Решение № 261101 от 29.03.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 261101/29.03.2021 г. гр. В.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,

50 с-в, в открито заседание, проведено на пети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА при секретаря Мариана

Маркова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4305 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Г.Ц.П. ЕГН **********, с адрес ***7 срещу Х.Р.Г.,

ЕГН **********, адрес ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.232, ал.

2 от ЗЗД и чл. 233, ал. 1, изр. 2 и чл. 79 вр. чл.

238 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва:

- сумата от 600 лева, представляваща неизплатен наем за месец март 2020 г. и сумата от 140 лева, представляваща неизплатен наем за месец април 2020 г. за периода от 01.04.2020 г. до 07.04.2020 г., за ползването на недвижим имот, находящ се в гр. В., кв. Л., ул. Г. Б.*, дължими по Договор за наем от 04.09.2019г., на основание чл.232, ал. 2 от ЗЗД;

- сумата от 384,35лв., представляваща консумирана и незаплатена електроенергия за периода от 01.01.2020 г. до 07.04.2020 г., на отдадения под наем недвижим имот, находящ се в гр. В., кв. Л., ул. Г. Б.6 вх.А ет.4 ап.16; а именно за периода 03.01.2020г.

– 01.02.2020г. сумата от 133.66лв., за периода 02.02.2020г.

- 01.03.2020г. сумата от 131.34лв. и за периода 02.03.2020г. – 01.04.2020г. сумата от 113.35лв., на основание чл.232, ал.

2 от ЗЗД;

- сумата от 141,13лв., представляваща консумирана и незаплатена питейна вода за периода от 01.01.2020 г. до 07.04.2020 г., на отдадения под наем недвижим имот, находящ се в гр. В., кв. Л., ул. Г. Б.6 вх.А ет.4 ап.16, на основание чл.232, ал. 2 от ЗЗД;

- сумата от 24,66лв., представляваща месечна такса за поддръжка общи части в сграда в режим на ЕС – такса за стълбище, в който се нахождава отдадения под наем недвижим имот, от които 20 лева, дължими за месец март 2020 г. и 4,66лв., дължими за периода от 01.04.2020 г. до 07.04.2020 г., на основание чл.232, ал. 2 от ЗЗД;

- сумата от 140 лева, представляваща стойността на разходите за отремонтиране на повредена интериорна врата на помещението „спалня“, бяла на цвят, с фладер шарка, размери 80/200 м., материал МДФ, в отдадения под наем имот, на основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД;

- сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за неспазено едномесечно предизвестие за прекратяване на Договор за наем от *г. в размер на един месечен наем, на основание чл. 79, ал.1 вр. чл. 238 от ЗЗД вр. чл. 14, ал. 3 от договора за наем от 04.09.2019 г.; ведно със законната лихва върху всяка от претендираните суми от датата на исковата молба 05.05.2020 г. до окончателното плащане на задължението.

Твърди се в исковата молба, че по силата на договор за наем на недвижим имот от

04.09.2019 год., ищцата предоставила на ответницата за временно и възмездно ползване собствения си недвижим имот, находящ се в гр. В., кв. Л., ул. Г. Б.*, за срок от една година срещу месечен наем в размер на 600 лв., считано от датата на подписване на договора. Излага се, че жилището е отдадено напълно оборудвано. Сочи, че ответницата неочаквано напуснала жилището, като не предупредила ищцата преди това. Върнала ѝ ключовете за отдадения под наем обект на 07.04.2020 г.

Установила повреди в жилището след предаване на ключовете. Твърди, че ответницата не е заплатила дължимия ѝ месечен наем за март и седем дни за април, като на отправените покани ответницата обосновавала липса на финансови средства да заплати задължението си.Твърди се, че незаплатени останали и дължимите суми за ползването на ел. енергия и питейна вода в наетия обект за съответните периоди. Уточнява, че за периода 03.01.2020г. – 01.02.2020г. ищцата е заплатила сумата 133.66лв., за периода 02.02.2020г.

