Решение № 48 от 02.05.2025, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Раднево, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ростислава Петкова при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Гражданско дело № 20245520101003 по описа за 2024 година

Предявени са пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на А. Г. М., действащ чрез пълномощника адв. М. от АК-*****, срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД, с която се предявяват искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че е сключил с ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит от ***** г. по силата на който ищецът получил кредит в размер на 2000 лв. Твърди, че съгласно чл. 4.1 от договора следвало да сключи договор за поръчителство с втория ответник „Ай тръст“ ЕООД като обезпечение по договора за кредит. Твърди, че на ***** г. сключил с втория ответник „Ай тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, по който следвало да заплати възнаграждение в размер на 1000 лева. Твърди, че е заплатил по договор за потребителски кредит от ***** г. към „Кредисимо“ ЕАД сума в размер на 80 лева за лихва, а към „Ай тръст“ ЕООД по договор за предоставяне на поръчителство сумата в размер на 200 лева. Твърди, че договора за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, за което развива съображения. Твърди, че договора за поръчителство е 1 нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК – заобикаляне на закона при надвишаване на лимита на ГПР и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК – неравноправност на клаузите при нарушаване на принципа за справедливост и добросъвестност, за които също развива съображения. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят сумите както следва: ответникът „Кредисимо“ ЕАД сумата от 80 лв., недължимо платена по нищожен договор за кредит, а ответникът „Ай тръст“ ЕООД сумата от 200 лв., недължимо платена по нищожен договор за поръчителство, ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Кредисимо“ ЕАД, действащо чрез юрисконсулт Т., в който взема становище за неоснователност на исковете. Твърди, че действително е сключен процесния договор за кредит с №****** от ***** г., с който на ищеца била отпусната сумата от 2000 лв. Твърди, че главницата била усвоена от него и се бил задължил да върне общо сума с възнаграждение в размер на 2327,04 лв. на 18 месечни вноски при уговорени ГПР в размер на 21,63 % и ГЛП в размер на 19,74%. Твърди, че кредитът бил предсрочно доброволно погасен от ищеца изцяло. Твърди, че поради предсрочно погасяване на кредита от ищеца, същият не е заплатил изцяло уговорената възнаградителна лихва. Оспорва твърдението на ищеца, че във връзка с процесния договор за потребителски кредит, същият е заплатил по сметка на ответника „ Кредисимо“ ЕАД сума в размер на 80 лева, която била разпределена за погасяването на договорна възнаградителна лихва по кредитното правоотношение. Твърди, че ищецът е заплатили по сметка на ответника „ Кредисимо“ ЕАД сума в размер на 21,21 лева, която била разпределена за погасяването на договорната възнаградителна лихва по договора, за което твърдение представя счетоводна справка.

Развива съображение за липса на нищожност на договора за кредит на претендираните от ищеца основания. Твърди, че съгласно договора за кредит ищецът не бил длъжен да сключи договор за поръчителство, нито това било задължително условие за сключване на договора за кредит. Не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, не е включено като разход по см. на чл. 19 2

ЗПК. Твърди, че единствения разход включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва.

Твърди, че договора за поръчителство бил договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. Развива съображения за действителност на договора за кредит и на клаузата на чл. 4.1 от договора за кредит, предвиждаща спорната между страните клауза за сключване на договор за поръчителство с „Ай тръст“ ЕООД. Твърди, че евентуална нищожност на клаузата за поръчителство или на договора за поръчителство не се отразяват на действителността на договора за кредит като цяло. Поради това иска от съда да се отхвърлят исковете като неоснователни.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Ай тръст“ ЕООД, чрез юрисконсулт С., в който взема становище за неоснователност на исковете. Твърди, че не оспорва наличието на сключения договор за кредит №******/***** г. за сума от 2000 лв.,при уговорени ГПР в размер на 21,63 % и ГЛП в размер на 19,74 %, обща сума по кредита 2327,04 лв., както предсрочното доброволно погасяване на кредита от страна на ищеца. Твърди, че не оспорва и наличието на договор за поръчителство, но твърди възнаграждението да не е 1000 лв., а 114,30 лв. месечно за срока на договора за кредит. Твърди, че предсрочното погасяване на кредита не е наложило изплащане на цялата договорна лихва за кредита и на цялото възнаграждение по договора за поръчителство, а само дължимите такива до погасяването. Твърди, че заплатеното от ищеца възнаграждение за предоставяне на поръчителство е в общ размер на 114,30 лева, а не както е посочено в исковата молба – в размер на 200 лева. Развива съображение за липса на нищожност на договора за поръчителство на претендираните от ищеца основания. Твърди, че съгласно договора за кредит ищецът не бил длъжен да сключи договор за поръчителство, нито това било задължително условие за сключване на договора за кредит, поради което възнаграждението по договора за поръчителство не следвало да се включва в ГПР. Излага съображения за валидност на договора за поръчителство и наличие на валидно задължение по него, което е погасено от ищеца до датата на предсрочното погасяване на кредита. Поради това иска от съда да се отхвърлят исковете като неоснователни.

