Решение № 70 от 10.06.2026, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Оряхово, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д.Б.Х. при участието на секретаря Г.Ц.Ц. като разгледа докладваното от Д.Б.Х. Гражданско дело № 20261460100018 по описа за 2026 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от Г. Ф. П., с ЕГН **********, против „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, общ. Столична, кв.

Мотописта, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх. В, ет.7.

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал.

1 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 30042181809/28.01.2020 г., сключен между „Профи кредит България“ ЕООД и ищеца, поради противоречие със закона, и за осъждане на ответника, да заплати на ищцата Г. Ф. П., сумата от 7 560.08 лв., представляваща платена без основание за недействителната клауза на чл. 5 от сключения Договор за потребителски кредит № 30042181809/28.01.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на делото, до окончателното й изплащане.

В условията на евентуалност се прави искане за приемане за установено в отношенията между страните, че клаузата за закупено допълнително възнаграждение за кредитора за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ са нищожни на осн.чл.26 ал.1 предл.1 ЗЗД поради противоречието им със закона и чл.26 ал.1, предл.3 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, в сключения между страните Договор за потребителски кредит № 30042181809/28.01.2020 г.;

В исковата молба се твърди, че на 28.01.2020г. между ищцата и ответника „Профи кредит България“ ЕООД, е сключен Договор за потребителски кредит № 30042181809/28.01.2020 г. за сума в размер на 4 000 лв. /четири хиляди лева и нула ст./ вносима на 36 месечни вноски и срок до 15.01.2023 г. В края на периода кредитополучателя е следвало да върне сумата 1 от 6 880.08 лв.

Съгласно сключения договор, месечната вноска е в размер на 191.16 лв., при ГПР от 49.21% и Годишен лихвен процент от 41.00%.

Сочи се също, че в раздел V от договора между страните е уговорено и предоставянето на поискани от кредитополучателя допълнителни незадължителни услуги "Фаст" на стойност 1 200.00 лв. и "Флекси" на стойност 3 480.00 лв., като е извършено препращане към Общите условия за реда за ползването им. Размерът на вноските за допълнителните услуги е дължим заедно с месечната погасителна вноска по кредита.

Посочен е и общ размер на задължението по кредита и закупените допълнителни услуги – 11560.08 лв., общ размер на вноска - 321.16 лв. и дата на погасяване – 15-ти ден от месеца. Видно от погасителния план, заплащането на дължимото възнаграждение за ползване на услугите е разсрочено на равни вноски от по 130.00 лв., дължими заедно с месечната погасителна вноска по кредита.

Ищеца счита, че сключения между страните договор за потребителски кредит не съответства на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. На следващо място, се сочи че разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК забранява заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Този начин на договаряне е позволил на кредитора да заобиколи изискването за оповестяване на общия разход и забраната на чл.19, ал.4 от ЗПК размерът на ГПР да не надвишава петкратния размер на законната лихва, доколкото при включване на разходите за допълнителни услуги размерът на ГПР би се увеличил над допустимия от закона такъв.

Твърди се в исковата молба, че в изпълнение на задълженията си по кредитното правоотношение, ищецът е заплатил на ответното дружество „Профи Кредит България" ЕООД по клаузата на раздел V от Договора кредит сумата от 7560,08 лв. с които е погасил лихви и част от задълженията си по закупените допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси"

Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва и или други разходи по кредита, поради което на осн. чл. 55 от ЗЗД претендира връщане на сумата от 7560,08 лв. от ответника, като получена без основание.

В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Предентират се разноски.

В отговора не се оспорва, а се признава твърдението, че ищецът е заплатил над главницата, сумата от 3 468.33 евро /6 783.46 лв./. Оспорва се, че ищецът е заплатил сумата от 7 560.08 лв., както се твърди в ИМ. Твърди се, че договорът е приключен с вътрешно рефинансиране предсрочно, което означава, че не е платено по погасителен план. Направените от длъжника плащания са на обща стойност от 5 513.50 евро /10 783.47 лв./, с която сума са погасени следните задължения:Главница – 2 045.17 евро /4 000 лв./Договорно 2 възнаграждение – 1 422.77 евро /2 782.70 лв./Услуги „Фаст“ и „Флекси“ – 2 045.56 евро /4 000.77 лв./

В отговора се твърди, че договор за потребителски кредит № 30042181809 е действителен, като се оспорват твърденията на ответника.

