Протокол № 243 от 23.03.2021, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 243 гр. Варна , 18.03.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Съдия:

Съдебни заседатели:

Трайчо Г. Атанасов

Стоян К. Попов

Ирина Георгиева Панева

Милена Неделчева

Иванова

Тодорка Недялкова

Узунова при участието на секретаря Нели С. Йовчева и прокурора Виолета Манолова Радева (РП-Варна)

Сложи за разглеждане докладваното от Стоян К. Попов Наказателно дело от общ характер № 20203100201037 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ Р. М. П. – редовно призован,се явява лично, надлежно приведен от органите на РД „Охрана“, и с адв. А.А., редовно упълномощен от преди.

Явява се преводач И.Н. Б. - редовно призован.

Съдът с въпроси към подс. П..

ПОДС. П.: Разбирам английски език до степен да разбирам характера на процеса и извършваните процесуално следствени действия. Съгласен съм преводът да бъде извършен от български език на английски и обратно.

СЪДЪТ намира, че доколкото подс. П. не е български гражданин и не владее български език, на същия следва да бъде назначен преводач в рамките на настоящето производство, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

НАЗНАЧАВА И. Н. Б. за преводач на подс. П., който да извършва превод от български на английски език и обратно.

Съдът сне самоличността на преводача И. Н. Б. – 49 г., бълг. гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, без родство с подсъдимия.

Предупреден за отговорността по чл. 290, ал.2 от НК. Обещава да даде точен и верен 1 превод.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. А.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

АДВ. А.: Поддържаме молбата, няма да сочим други доказателства, освен представените с молбата.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.

ПО СЪЩЕСТВО:

АДВ.А.: Уважаеми окръжни съдии, уважаеми съдебни заседатели, поддържам така депозираната молба с правно основание чл. 270 от НПК за промяна на търпяната на моя подз. Р. М. П. мярка на процесуална принуда от „Задържане под стража“ в друга такава.

Считаме, че към настоящия момент продължаването на търпенето на тази най-тежка мярка на процесуална принуда се явява необосновано, нецелесъобразно и незаконосъобразно.

Към настоящия момент са изтекли повече от 2 години и 9 месеца от момента на започване на търпенето на най-тежката мярка на процесуална принуда от страна на Р. П..

Считаме, че след този изключително продължителен времеви период не са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 63 от НПК за продължаването на търпенето на тази най-тежка мярка на процесуална принуда, както и считаме, че не е налице реална опасност от укриване или извършване на друго престъпление при едно евентуално уважаване на нашата молба и промяна на търпяната мярка за неотклонение.

Ново обстоятелство считаме, че се явява, както казах, първо времевия период, който е изключително продължителен на търпене на тази МНО, а от друга страна, видно от представените писмени доказателства с депозираната молба, изключително тежкото здравословно състояние на възходящ родител на моя подзащитен, майка му. Видно от представените документи страда от множество заболявания – деменция, инфаркт на таламуса и т. н., няма да ги изброявам с цел процесуална икономия. Считам, че при едно евентуално изменение на мярката за неотклонение в такава, а именно „Домашен арест“, с приложението на електронно устройство, същите адекватно би обслужила целите, както на мерките за неотклонение от една страна, а от друга би осигурила обективна възможност на подсъдимото лице, както да участва в хода воденото наказателно производство до неговия край, а така също би дала възможност, макар тук от територията на страната, да оказва помощ на своя родител, чийто той е единствен наследник, единственото лице, което може да полага грижи за своята майка. Това е посочено и в представените писмени доказателства.

В тази връзка, Уважаеми окръжни съдии, аз ще ви помоля да измените мярката за неотклонение, определена и търпяна от Р. П. в друга такава, а именно „Домашен арест“ на 2 територията на Република България, с приложението на електронно проследяващо устройство. Още повече, че има по отношение на лицето има наложена забрана за напускане пределите на страната, което е още един контрамотив на евентуалните доводи на прокуратурата, че една промяна на търпяната мярка той би могъл да се укрие от правосъдието.

В този смисъл, моля за вашето произнасяне.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, уважаеми съдебни заседатели, по отношение на изтъкнатото ново обстоятелство разумен срок на задържане, е налично произнасяне и на Апелативен съд – Варна, а и на настоящия съдебен състав, че към момента задържането не е превишило разумните срокове съгласно практиката на Европейския съд.

По отношение на представената пред вас медицинска документация. на първо място защитата не е представила доказателства, че тази медицинска документация се отнася именно за майката на подс. П.. Представена е документация за жена, която към момента няма никаква връзка с подс. П.. На второ място по делото са налични доказателства, че подс.

П. дълго време преди задържането си е живял в Кралство Испания, а за майка му, а и предвид представената документация, където е отразено, че за нея се грижи другият й син и внука й, грижи са полагали именно тези хора. Не е вярно, че той е единствен наследник и по делото са налични доказателства, че същият има брат близнак.

По отношение на искането за изменение на мярката в „Домашен арест“, аз не виждам начин, по който тази мярка би спомогнала за полагане на грижи по отношение на тази жена, ако приемем, че това наистина е майката на подс. П., от такова далечно разстояние.

Освен това продължава да стои въпроса, че подс. П. не разполага с адрес на територията на Р. България, на който да търпи тази мярка за неотклонение.

