Решение № 55 от 11.03.2024, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Габрово, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Д. при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско дело № 20244200500004 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника по делото „Фератум България“ ЕООД против Решение №101/12.10.2023г. по гр.д. №124/2023г. по описа на Районен съд Дряново.

В жалбата се твърди се, че съдът неправилно приел договора за нищожен, на осн. чл.10, ал.1 ЗПК. Чл.22 от ЗПК изисквал да не са спазени „изискванията" на чл.10, ал.1 ЗПК, за да бъде обявен договорът за потребителски кредит за недействителен, т.е., кумулативно всички изисквания на разпоредбата да са нарушени, а не само отделни нейни елементи.

Съдът неправилно приел и не мотивирал решението си защо таксата за гарант следва да бъде включена в годишния процент на разходите. Това извод бил неправилен и не отговарял на изискванията на закона. ГПР изразявал общите разходи по кредита за потребителя изразени като годишен процент от общия размер на кредита. Съгласно §1 ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Сключването на договор за гаранция с „Фератум Банк" ЕАД било допълнителна услуга, която не е задължително условие за получаване на кредит от „Фератум България" ЕООД и не подлежала на включване в ГПР по Договора за кредит.

Потребителят имал възможност за избор при кандидатстване, като можел да посочи свой поръчител и да не поема тези разходи, свързани с поръчителство от „Фератум Банк" ЕАД.

Фератум България" ЕООД предоставяло кредити както с, така и без поръчител.

Твърди, че договорът за гаранция е сключен между въззиваемия и „Фератум Банк" ЕАД. „Фератум Банк ЕАД било дружество - партньор на Фератум, но същото е самостоятелно юридическо лице, кредитна институция, лицензирана в Малта, която предоставяла услуги на територията на РБългария. По съществото си Договорът за гаранция бил договор за поръчителство - „Фератум Банк" ЕАД ще изплати задълженията на въззиваемия по договора по смисъла на ЗЗД. Дължимата по договора за гаранция такса 1 представлявала възнаграждение за поръчителя. „Фератум България" ЕООД и „Фератум Банк" ЕАД оперират като отделни икономически субекти, макар да са част от една корпоративна група. Те имали отделни банкови сметки.

Твърди се, че процесът на кандидатстване и отпускане на кредити през интернет страницата на Фератум включва поредица от стъпки, при които в процеса на кандидатстване преди сключване на договора потребителят можел да избере дали да посочи собствен поръчител или да се договори с „Фератум Банк" ЕАД, като още в този момент, при избор на „Фератум Банк" ЕАД, можел да види възнаграждението му като гарант. Едва след като е получил както договора за кредит, така и договора за гаранция, потребителят получавал код за потвърждение, който можел да въведе на страницата на „Фератум България" ЕООД, за да се обвърже с Договора. Следователно нямало някакъв скрит за потребителя разход или заблуждаваща търговска практика, която да го подведе.

По делото било доказано, че задължението на въззиваемия към „Фератум България" ЕООД било платено от „Фератум Банк" АД и услугата по договора за гаранция е била реално предоставена. Българското законодателство не забранява договорът за поръчителство между длъжник и поръчител да бъде възмезден.

Счита, че при определянето на ГПР нямало допуснати нарушения и потребителят има цялата необходима информация и време, за да вземе решение дали сключването на договор е подходящо за него.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли иска. Претендира и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата оспорва същата, като неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното решение и да присъди в полза на пълномощника на ищеца по делото адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 ЗАдв. Прави възражение за прекомерност, в случай че претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение е над минималното такова по наредбата.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Решението е валидно и допустимо, а по същество правилно.

С обжалваното решение първоинстанионният съд признал на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.22 ЗПК за нищожна клаузата на чл.5 от Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние №859418/20.02.2020г. Осъдил „Фератум България“ ЕООД, на осн. чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД да заплати на Т. Д. Д. сумата 118,48лв.– представляваща платено при начална липса на основание възнаграждение за предоставяне на обезпечение от „Ferratum bank“ в полза на ответника по договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние №859418/20.02.2020г., ведно със законната лихвa, считано от датата на депозиране на исковата молба – 27.04.2023г., до окончателното й изплащане. В полза на ищеца са присъдени направените по делото разноски, а в полза на пълномощника й – адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв.

За да постанови решението си районният съд е приел за безспорно, че на 20.02.2020г. между страните е сключен договор за потребителски кредит №859418, по силата на който ответното дружество предоставило на ищцата сумата 800лв. срещу насрещното задължение на ищцата – заемател да върне сумата от общо 827,04лв. в срок от 30дни, считано от датата на превеждане на сумата по заема. За срока на договора бил уговорен лихвен процент от 3,38 %, като ГПР бил 49,86 %.

