Решение № 93 от 14.02.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. София, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело № 20241001000939 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение № 119/24.08.2024 г., постановено по т.д.№ 159/2022 г. по описа на Благоевградски окръжен съд е отхвърлен иска на „Мост–81“ ООД срещу Д. Т. Б.В., дружество, регистрирано в Нидерландия, с адрес гр.Айндховен за заплащане на сумата 41 567.50 евро, представляваща обезщетение за претърпяна имуществена вреда – заплатена надценка при покупка на два броя тежкотоварни камиони DAF FT XF 105.460 Euro 5 Low Deck, която надценка се дължи на участието на Д. Т. Б.В. (DAF Trucks N.V.) в антиконкурентна практика – картелно споразумение в периода от 17.01.1997 г. до 18.01.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като неоснователен. С решението е отхвърлен иска на „Мост–81“ ООД срещу Д. Т. Б.В. за заплащане на сумата 12 666.53 евро, представляваща лихва за забава върху претендираната главница, дължима за периода от 19.07.2019 г. до 19.07.2022 г., като неоснователен.

Срещу това решение е подадена въззивна жалба от „Мост–81“ ООД, което моли въззивния съд да го отмени и вместо него да постанови решение, с което уважи предявените искове. Поддържа, че решението е неправилно и в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз по Решение на СЕС от 22.06.2022 г. по дело С267/20, с което било прието, че приложим е давностния срок по ЗЗК, който бил 6-годишен, а старият давностен срок би бил приложим единствено в случай, че същият е изтекъл преди изтичането на срока за транспониране на Директива 2014/104/ЕС, уреждаща реда за 1 уреждане на искове за обезщетение за вреди от нарушения на правото на конкуренция. В процесния случай срокът за транспониране на Директивата е изтекъл преди изтичането на стария давностен срок, поради което били приложими правилата, установени в Директивата.

Съгласно чл.633 от ГПК решението на Съда на ЕО е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. Тези аргументи не били обсъдени в обжалваното решение. Налице били всички предпоставки за уважаване на иска, включително и размера на вредата. От представените по делото договори за покупка на камиони DAF от 2013 година, след периода на картела, които камиони били технологично по-усъвършенствани, се установявало, че цената им била средно 61 951 евро, след изваждане на естественото увеличение на цените поради инфлацията за периода 2008 до 2013 година /11.70%/.

Следователно било установено, че след картела цените са паднали с около 25%. Било установено, че при транспониране на Директива 2014/104/ЕС в румънското законодателство била въведена презумпция, че нарушенията под формата на картели причиняват вреди – увеличение на цената на стоките и услугите с около 20%. В изготвеното от Европейската комисия практическо ръководство за количествено определяне на вредите от нарушения на чл.101 или чл.102 от ДФЕС било прието, че около 70% от всички картели имат надценка между 10% и 40% като средната надценка, наблюдавана в тези картели била около 20%. В специализираната икономическа и правна теория и научни изследвания се приемало, че средно картелите увеличавали цената с около 20-30 %. Ответникът не опровергал презумпцията на чл.113, ал.2 от ЗЗК, че ищецът не е претърпял вреди от картела. Ответникът поддържал, че е продал процесните камиони с 80 000 лева отстъпка, на в § 27 от Решението на ЕК от 19.07.2016 г. по дело „АТ.39824 – Trucks“ бил описан механизмът на процесния картел като е посочено, че ценообразуването обикновено започвало от първоначална брутна ценова листа, определена от централата като крайните нетни клиентски цени се договаряли от дилърите или от производителите, когато те продавали директно на дилърите или на клиенти от автопаркове. Крайните нетни клиентски цени отразявали значителни отстъпки от първоначалната брутна цена. Следователно участниците в картела изкуствено завишавали първоначалните брутни каталожни цени като впоследствие предоставяли имагинерни отстъпки на крайните клиенти, която практика създавала илюзия за конкурентно ценообразуване и гарантирала маржовете на печалба за производителите. От заключението на вещото лице се установило, че средната реална крайна продажна цена била около 81 000 евро, поради което било очевидно, че ответникът изкуствено завишил първоначалните брутни каталожни цени и предоставял имагинерни отстъпки на крайните си клиенти.