- 01.03.2020г. е заплатила потребление на стойност 131.34лв. и за периода 02.03.2020г. – 01.04.2020г. е заплатила 113.35лв. Твърди, че ответницата е повредила интериорна врата в жилището на помещението „спалня“, бяла на цвят, с фладер шарка, размери 80/200 м., материал МДФ, за което ищцата е сторила разходи в размер на 140 лв. за закупуване на идентична такава по вид, цвят и размер. Излага, че вратата е била избита от касата и деформирана на няколко места. Сочи, че незаплатени са останали сумите за разходи за общи части за стълбище за месец март и април. По тези съображения се моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищцата не се явява, чрез процесуален представител предявените искове се поддържат и се моли за уважаването им. Депозирана е писмена защита, в която са развити подробни съображения по същество на спора. Настоява се, че от събраните по делото доказателства се установява заплащането на консумативните разноски за наетия имот от наемодателката, както стойността на увредената интрериора врата. Намира, че възражението на ответната страна за неописване на вратата в проемо-предавателния протокол за неоснователно, доколкото страната не очаквала отношенията между страните да се развият по такъв начин, а от показанията на свидетеля, воден от тях се установявали нанесените увреждания. Намира за недоказано твърдението, че имотът е предаден в добро състояние. Оспорва твърденията за спазен срок на предизвестие, позовавайки се на свидетелските показания на свидетеля, воден от ответната страна.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорват предявените искове. Твърди се, че изложените в исковата молба обстоятелства не съответстват на действителните между страните отношения. Не се отрича, че страните са сключили договор за наем и е уговорена наемна цена от 600лв., платима за месеца, за който се дължи. Твърди се, че страните са постигнали договорка да се заплаща и 20 лв. за стълбище, при което наемателката заплащала ежемесечно сумата от 620 лв. Твърди, че сумата от 620 лв. е заплатена и като депозит при сключване на договора. Излага се, че ответницата уведомила ищцата, че ще бъде съкратена от работа, при което последната ѝ предложила да освободи жилището, тъй като имала намерение да го отдаде на неин познат. Постигнали съгласие, докато се освободи жилището да се счита за заплатен наема за м.март 2020 г. чрез прихващане на дадения с подписване на договора депозит. Излага се, че се договорили за заплащане на режийните разноски за ток и вода при уведомяване от страна на наемодателката, доколкото същите се заплащали един месец след потреблението им, но ищцата не сторила това. Твърди, че при освобождаване на наетия имот наемодателката не е предявила никакви претенции спрямо жилището и обзавеждането в него, като твърди, че не е било налице твърдяното увреждане.

В открито съдебно заседание ответницата не се явява, представлява се от процесуален представител, който оспорва исковите претенции и моли за отхвърлянето им. Настоява се, че не е установено състоянието на интериорната врата към датата на предаване на наетия имот и връщането му в приемо-предавателния протокол, поради което не следва да се присъжда стойността на същата. Намира, че от ангажираните доказателства се установява, че ищцата е предупредена един месец по-рано за напускане на обекта, поради което счита, че обезщетение за неспазено предизвестие не се дължи.

Настоящият съдебен състав на ВРС като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се установява сключен между страните договор за наем на недвижим имот от 04.09.2019 год., с който ищцата Г.П. е предоставила на Х.Г. за временно и възмездно ползване собствения си недвижим имот, находящ се в гр. В., кв. Л., ул. Г. Б.*, за срок от една година срещу месечен наем в размер на 600 лв., считано от датата на подписване на договора, както и че имотът е върнат на наемодателката на 07.04.2020 г.

Съгласно чл. 5, ал. 2 от договора за наем наемателят е длъжен да провери състоянието на имота дали съответства на описанието в приемо-предавателния протокол, с който наемодателя предоставя имота, предмет на договора. В чл.9, ал. 1 е посочено, че наемодателят е длъжен да отстрани за своя сметка всички повреди, които не са причинени виновно от Наемателя и не се дължат на обикновеното ползване на имота.

Съобразно чл. 7, ал. 1 от договора наемателят заплаща един месечен наем от 600лв. като депозит, която сума се възстановява при прекратяване на наемните правоотношения.

Видно от чл.10 от договора наемателят е длъжен да плаща наемната цена по начина и в сроковете – сумата от 600лв. от пето до 10-то число на месеца, за който се отнася.

