шофьор товарен автомобил“ при „ВиК – Варна“ ООД, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, като е потвърдил първоинстанционното решение в частта в която е отхвърлен иска на С. Д. срещу „В и К-Варна“ ООД, с искане да бъде осъден работодателя да 2 му заплати сумата от 9192.96лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, в частта в която „ВиК – Варна“ ООД, е осъдено да заплати на С. Д. Н. сумата от 145.92лв. обезщетение за неползвани два работни дни платен годишен отпуск за 2022г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на сезиране на съда – 05.08.2022г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл. 224 КТ и в частта, в която „В и К-Варна“ ООД е осъдено да заплати по сметка на ВРС сумата от 25.00лв., представляваща разноски, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК. Осъдил е С. Д. да плати на „В и К-Варна“ ООД допълнително сумата от 149.96лв., представляваща разноски за първата инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК и сумата от 600.00лв., представляваща разноски за въззивната инстанция на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на ЗПрП, който от своя страна препраща към Наредба за заплащането на правната помощ на МС от 01.01.2006г.

В настоящото производство „ВиК – Варна“ ООД е представлявано от юрисконсулт.

С въззивното решение съдът частично е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил исковете с правно осн. чл.

344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, което е наложило преизчисляване на разноските по първоинстанционното дело. Доколкото последното е било изменено в частта за разноските с определение по реда на чл. 248 от ГПК, но срещу него не е постъпила въззивна частна жалба, то настоящият състав намира, че следва да има предвид размера на определеното по размер от първоинстанционното дело юрисконсултско възнаграждение300.00лв. и начина на определяне на същото според отхвърлената и уважената част от исковете. Доколкото е прието, че са предявени четири иска и с оглед резултата по въззивното дело, отхвърлени са три от тях, а четвъртия е отхвърлен частично до размера на 0.08лв., явяващ се разликата от претендираните 146.00лв. и уважените 145.92лв. Така 3 дължимият размер на разноските на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК би бил 3 х 75.00лв. +0.04лв. или 225.04лв. Доколкото ВРС е присъдил 75.04лв., то дължимият остатък е 150.00лв. Въззивният състав е определил за доплащане сумата от 149.96лв., явно в размер по-нисък от този на дължимите разноски, но доколкото не е подадена жалба от „В и К-Варна“ ООД, то решение № 444/24.04.2024г. не следва да бъде изменяно в частта за разноските на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК за първата инстанция.

Съобразно характера на производството, фактическата и правна сложност на спора, продължителността на същия и обема на извършените процесуални действия от юрисконсулта, но с оглед изхода от спора и отхвърлената част от исковете на въззивна инстанция, възнаграждението за юрисконсултска защита по исковете с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, следва да се определи в общ размер на 200.00лв. за въззивната инстанция, като по иска с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 и по иска с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение от по 50.00лв. за всеки един от исковете, т.е. в минималния размер по чл. 23, ал. 1, т.

1, предл. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, а за иска с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ-100.00лв., т.е. в минималния размер по чл. 23, ал.

1, т. 1, предл. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ, съобразено с отправеното от юрисконсулта искане в о.с.з. на 20.03.2024г. Към юрисконсултското възнаграждение от 200.00лв. следва да бъде прибавена и заплатената от страната държавна такса в размер на 40.00лв. общо по двата неоценяеми иска-чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, които въззивният състав е отхвърлил. Така общият размер на разноските с правно осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде определен в размер на 240.00лв.

По изложените съображения, молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските за въззивна инстанция е основателна.

Въззивното решение следва да бъде изменено в частта за разноските, като бъдат редуцирани присъдените такива за юрисконсултско възнаграждение в полза на „ВиК – Варна“ ООД до размера от 240.00лв.

Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС

4

ОПРЕДЕЛИ:

И ЗМ Е Н Я , на осн. чл. 248 ГПК, Решение № 444/24.04.2024г., постановено по в. гр. дело № 212/2024г. по описа на ВОС, в частта за разноските за въззивна инстанция, като:

Н А М А Л Я ВА размера на присъдените разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на „Водоснабдяване и Канализация- Варна“ ООД ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, представлявано от управителя Валентин Вълканов от 600.00лева на 240.00 лева, на осн. чл. 248 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба № 16027/24.06.2024г. от С. Д. Н. за изменение на Решение № 444/24.04.2024г., постановено по в. гр. дело № 212/2024г. по описа на ВОС в частта за разноските на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК за първата инстанция, с оглед изхода на спора, на осн. чл. 248 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5