В проведеното открито съдебно заседание, ищеца не се явява, не се представлява, от пълномощника е депозирано становище с което се подържа исковата молба. Ответника не се явява и не се представлява.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата, че между ищцата и ответника „Профи кредит България“ ЕООД, е сключен Договор за потребителски кредит № 30042181809/28.01.2020 г. за сума в размер на 4 000 лв. /четири хиляди лева и нула ст./ съобразно посочените в договора условия, както и че с договора са закупени от ищеца допълнителни услуги "Фаст" на стойност 1 200.00 лв. и "Флекси" на стойност 3 480.00 лв.,които не са включени при изчисляване на посоченото в договора ГПР от 49.21% .

В раздел V от договора за кредит е посочено, че допълнителна услуга „Фаст" - предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, а допълнителна услуга „Флекси" - предоставя право на промяна на погасителния план на потребителския кредит.

В раздел VI е посочено, че допълнителната незадължителна услуга “Фаст“ е предоставена на клиента, съответно използвана от него към сключването на договора. Посочено е също така, че редът за използването на закупената незадължителна допълнителна услуга „Флекси“ е подробно описан в общите условия на „Профи кредит България“ ЕООД. В договора липсва изрична клауза, че клиентът се е запознал със съдържанието на тези общи условия преди подписването на договора, съгласил се е с тях и се е задължил да ги спазва като неразделна част от договора.

По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза.

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че ищцата е изтеглила заем в размер на 4000 лв., който трябва да погаси на 36 равни месечни вноски в размер на 191.16 лв. Посочено е, че освен заетата сума от 5000 лева, заемателят е закупил и допълнителни услуги към кредита, както следва - допълнителна услуга „Фаст" в размер на 1200 лева и допълнителна услуга „Флекси" в размер на 3480 лева. Уточнено е, че размера на вноската по закупените допълнителни услуги е 130 лв. Посочено е, че общото задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги е 11 560.08 лв.

От СЧЕ се установя, че сумата на направените плащания от ищцата по Договор за потребителски кредит № 30042181809/28.01.2020 г. е 10 783.98 лв.

В съдебното заседание се установи, че посоченият в отговор на въпрос 3

7 остатък дължима сума по кредита в размер на 776.61 лв. не се дължи тъй като кредита е погасен предсрочно.

От отговор на въпрос 11, се установява, че ГПР след включване на закупените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ е 136.01% и надвишава петкратния размер на лихвата по просрочени задължения.

Заключението на СЧЕ не е оспорена от страните и съдът го приема изцяло като обективно, пълно и обосновано.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.22, вр.чл. 10а, вр. чл. 11, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД .

В тежест на ищцата е да установи в всички обстоятелства и факти, обосноваващи твърдяната нищожност, а именно че договорът за кредит, респ. клаузата за заплащане на допълнителни услуги, противоречат на конкретно посочените в исковата молба разпоредби на ЗПК и ЗЗП или че нарушава определени морални принципи,което води до противоречие с добрите нрави, респ. неравноправност.

В тежест на ответника е да установи онези свои твърдения и провоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

По иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ищецът носи доказателствената тежест да установи в процеса, че процесната сума да е излязла от патримониума му и е постъпила в имуществения комплекс на ответното дружество.

В тежест на ответника е да докаже, че е получил сумата въз основа на годен юридически факт - на база валидно правоотношение.

Предявените искове са допустими, а разгледани по същество са основателни.

Съдът приема, че процесният Договор за потребителски кредит № 30042181809/28.01.2020г., отговаря на изискванията на чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което попада в приложното поле на потребителската защита, като приложими са освен правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Като безспорно обстоятелство съдът е приел, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 30042181809/28.01.2020 г.

Съдът на първо място следва да се произнесе по доводите на ищеца за наличие на неравноправни клаузи в сключения с ответника Договор за потребителски кредит.

С нормата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

4

Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.

Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение на нормата на чл.19, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, според която годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула, съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за „Общ разход по кредита за потребителя" е дадена от законодателя в Параграф 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин се информира потребителя за възможността да съобрази реалната цена на финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да сключи или не договора за кредит.

В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение №1 начин.