Определение № 2092 от 05.08.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2092 гр. Пловдив, 05.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Станева

Членове:

Стефка Михова

Иван Й.ов като разгледа докладваното от Стефка Михова Въззивно частно гражданско дело № 20265300501814 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, чрез Адвокатско дружество „Н., У., М.“, предст. от адв.Х. М., против Определение №5672 от 09.05.2026 г., постановено по гр.д. № 13034/2025г. по описа на РС-Пловдив, 6 гр.с., с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото Решение № 909/27.02.2026 г. в частта му за разноските.

С оплакване за неправилност и противоречие със съдебната практика и принципа за добросъвестност по чл. 3 от ГПК, от въззивния съд се иска да го отмени и вместо това да постанови исканото изменение на решението по реда на чл. 248 от ГПК като откаже присъждането на претендираните от ищеца разноски, а при евентуалност да ги намали значително.

Насрещната страна не взема становище по жалбата.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество е неоснователна.

С Решение № 909/27.02.2026 г. постановеното по гр.д. № 13034/2025г., съставът на Пловдивския районен съд, е уважил изцяло предявенрс иск от ищеца Й. А. Т., ЕГН **********, като на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е осъдил търговското дружество да му върне сумата в размер на 84,06 евро с равностойност 164,40 лв. - недължимо платена при начална липса на правно основание по нищожен Договор за потребителски кредит № ***/20.10.2023 г.

Тъй като ищецът е бил представляван безплатно по делото от адв. С. К. , с постановеното решение съдът е осъдил съгласно чл.38, ал.2 от Закона за 1 адвокатурата ответното дружество да му заплати адвокатско възнаграждение в размер 204,52 евро/400 лева .

По реда на чл.248 от ГПК частният жалбоподател „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, е поискал изменение на решението в частта му за присъденото адвокатско възнаграждение , като с обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата му.

Настоящият състав на съда намира, че така постановеното определение е правилно, както и че са налице предпоставките по чл. 38 ал. 2 от ЗА за присъждането на адвокатско възнаграждение на процесуалния представил на ищеца, т.к. казаната разпоредба предвижда заплащане на възнаграждение на адвоката, оказал безплатна правна помощ когато 1/ тя е предоставена безплатно на някое от основанията по чл. 38 ал. 1 т. 1 – т. 3 от ЗА и 2/ насрещната страна е осъдена за разноски – съобразно правилата на ГПК. В случая правната помощ е предоставена по чл. 38 ал. 1 , т.3 от ЗА /близък приятел на адвоката/ , а наличието на казаното основание не може да бъде обсъждано от съда, дори и при заявено от другата страна възражение.

Неоснователно е възражението на ответното дружество за злоупотреба с права чрез образуване на повече от едно дела с предмет оспорване на клаузи от договори между същите страни, доколкото същите се основават на различни юридически факти / отделни, самостоятелни договори за кредит /, правопораждащи отделните материалните права. Т.е. касае се за различни по своя предмет правоотношения. Поради което основание за предявяването /съединяването им за разглеждане в общ исков процес не е налице.

По отношение на размера на адвокатското възнаграждение:

При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се съобрази постановеното на 25.01.2024г. решение на СЕС по дело С-438/22г., имащо задължителен за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК характер, предвид което размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ , респ. НВАР(Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В процесния случай определеният от първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение в полза на пълномощника на ищеца 204,52 евро/400 лева съответства на вида и цената на предявения по делото иск , отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като намира баланса между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд, и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото.

В аспекта на така изложеното се налага извод, че определеният от първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение в полза на 2 пълномощника на ищеца е справедлив и съответства на материалния интерес по делото, изхода по спора, както и на вида и количеството на извършената работа и на фактическата и правна сложност на делото,поради което частната жалбата е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №5672 от 09.05.2026 г., постановено по гр.д. № 13034/2025г. по описа на РС-Пловдив, 6 гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3