3

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С протоколно определение от 02.04.2025 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е сключил с ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит №****** от ***** г., с който ответникът се задължил да му преведе парични средства под формата на потребителски кредит, в размер на 2000 лв., който следвало да се върне на 18 месечни погасителни вноски по погасителен план при уговорени ГПР в размер на 21,63 % и ГЛП в размер на 19,74 %, като ищецът заплатил на ответника суми по кредита и го е погасил изцяло предсрочно и доброволно, като е върнал цялата главница и е платил за договорна лихва сума в размер на 21,21 лева, като за горницата над тази сума до претендирания с исковата молба размер от 80 лева е налице спор между страните; в чл. 4.1 от договора за кредит е уговорена опция за сключване на договор за поръчителство с втория ответник „Ай тръст“ ЕООД като обезпечение по договора за кредит и такъв ищецът сключил с втория ответник „Ай тръст“ ЕООД и било уговорено възнаграждение в размер на 114,30 лв. месечно за срока на договора за кредит, по което ищецът заплатил сумата от 114,30 лв. /за горницата до претендираната от ищеца сума от 200 лв. е налице спор между страните/.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест както следва:

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД на фона на отделените безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, ищецът следва да докаже твърденията си за нищожност/недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство на сочените основания, както и че по договора за потребителски кредит е заплатил над сумата от 21,21 лева за договорна възнаградителна лихва до претендирания от него размер от 80 лева, както и по договора за поръчителство е заплатил над сумата от 114,30 лв.

/безспорно обстоятелство/ до сумата от 200 лв. /общо претендирана от ищеца/.

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД следва да докаже насрещните си твърдения за валидност на клаузите от договора за кредит и договора за 4 поръчителство, чрез доказване на твърдените в отговора факти за това.

Ответникът „Ай тръст“ ЕООД следва да докаже насрещните си твърдения за валидност на клаузите от договора за поръчителство, чрез доказване на твърдените в отговора факти за това.

По делото е приети като писмени доказателства договор за потребителски кредит №******/***** г. и Приложение № 1 към него и общите условия за предоставяне на кредити на ответника „Кредисимо“ ЕАД , както и договора за поръчителство от ***** г. и Приложение № 1 към него, както и справка-извлечение от системата на „ Кредисимо“ ЕАД .

По делото не се спори, че на ************ г. между А. Г. М., в качеството му на кредитополучател, и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, в качеството му на кредитодател, бил сключен договор за потребителски кредит №******/***** г., с който на ищеца била предоставена сумата в размер на 2000 лева при уговорени ГПР в размер на 21,63 % и ГЛП в размер на 19,74% - общо дължима сума по кредита в размер 2327,04 лв., която следвало да върне на 18 месечни вноски.

Не се спори, а се установява и от представените по делото договор за предоставяне на поръчителство от *************** г., ведно с Приложение № 1 към него, че между ищеца по делото и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с "Кредисимо" ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно – 114,30 лева месечно за срока на договора, което възнаграждение е дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.

Сключеният между страните договор за кредит намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка 5 друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК. В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесния договор отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ ("Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"), чл. 9 - чл. 11 ЗПК.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 21,63 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с "АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.