Решение № 94 от 22.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Велико Търново, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. И.а в присъствието на прокурора С. К. К. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264000600082 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 7/06.02.2026 г. по НОХД № 41/2026 г. Плевенският окръжен съд е признал подсъдимия Е. Н. А. за виновен да е осъществил престъпния състав по чл. 199, ал.

1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. “а“ и „б“ от НК и го осъдил на 12 години „лишаване от свобода“. На основание чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 от НК, редуцирал така определеното наказание с 1/3 и определил окончателен размер на същото - 8 /осем/ години „Лишаване от свобода“. Със същата присъда го признал за виновен да е осъществил и престъпния състав по чл. 157, ал. 1 от НК и го осъдил на 6 /шес/ години „лишаване от свобода“, като на основание чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 от НК редуцирал така определеното наказание с 1/3 и определил окончателен размер на накаказанието, което следва да изтърпи за това престъпление, а именно - 4 /четири/ години „Лишаване от свобода“.

Приложил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК, определяйки едно общо, най – тежко наказание измежду така наложените му, а именно – 8 /осем/ години „Лишаване от свобода“, като постановил същото да се изтърпи при първоначален „Строг“ режим.

Приспаднал времето, през което подс. А. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 15.08.2025 г.

С присъдата си съдът не е наложил предвиденото по-леко наказание - конфискация до 1/2 от имуществото на А..

Произнесъл се и по въпроса за веществените доказателства и направените по делото разноски.

Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба от А. чрез служебния му защитник адв. И.. С доводи за неправилност - явна несправедливост на наложените наказания за 1 отделните перстъпления, в смисъл на завишеност, респективно и по отношение на наложено общо най-тежко такова, се отправя искане настоящата инстанция да упражни правомощията си съобразно чл. 337, ал. 1, т.1 от НПК за изменение на присъдата, като намали размера им.

Пред настоящата инстанция поддържа депозираната жалба на основанията изложени в същата.

Подсъдимият в правото си на лична защита и последна дума, поддържа изложеното от защитника си и моли за намаляване размера на наказанието.

Представителят на Великотърновска апелативна прокуратура заема становище да се потвърди присъдата, като правилна и законосъобразна.

Апелативният съд, след като съобрази наведените с жалбата оплаквания, становищата на страните изложени пред въззивната инстанция и извърши служебна проверка на присъдата на основание чл. 314 от НПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционното производство е протекло по реда на диферентцираната процедура, предвидена в чл. 371, т. 2 от НПК - съкратено съдебно следствие. Подсъдимият е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти, а съответно първостепнният съд правилно е преценил, направените от подс. А. самопризнания да се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, като при постановяване на присъдата е ползвал направеното самопризнание без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Настоящата инстанция също намира да е спазена процедурата по реда на съкартеното съдебно следствие и признанието на фактите изложени в обнитиления акт се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, поради което и правилно е приложена и разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК.

Авторството на двете престъпни деяния е безспорно установено и доказано, а и не се спори от подсъдимия и защитата му. От друга страна – няма спор и относно правната квалификация на деянията. Досежно неоспореното авторство на деянията и тяхната юридичска квалификация, ревизираният съд е изложил подробни и аргументирани мотиви, като настоящата инстанция не намира за необходимо да ги преповтаря и напълно се съгласява с тях.

Наведеното единствено оплакване срещу оспорената присъда е, че наложените със същата наказания „Лишаване от свобода“ за всяко едно от престъпленията – по чл. чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. “а“ и „б“ /квалифициран грабеж, при условията на опасен рецидив/ и по чл. 157, ал. 1 от НК, са явно несправедливи. Доводите на защита в тази връзка се свеждат, както до първоначално определения размер от 12 години „Лишаване от свобода“ за квалифицирания грабеж и 6 години „Лишаване от свобода“ за престъплението по чл. 157, ал. 1 от НК, така и до окончателно определения за всяко едно от престъпленията по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК размер на наказание /съответно – от 8 години „Лишаване от свобода“ за квалифицирания грабежи и 4 години „Лишаване от свобода“ за деянието по чл. 157, ал. 1 от НК/, какта и до наложеното общо най-тежко наказание на основание чл. 23, ал. 1 от НК. Съобразно поддържаната от защитата теза, при индивидуализацията на определените първоначален и окончателен размер на наказанията „Лишаване от свобода“ за двете престъпления, окръжният съд не отчел с необходимото внимание наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства.

Съвсем правилно и обсновано ревизираният съд е приел за всяко едно от престъпленията, наличието на превес на отегчаващите отговорността обстоятелства над тези със смекчаващ ефект, което налага определяне на наказанията „Лишаване от свобода“ преди редукцията им по чл. 58а, ал. 1 от НК над средния предвиден от закона размер за всяко едно от престъпленията. Обосновано е приел и оценил окръжният съд, че престъпните деяния са с висока степен на обществена опасност, изводима от верето, мястото и начина на 2 извършването им, включително и насочени към дете, навлизащо в юношеството и в тази връзка отчел спецификата на тази възраст, както и способностите му за адекватна оценка на ситуацията, в която е попаднал и възможностите му за собествена защиита. Не е подминал и високата степен на лична обществена опасност на дееца, изводима от справката му за съдимост, установяваща множество ефективни осъждания, извън тези квалифициращи един от престъпните състави като опасен рецидив и то по двете алтерантиви на наказателния закон /чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК/. Правилно като негатив отчел и лошите характеристични данни за подс. А.. Ясно и недвусмислено посочил, че изтърпените ефективни наказания явно не са допринесли за неговото превъзпитание и поправяне. Освен това и не са го контрамотивирали да не извършва противообществени прояви и към спазване на установения в страната правов ред. Установимо от справката за съдимост е, че подс. А. като непълнолетен е осъден за извъшено изключително тежко престъпление срещу личността, а именно убийство и то по особено жесток наин за жертвата /75 годишен старец/.

След изтърпяване на наложеното му ефективно наказание, извършва ново престъпление и прочее престъпни деяния, за които е бил наказаван с ефективни наказания /виж справка за съдимост – л. 25 до л. 27 от досъдебното производство/. Настоящите деяния са извършени отново в значително кратък перод след изтърпяване на поредното му наказание „Лишаване от свобода“, а именно – на 12.08.2025 г. и 13.08.2025г. /десет месеца след последно изтърпяното наказание „Лишаване от свобода“/. Независимо от изтърпените до момента ефективни наказания, очевидно същите не са оказали своя превантивен и превъзпитаващ ефект върху личността на подс. А., поради което настоящата инстанция намира, че всяко намаляване размера на наложените наказания би било проява на необосновано снизхождение по отношение на подсъдимия. Настоящата инстанция намира преценката на първостепения съд при отмерване на наложените наказания за всяко едно от престъпленята, за справедлива, правилна и законосъобразна, а възраженията на защитата в тази посока за несъстоятелни и подлежащи на отхвърляне.

Окръжният съд в мотивите си е приел, че е налице едно единствено смекчаващо отговорността обстоятелство по отношение на двете престъпления - оказано съдействие на органите на МВР, непосредствено след залавянето му, с което въззивният съд напълно се съгласява.

Предвид гореизложеното присъдата, като обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. При извършване на служебната проверка на присъдата, не се установиха обстоятелства, налагащи нейната отмяна или изменение.

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, Великотърновският апелативен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 7/06.02.2026 г., постановена по НОХД № 41/2026 г. на Плевенски окръжен съд.

Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено пред Върховния касационен съд на Република България.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3