Ответникът не опровергал презумпцията на чл.114, ал.1 от ЗЗК, че до доказване на противното следвало да се приеме установен факта на нарушението и нарушителя.

Неоснователни били твърденията му, че процесната антиконкурентна практика не включвала споразумение за увеличаване на цените на продаваните камиони. В Решението на ЕК от 19.07.2016 г. по дело „АТ.39824 – Trucks“ на няколко места било посочено, че нарушението се е състояло от тайни споразумения за увеличаване на цените в ЕИП за камиони. По делото бил установен т.н. „приливен ефект“ на картела – увеличаването на брутните цени водело до увеличаване на нетните цени, което било възприето в посочените от жалбоподателя решения на национални съдилища в държави – членки на ЕС.

Първоинстанционният съд неправилно бил установил факти по делото, възприемайки изводите на вещото лице относно пазарната стойност на препродадените камиони.

В. Д. Т. Н.В. оспорва въззивната жалба и моли въззивният съд да потвърди обжалваното решение. Счита, че първоинстанционният съд законосъобразно приел, че исковете са погасени по давност. В Решение на СЕС от 22.06.2022 г. по дело С267/20 се прокарвало разграничение между процесуалните предпоставки за предявяване на иск, съобразно правилата на Директива 2014/104/ЕС, които изисквали давността по старите правила да не е изтекла преди изтичането на срока за транспониране на директивата. От друга страна изрично се приемало, че разпоредбите за погасителна 2 давност, въведени с Директивата и транспонирани в чл.111 от ЗЗК, доколкото са материални по своя характер, нямали обратно действие. Нарушението, което било установено с Решението на ЕК по отношение на ответника било преустановено най-късно на 18.01.2011 г., което не било спорно между страните. С Решение на СЕС от 22.06.2022 г. по дело С267/20, т.71 било прието, че ищецът следва да е узнал абсолютно необходимите данни, позволяващи му да предяви иска за обезщетение за вреди към датата на публикуване на резюмето на Решението на ЕК от 19.07.2016 г. по дело „АТ.39824 – Trucks“ или на 06.04.2017 г. като с т.72 от Решение на СЕС от 22.06.2022 г. по дело С267/20 било прието, че пълната ефективност на чл.101 ДФЕС изисквало да се приеме, че в случая давностния срок е започнал да тече от деня на това публикуване. В случая всички правнорелевантни факти били настъпили преди изтичането на крайния срок за транспониране на Директива 2014/104/ЕС и попадали извън времевия й обхват и тъй като тя била транспонирана в ЗЗК на 02.01.2018 г., спрямо предявените от ищеца искове били приложими правилата за погасителната давност по общия ред на ЗЗД /така в Решение от 28.03.2019 г. по дело С637/2017 г. Следователно приложимият давностен срок в случая бил петгодишен. Това се потвърждавало и от §76 жт Решение на СЕС от 22.06.2022 г. по дело С267/20, където се припомняла постоянната съдебна практика, отричаща възможността за пряко приложение на една директива спрямо частноправен субект. Дори да се приемела тезата на въззивника за неприложимост на разпоредбите на ЗЗД, в процесния случай би следвало да се приложи разпоредбата на чл.104, ал.4, изр.последно от ЗЗК, тъй като изменението на ЗЗК, добавило Глава Петнадесета в ЗЗК била прието в ДВ бр.2/2018 г. Давността за предявяване на иска е започнала да течме на 06.04.2017 г. и е изтекла на 06.04.2022 г. Не били налице предпоставките за уважаване на предявените от ищеца искове. Поведението на Д. Т.

Н.В. не било в причинно-следствена връзка с претендираните вреди. Липсвали каквито и да било доказателства за наличие на такава връзка. С Решението на ЕК от 19.07.2016 г. по дело „АТ.39824 – Trucks“ не бил установен класически картел под формата на фиксиране на цени, а обмен на информация относно брутните каталожни цени между участниците в нарушението, като не било изследвано дали този обмен е оказал влияние върху конкуренцията и върху крайните цени, както и дали ответникът се е облагодетелствал.