Предвид на изложеното, моля да не уважавате така направеното искане и да потвърдите мярката за неотклонение „Задържане под стража“, като единствената адекватна мярка към настоящия момент

АДВ. А.: /реплика/ Уважаеми г-н Председател, аз с голяма изненада и съжаление установявам, че прокуратурата или не си знае делото след 4 години разследване или съвсем умишлено премълчава някои факти и обстоятелства. При предходни искания за промяна на мярката за неотклонение по отношение на П. защитата е представила налични по делото, заверени за вярност, договори за наем на недвижим имот на територията на гр. Варна, където същият би могъл да изтърпява МНО.

По отношение следващото направено от страна на прокуратурата възражение, че нямало доказателства, че това лице било майка на Р. П., още в хода на ДП са събрани достатъчно доказателства за майка, баща, възходящи, низходящи по отношение на лицето.

Видно от представените доказателства е налице пълно съвпадение за имената, касателно представената медицинска документация от една страна и наличните характеристични данни и данни за личността му, събрани в хода още на ДП. Така че това твърдение, че тези медицински документи били на неправомерно лице и на някоя жена, която няма връзка с 3 него, са меко казано несъстоятелни.

ПРОКУРОРЪТ: /Дуплика/ Предвид това дали прокуратурата познава или не делото, по този договор за наем на жилищен имот, който беше представен, за сключен между страните „....“ ЕООД и Р. М. П., от защитата, Ви представям докладна записка за извършена проверка на този адрес, че такова лице и такава фирма въобще никога не е пребивавала на посочения адрес. Проверено е офис по офис и имот по имот. Твърдим, че този договор е с невярно съдържание ….

АДВ. А.: /прекъсва прокурора/ Явно прокуратурата продължава да укрива доказателства от нас и от съда.

СЪДЪТ: На какво правно основание сте извършили тази проверка.

ПРОКУРОРЪТ: Основанието да бъде извършена такава проверка е констатираното, че фирмата, която е посочена в договора, я няма декларирана. Освен това производство, което се води към момента, прокуратурата води множество други производства. Това доказателство е събрано и изготвено във връзка с друго производство, по което има образувано ДП към РП – Варна. Преписката на ВРП е № 2336 / 2021 г.. Аз поисках да бъде изготвена такава справка по тази преписка на ВРП, за да мога да я представя пред вас.

СЪДЪТ към прокурора: Не намирам нищо смешно в случая. В представената от вас докладна записка е посочено, че е изготвена по пр.пр. № 1911 / 2017 г. по описа на ВОП, ако е така, това значи, че ни лъжете. Кое вярно?

ПРОКУРОРЪТ: Изготвена е по преписката на ВРП - № 2336 / 2021 г. и ми е предоставена на мен.

Съдът ПРИЛАГА по делото докладна записка № 5425 / 11.02.2021 г. по описа на ОД на МВР Варна.

ПОДС.П.: За този г-н, който е споменат в преписката, не мога да кажа дали той е собственик на сградата. Ние имаме с него сключен договор за наем между мен и него. Тази компания „....“ ЕООД е уеб базирана, т.е работи в интернет, и той има 10 души наети служители от България. Те продават уебсайтове от WEBKING.B. Имат съвсем проста концепция, произвеждат тези уебсайтове примерно за 250 евро себестойност в България и ги продават за 1000,00 евро в Белгия или Холандия. Аз също бих могъл да управлявам тази компания от моя апартамент. Не стои въпросът дали тази компания и тези хора, които са ангажирани с нея, са законни или не. Това е факт.

Относно майка ми. Тя наистина е реална. Три години преди да ме арестуват тя получи инсулт. Претърпя поражения от инсулта, но беше в стабилно здравословно състояние. Две години и половина беше в задоволително стабилно състояние, обаче имаше поражения, като не можеше да си спомни съвсем прости думи и да ги възпроизведе. Тя не знае, че съм тук и съм задържан под стража в затвора. Това, което тя знае за мен, че съм някъде в източна Европа и не мога да изляза от страната заради корона вируса. Според последното развитие на нейното състояние, това което знаем от болницата е, че това стабилно състояние вече не е такова, то се влошава рязко надолу, което означава, че тя ни напуска, без да е починала, но 4 просто се откъсва все повече от нас. Много е вероятно след 6 месеца вече да не е в състояние да разпознава собствените си деца.

Относно моето лично положение, имам 4 деца. Най-голямата ми дъщеря, която е на 20 години, претърпя почти смъртоносен инцидент преди 1 година. Три месеца беше в интензивно отделение. Тогава не поисках промяна на мярката, тъй като бившата ми съпруга отказа да ми предаде медицинска документация по случая. Разбирате какво означава това за дъщеря ми и за мен, че нямахме възможност да сме заедно, да се виждаме, и тогава, когато се случи този инцидент, а и сега.

Второто ми по възраст дете е син, който преживя много тежки психически проблеми, поради факта, че баща му е в затвора.

Третото ми дете, дъщеричка на 5 години. Тя не е виждала баща си от почти 3 години и сега вече на 5 години тя осъзнава доста ясно колко време е минало и пита къде съм и защо не съм при нея.