Решение № 85 от 17.05.2022, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. гр.Велинград, 17.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно наказателно дело № 20225210200087 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от „Пе-Ван“ ЕООД, ЕИК 201431906, със седалище и адрес на управление: гр. Ракитово, ул. „Александър Стамболийски“ № 11, против Наказателно постановление № 360000909/21.12.2021 г. на и.д. Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Пловдив, с което на дружеството - жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв. (три хиляди лева), на основание чл. 96, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр), за извършено нарушение по чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр.

В жалбата се навеждат възражения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП).

Жалбоподателят не оспорва извършеното нарушение, но счита, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Акцентира върху неправилната преценка на административнонаказващия орган относно приложението на чл.

28 от ЗАНН. Сочи, че процесното моторно превозно средство е закупено на 18.05.2021 г., че единствено управителят на дружеството притежава 1 удостоверение за професионална компетентност и възможност да следи за изпълнението на закона, но няколко месеца бил ангажиран с лечението на баща си, който починал на 11.08.2021 г. и неволно пропуснал срока да впише придобитото превозно средство в списъка на Лиценза на Общността. Сочи, че не е налице умисъл за извършване на нарушението. Формулирано е искане за отмяна на обжалваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят „Пе-Ван“ ЕООД, чрез адв. И.К. – АК – Пазарджик, поддържа жалбата, моли за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и отмяна на НП.

Въззиваемата страна – и.д. Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Пловдив, редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В съпроводително писмо, с което е изпратена административнонаказателната преписка, изразява становище за законосъобразност на обжалваното НП. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и след като анализира събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Санкционираното дружество „Пе-Ван“ ЕООД притежавало Лиценз на Общността № 2484/04.10.2017 г. за международен автомобилен превоз на товари. На 11.06.2021 г. превозвачът „Пе-Ван“ ЕООД допуснал извършването на международен превоз на товари, видно от международна товарителница от дата 11.06.2021 г., с моторно превозно средство „Даф ХФ 105.460“, с рег. № СВ 0121 КТ, от категория N3, негова собственост, от Република България – Радиново до Кралство Великобритания, без същото да е включено в списъка на превозните средства към Лиценза на Общността № 2484/04.10.2017 г. На 02.12.2021 г. служители на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Пловдив – свид. Т. В. Г. и колегата й ИВ. ЛЮБ. П. извършили комплексна проверка на дейността на „Пе-Ван“ ЕООД, за периода 01.12.2020 г. – 31.10.2021 г., по писмо с рег. № 12-00-00-1366/2/24.11.2021 г., по спазване на изискванията на законовите и подзаконовите нормативни актове, касаещи компетенциите на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИА „АА“). В хода на проверката, след направена справка в 2 информационната система на отдел „Лицензии“ на ИА „АА“ , било установено, че моторно превозно средство „Даф ХФ 105.460“, с рег. № СВ 0121 КТ, с което е извършен превоза, не е било включено в списъка на превозните средства към Лиценза на Общността към датата на извършването му. За констатациите от проверката бил съставен Констативен протокол от 02.12.2021 г. Моторното превозно средство „Даф ХФ 105.460“, с рег. № СВ 0121 КТ, било включено в списъка на превозните средства към Лиценза на Общността след проверката, а именно на 06.12.2021 г.

За констатираните обстоятелства свид. Т. В. Г., в присъствието на упълномощен представител на жалбоподателя и на ИВ. ЛЮБ. П. – свидетелочевидец при установяване на нарушението, съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 293239/03.12.2021 г., в който нарушението било квалифицирано като такова по чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр.

Актът е предявен на упълномощен представител на жалбоподателя, който го подписал без възражения, след което надлежно му бил връчен препис от АУАН. Жалбоподателят не депозирал възражения срещу АУАН и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което на дружеството - жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв., на основание чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, за извършено нарушение по чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр.

Наказателното постановление било връчено на ПЛ. П. В. - управител на дружеството - жалбоподател на 25.01.2022 г.

Гореописаната фактическа обстановка, която не се оспорва от санкционираното дружество, съдът прие за установена по безспорен и категоричен начин от доказателствената съвкупност по делото, включваща писмените доказателства, приложени по административнонаказателната преписка, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство.

Разпитана като свидетел в съдебно заседание актосъставителят Т.Г. потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации.