В клаузата на чл.5 от договора, наречена „Обезпечение“ страните уговорили, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от Feratum bank в полза на дружеството. Посочено било, че договорът за поръчителство се сключва не покъсно от края на работния ден, в който е сключен заемът. С одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението се извършвало чрез одобряване на заема. Безспорно било, че в изпълнение на чл.5 от договора за заем ищцата сключила договор за поръчителство с „Фератум банк“ ЕАД.

Безспорно било, че ищцата заплатила на ответното дружество сумата 118,48лв. по чл.5 от договора.

Безспорно ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.2 ЗПК, а именно – физическо лице, което при сключване на договора за потребителски кредит 2 действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Като потребител ищцата разполага със защита по глава шеста от ЗЗП, за която съдът следи служебно.

Първоинстанционния съд приел, че процесният договор за кредит съдържа изискуемите от закона реквизити. Кредиторът предоставил преддоговорна информация, в която са посочени основните параметри и условия по кредита. Посочен бил общият размер на кредита и условията за усвояването му, фиксиран лихвен процент, условията за прилагането му и годишният процент на разходите по кредита. Ищцата е информирана за правото да получи от кредитодателя информация за извършените предстоящи плащания, както и за оставащите дължимите суми при предсрочно погасяване на главницата, за правото й да се откаже от договора и срока, в който може да бъде упражнено. Годишният лихвен процент, изчислен от съда, възлизал на 40,56 %. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, в ГПР следвало да се включат разходите по сключения от ищцата с дружеството – гарант договор за гаранция. След като съгласно чл.5 от договора за кредит усвояването на сумата по кредита било обусловено от предоставяне на поръчителство от „Фератум Банк“, вследствие на което между ищцата и това дружество е сключен договор за гаранция срещу уговорено възнаграждение.

Договореното възнаграждение на гаранта следва да се включи като компонент на ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в §1, т.1 от ДР ЗПК за общ разход, т.е. всички разходи, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Несъмнено заплащането от ищцата на възнаграждение за поемане на поръчителство от Feratum bank представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит и която е задължително условие за усвояване на главницата. Първоинстанционният съд приел, че страна на търговеца била приложена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.2, т.4 от ЗЗП, като в т.3 от договора е посочена обща сума, дължима от ищцата, без в нея да е включено възнаграждението на поръчителя и стойността му не е включена при изчисляване на ГПР. Кредиторът действал в противоречие с принципа на добросъвестността, като не е предоставил коректна информация относно общия размер на кредита на потребителя, който бил лишен от възможността да разбере икономическите последици от сделката и да вземе информирано решение дали да сключи договора за кредит.

Доколкото сключването на договора за потребителски кредит, влизането му в сила и предоставянето на заемната сума от кредитора на кредитополучателя било обусловено от одобряване на подаденото заявление, а предпоставка за одобряването му е предоставеното от ищцата обезпечение, не би могло да се приеме, че кредиторът не е знаел за сключения договор за гаранция. Посоченият от ответното дружество поръчител е финансова институция, свързана с кредитора. Очевидно е формиран бизнес модел за разделяне на приходите от кредита между две свързани юридически лица с цел да се заобиколи изискването на чл.19, ал.1 ЗПК относно размера на ГПР и да се включат и тези разходи.

Целта на чл.11, т.10 от ЗПК е потребителят да получи пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, като изискванията на посочената разпоредба в конкретният случай не са били изпълнени от кредитора. Поради което доколкото в уговорения ГПР не са били включени всички действителни разходи, съдът намира, че е налице противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК.

По предявения иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД съдът констатирал, че е налице нищожност на клаузата на чл.5 от договора за заем, която урежда заемът да се обезпечи с поръчителство от „Фератум банк“, тъй като противоречи на добрите нрави и е неравноправна. Съгласно чл.16 от ЗПК кредиторът следва да оцени кредитоспособността на потребителя към момента на сключване на договора, а с уговорката за избор на предварително одобрен от кредитора поръчител се прехвърля върху длъжника рискът от неизпълнение на горното задължение. Възможността за ползване на професионален поръчител се явява обременително, тъй като неизменно е свързано с допълнителни разходи, а изборът е ограничен от факта, че гарантът е предварително посочен от кредитора.

Липсвали данни дали алгоритъмът за сключване на договора от разстояние позволява потребителят да бъде информиран предварително за размера на дължимото възнаграждение за поръчителя, за да е в състояние да вземе информирано решение за сключване на договора.