Съгласно чл.11 ал. 1 и ал. 2 от договора наемателят е длъжен да върне имота след прекратяването на договора в същото състояние, в което е бил предаден, като се отчита обичайното изхабяване, като всички повреди, свързани с обикновеното ползване на имота, както и тези, свързани с използването на имота по начин, различен от посочения по-горе в чл.

2, са за сметка на наемателя, който дължи и обезщетение за вредите, причинени виновно през време на ползването на имота. Уговорено е между страните в чл. 11, ал.3, че всички режийни разходи - ток, вода, месечна поддръжка на общите части на сградата и др., свързани с ползването на имота, са за сметка на наемателя.

Съобразно чл. 11, ал. 6 от договора за наем връщането на имота и евентуалните възражения на наемодателя се удостоверяват с протокол.

Видно от опис за платени фактури към дата 28.04.2020 г. за абонат * е заплатена към ВиК – В., сумата от 140,95лв., както

12,49 лв. към 28.04.2020 г.

От представената разписка за извършено плащане чрез системата на Изи Пей се установява, че на 27.04.2020 г. е заплатена сумата от 384,35лв. по три броя фактури ФП *;

* и *.

Видно от справката за потребление през последните 12/24/36м., издадена от „Ен.

– Пр. Пр.“

АД за обект, находящ се в гр. В., ул. Г.

Б., №*, ФП *, обхваща период на потребление от 03.01.2020 г. до 01.02.2020 г. и е на стойност 139,66лв.; фактура * обхваща период на потребление от 02.02.2020 г. до 01.03.2020 г. и е на стойност 131,34лв. и фактура * обхваща период на потребление от 02.03.2020 г. до 01.04.2020 г. и е на стойност 113,35лв.

От представеното извлечение за фактури и плащания, издадено от „Е. - Пр. Пр.“ АД за период от 09.2019 г. до 05.2020 г., се установява, че сумите по посочените фактури са заплатени на „Е. - Пр. Пр.“ АД на 27.04.2020 г.

Видно от фактура №* г. и касов бон към нея, е закупена интериорна врата бял грунд за сумата от 140лв.

От представения по делото приемо-предавателен протокол, подписан от страните на 15.09.2019 г., се установява предаване на описаните в протокола вещи, находящи се в отдадения под наем имот, като е посочено, че имотът е в отлично състояние.

По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на свидетелите Й.Л.Й., воден от ищцата, и К.Св.В., воден от ответницата.

От показанията на свидетеля Й. Л.

Й. се установява, че отдаваният под наем имот е закупен през 2017 г., като е бил представен за ползване под наем през 2018 г. за около 5-6 месеца, след което бил извършен ремонт и бил в перфектно състояние при отдаването му през 2019 г. на ответницата. Сочи, че през април месец 2020г.

Галя се обадила на свидетеля разстроена и го помолила за помощ, тъй като имотът бил в лошо състояние след напускане на наемателката. Излага, че вратата на спалнята била счупена, имало дупка в нея, като бил направен опит да се прикрие следата и в нея имало поставено нещо, за да се затвори, но изглеждало „грозно“.

Установява се, че сменили вратата на спалнята с нова. Споделя, че в негово присъствие Галя търсила наемателката, но тя не ѝ вдигала. Сочи, че свидетели се оплаквали от шумове и крясъци, като била викана и полиция.

От показанията на свидетеля К.Св.

В. се установява, че през месец февруари Х. започнала да изпитва финансови затруднения във връзка с пандемията, поради което през месец февруари се обадила на хазяйката си Г. по телефона и я предупредила, че ще напуска жилището. Сочи, че наемът ѝ бил около 620-630 лв., защото се включвали и общите части, което било непосилно за нея, заради затваряне на салоните, заради пандемията. Установява се, че Г. предложила на Х. да остане още един месец, като за месец март щели да приспаднат депозита по договора, поради което останала още един месец. Наемателката напуснала жилището в началото на април. Свидетелят споделя, че на изнасянето не бил присъствал, но предния ден носел чували и нямало нищо видимо увредено, но не е оглеждал специално врати и пердета. Х. не е споделяла при предаване на ключа на Г. да е имала проблеми.