Изложеното от свид. Т.Г., че жалбоподателят е допуснал извършването на международен превоз на товари с превозно средство, с рег. № СВ 0121 КТ, което не е включено в списъка на превозните средства към издадения на 3 дружеството Лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на товари, се подкрепя от показанията на свид. Цветка Димитрова Начева и приложените по делото международна товарителница от 11.06.2021 г. и справка от Регистър „Лицензии“ към ИА „АА“, от която е видно, че действително към момента на нарушението процесното превозно средство не е било включено в списъка на превозните средства към Лиценза на дружеството на Общността.

Съдът кредитира изцяло приобщените писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът дава вяра и на показанията на свидетелите Т.Г. и Цветка Начева, тъй като намира същите за обективни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи с приобщените по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.

314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.

Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Георги Димитров Палагачев – и.д. Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Пловдив, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице – свид. Т. В. Г., заемаща длъжността „старши инспектор“ към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Пловдив, съгласно чл.

92, ал. 1 и ал. 2 от ЗАвПр във връзка със Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения.

В процесния случай АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове и съдържат формалните реквизити, предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 4 от ЗАНН. Фактическата обстановка, изложена в АУАН кореспондира с тази, посочена в НП. В АУАН и НП са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, пълно, точно, ясно и в достатъчна степен е индивидуализирано административното нарушение, така че санкционираното лице да може да разбере срещу какви факти да се защитава и правилно да организира защитата си. Дадена е правилна правна квалификация на нарушението. Спазени са изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и чл. 43 от ЗАНН – АУАН е съставен в присъствието на упълномощен представител на нарушителя и на свидетеля, който е присъствал при установяване на нарушението. Актът е подписан от съставителя и от свидетеля, посочен в него, като същият е предявен на нарушителя да се запознае със съдържанието му, подписан е без възражения от неговия упълномощен представител – Иванка Алексанрова Василева, съгласно пълномощно с рег. № 3632/03.12.2021 г. на Нотариус Софка Тумбева, с рег. № 585 по регистъра на НК. На жалбоподателя, чрез пълномощника му Иванка Василева, е връчен препис от АУАН. В този ред на мисли съдът счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство.

Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят „Пе-Ван“ ЕООД е извършил нарушение по чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр.

Съгласно чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр наказва се с глоба или с имуществена санкция 3000 лв., който допусне или разпореди извършването на превоз с моторно превозно средство, за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списъка към удостоверението за регистрация, или с моторно превозно средство, което не е включено в списъка на превозните средства към лиценза на Общността. От текста на визираната разпоредба е видно, че тя съдържа както диспозиция, така и санкция, поради което ако административнонаказващият орган установи, че разписаното в нея правило за поведение не е изпълнено, следва да я посочи едновременно като нарушена и санкционна, тъй като съдържа правните последици при неизпълнение на диспозицията.

Според чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за 5 международен автомобилен превоз на пътници и товари, лицензираният превозвач може да осъществява международен превоз на пътници и товари само с МПС, които са вписани в регистъра на ИА „АА“ по чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр, като броят на заверените копия на Лиценза на Общността следва да съответства на броя на превозните средства, вписани в регистъра към лиценза на превозвача. Следователно негово е задължението да подаде заявление за издаване на Лиценз на Общността за извършване на превоз на пътници и товари и заверени копия на лиценза според броя на моторните превозни средства, които са на негово разположение и за които е доказал финансова стабилност по чл. 6 от ЗАвПр.

От приетите по делото писмени доказателства – Лиценз № 2484/04.10.2017 г. за международен автомобилен превоз на товари, международна товарителница (CMR) от 11.06.2021 г. и справка от Регистър „Лицензии“ към ИА „АА“, се установява по безспорен начин, че жалбоподателят притежава Лиценз на Общността, валиден към 11.06.2021 г., и като превозвач, лицензиран да извършва международен превоз на товари, на 11.06.2021 г. с бездействието си е допуснал извършването на международен превоз на товари от Р. България – Радиново до Кралство Великобритания с превозно средство, с рег. № СВ 0121 КТ, което не е включено в списъка на превозните средства към издадения на дружеството Лиценз на Общността.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбоподателят „Пе-Ван“ ЕООД е извършил от обективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр. Административнонаказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и законосъобразно е приложил действащата за това нарушение норма - чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр , която съдържа диспозиция и санкция. Наложеното на жалбоподателя административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв. съответства на предвидения от законодателя фиксиран размер, поради което за съда не съществува възможност да измени неговия размер.