Решението на ЕК от 19.07.2016 г. по дело „АТ.39824 – Trucks“ установявало единствено противоправното деяние. По делото не било установено дали и до каква степен в следствие нарушението на ищеца е прехвърлена надценка /изискване по чл.109, ал.1 от ЗЗК/. Цената, на която били продадени камионите била определена при преговорите между дилъра /прекия купувач на камионите от Д. Т. Н.В./, лизинговата компания и крайния клиент „Мост– 81“ ООД като Д. Т. Н.В. не било участвало в тези преговори. „Мост–81“ ООД не доказало наличието на прехвърлена в негова тежест надценка по веригата на доставки. Било установено от СИЕ, че ищецът е придобил камионите на цена с около 55% по-ниска от брутната каталожна цена или с отстъпка 45%. Вещото лице посочило, че не е налице надценка за прекия купувач /С. Д. Т./ във веригата на доставки, която Д.

Т. Н.В. му е прехвърлило. Това означавало, че е оборена презумпциятана чл.109, ал.2, т.2 – липсвала надценка, която да е прехвърлена на прекия купувач. По д елото било установено, че ползваните от въззивника заемни средства по договор за финансов лизинг е повишило цената на придобиване между 9-10 хиляди евро. „Мост–81“ ООД не доказало размера на претендираните вреди. Действително, с оборената по делото презумпция на чл.109, ал.2 от ЗЗК, до доказване на противното се приема, че е причинена вреда, но и в този случай размерът на вредата подлежал на остойностяване. Дори да се приеме, че е налице вреда под хормата на надценка, липсват доказателства, че вредата е 20-30% от цената.

Твърдяната надценка от 25% е представена на базата на цената на търговеца посредник по веригата за доставки – Хоет Тръкинг енд Рентинг, която включвала и комисионната на посредника, от която ответникът по делото не се възползвал и която не можел да контролира. Представеното доказателства – споразумение между въззивника и Турбо,с Ноет Русия НВ било неотносимо – камионът бил поръчан за краен клиент белоруското дружество Белтранс, находящо се в пазар извън ЕС и цената не можело да служи като база за определяне на размера на надценката, нито като доказателство за наличие на такава.

3

Икономическите проучвания също не можели да служат като доказателство, а практическото ръководство на ЕК било приложимо само при положение, че въззивникът е установил да е претърпял вреди. Румънското законодателство било неприложимо в Република България.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, с която „Мост–81“ ООД е предявило срещу „Д. Т. Б.В.“ искове с правно основание чл. 107, ал.1 от ЗЗК и чл. 86 от ЗЗД. Ищецът твърди, че е закупил през 2007 г. два тежкотоварни камиона марка „Д.“ на обща стойност 166 270 евро. На 06.04.2017 г. в официалният вестник на ЕС било публикувано решение на ЕК, с което е установено, че Д. Т. Б.В. е участвало в картелно споразумение за увеличение на цените на тежкотоварните камиони като му е наложена санкция в размер 752 679 000 евро. Вследствие противоправното поведение на Д. Т. Б.В. /участие в картелно споразумение/, „Мост–81“ ООД претърпяло вреда, която се равнява на надценката, на която са му били продадени тези камиони - 25% от цената, на която му били продадени. Нарушението се изразило в обмен на информация за брутните цени на продажба на камиони; сключване на тайни споразумения и участие в съгласувани практики относно ценообразуването и брутните увеличения на камиони; редовна обмяна на информация за планирани брутни увеличения на цените на камионите; обмяна на чувствителна търговска информация относно приемане на поръчки и др. Продължителността на антикорупционната практика на Д. Т. Б.В. била от 17.01.1997 г. до 18.01.2011 г. След образуване на производството срещу Д. Т. Б.В. била открита процедура за постигане на споразумение, в което са участвали всички страни в производството пред ЕК. Същото се е развило по реда на чл. 10а, параграф 2 от Регламент (ЕО)№ 773/2004 /в редакцията си съгласно Регламент № 622/2008/. При подписване на споразумението ответникът признал своето участие в нарушението и своята отговорност.