Решение № 535 от 14.11.2025, Районен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 535 гр. Ловеч, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА

АТАНАСОВА при участието на секретаря ВАСИЛЕНА ИЛ. ИЛИЕВА в присъствието на прокурора В. Т. Р. като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА

Гражданско дело № 20244310101958 по описа за 2024 година

Искова претенция за заплащане на сумата от 6 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ.

РС-гр.Ловеч е сезиран с искова молба от К. Г. Т., с постоянен адрес в гр.Е. против Административен съд гр. Ловеч, в която навежда твърдения, че упражнява свободна професия, като адвокат вписан в регистъра на Адвокатска колегия-Велико Търново с ЛНА : 1000026950 и адрес на адвокатската кантора : ***. Във връзка с отказ за предоставянето му на информация по реда на чл.31, ал.1 от ЗАдв във връзка с чл. 8 от ИДДОПРБ е завел искова претенция против ПРБ пред Адм. съд-гр.Велико Търново. Поради отстраняване на всички съдии от състава му делото е изпратено на Върховен административен съд /ВАС/, който го е изпратил на Адм. съдгр.Габрово. С оглед отстраняване на всички съдии от състава му делото отново е изпратено на ВАС, който го е изпратил на Административен съд-гр.Ловеч, където е образувано на дата 15.04.2024 год. по Адм. дело №182 по описа му за 2024 година и все още по него липсва насрочване за разглеждане в открито заседание с призоваване на страните, което ще се установи в хода на делото.

Ищецът счита, че при разглеждане на делото не е спазена гаранцията по чл.6, §.1 от ЕКЗПЧОС за разглеждане на делото в разумен срок с цел съхраняване на доверието на обществото в правораздавателната система и възмездяване чувството за справедливост на страните в процеса. Разумността на времетраенето на производството се преценява в светлината на особените обстоятелства по делото, съобразно критериите, посочени в закона и стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ - сложността на делото и поведението на компетентните държавни органи, като не е необходимо да се доказват обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което производството е продължило извън рамките на разумния срок и изяснено също, че принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът се съобрази с всички обстоятелства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени, по стандарта приет в ЕСПЧ, а именно : „Срокът не спира да тече, докато правото, заявено в производството, не стане ефективно (Estima Jorge v. Portugal, §§ 3638)". Продължителност на производството и съгласно стандартите установени в практиката на ЕСПЧ : Чл.6, §.1 от ЕКПЧ задължава договарящите се страни да организират правните си системи така, че да дадат възможност на 1 съдилищата да се съобразят с разнообразните му изисквания. Като изисква делата да бъдат разглеждани в „разумен срок", Конвенцията подчертава важността на правораздаването без забавяне, което може да застраши неговата ефективност и надеждност (Н. v. France, § 58; Katte Klitsche de la Grange v. Italy, § 61). Що се отнася до началната точка на съответния период, заявява, че срокът обикновено започва да тече от момента на предявяване на иска пред компетентния съд (Poiss v. Austria, §. 50; Bock v . Germany, §.35). Следователно изискването за разумен срок се прилага за всички етапи на съдебното производство, целящо уреждане на спора, без да се изключват етапите след решението по същество (Robins v . the United Kingdom, §§28-29). Изпълнението на съдебно решение, постановено от който и да е съд, следва да се счита за неразделна част от производството за целите на изчисляването на съответния срок (Martins Moreira v. Portugal, § 44; Silva Pontes v. Portugal, § 33; Di Pede v. Italy, § 24).

Изтъква, че в резултат на нарушаване принципа на разумна продължителност е претърпял и продължава да търпи душевни болки и страдания и най-вече е загубил доверие в правосъдието, редом с житейски дискомфорт, от погазване на основните му права и същите са в пряка последица и предмет на опровергаване от ответната страна. Поради това, че болките и страданията са строго индивидуални и зависят от субективното отношение на всяко лице към определено противоправно поведение. Строго индивидуални са и мерките, които всяко лице предприема, за да се справи с негативните емоции, когато му се нарушават конституционно гарантирани права, които може да предизвика у него, т.е. не е необходимо каквото и да е активно поведение на пострадалото лице, за да се приеме, че то действително е изживяло негативни емоции. Евентуалното предприемане на активно поведение, е средство за предотвратяване на евентуални неблагоприятни последици за него. Тъй като не е налице позитивен правен механизъм, по който да си уредят отношенията извънсъдебно за ищеца е налице правен интерес от предявяването на иск за овъзмездяване на претърпените неимуществени вреди, за нарушаване разглеждането на делото в разумен срок.

Затова завежда настоящия иск за морална обезвреда, като моли да бъдат призовани с ответника на съд и след установяване на релевираната фактология, да го осъди да му заплати сумата от 6 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, които са последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6, §.1. от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по Адм. дело №182/2024 година на Адм. съд-Ловеч, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК по делото е представен отговор на исковата молба от ответника Административен съд-гр.Ловеч, представляван от *** - административен ръководител – Председател на Административен съд Ловеч, в който последната намира исковата молба за нередовна на основание чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК и моли съда да я остави без движение за отстраняване на констатирани нередовности, които ако не бъдат отстранени в законният срок, исковата молба заедно с приложенията да се върне на ищеца. Пояснява, че в исковата молба липсва изложение на обстоятелствата, на които се основава претенцията на ищеца, не е посочено в какво се изразява, според ищеца, разглеждането на адм.дело №182/2024 год. по описа на Административен съд-гр.Ловеч в неразумен срок, какъв е периода, за който се твърди, че е налице забавено разглеждане на делото. Според нея ищецът не е уточнил какви са претърпените от него неимуществени вреди, като в тази си част исковата молба също е неконкретизирана. Намира, че в обстоятелствената част на исковата молба са цитирани множество решения на ЕСПЧ, но не са посочени конкретни обстоятелства във връзка с твърденията, че адм.дело №182/2024 год. по описа на Административен съд-гр.Ловеч е разгледано в неразумен срок. Навеждат се твърдения, че делото е висящо, без да е уточнено на какъв етап е въпросното дело, приключило ли е производството, за да се прецени допустимостта на предявения иск по чл.2б от ЗОДОВ, с оглед разпоредбата на чл.8, ал.2 от ЗОДОВ. Според цитираната разпоредба по приключени производства, искът по чл.2б от ЗОДОВ е допустим, само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава III „а“ от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. В конкретният казус заявява, че производството е приключило с влязъл в сила съдебен акт и предявеният иск за обезщетение е недопустим, тъй като не е налице цитираната по-горе законова предпоставка, в който смисъл моли съда да остави без разглеждане и да прекрати производството по делото. Освен това счита исковата претенция за неясна, тъй като от пространното изложение на обстоятелствената част на исковата молба не могат да се изведат еднозначно и безпротиворечиво обстоятелствата, на които се основава искът. Не е ясно в какво качество ищецът навежда твърдения, че е претърпял сочените от него неимуществени вреди - в качеството му на адвокат, осъществяващ 2 процесуално представителство на негов клиент или в лично качество. По същество липсва изложение на обстоятелствата, на които К. Г. Т. основава иска си срещу Административен съд-гр.Ловеч. Единствено декларативно е заявено, че се търси морална обезвреда от този субект, като е посочен размерът на предявения иск, но не и периодът, за който се претендира обезщетението. Счита, че подобен неясен и противоречив подход възпрепятства съда да даде точна правна квалификация, както и ответника – да вземе отношение по основателността на иска. Предвид изложеното намира, че ищецът следва да отстрани нередовностите на исковата си молба, като изложи ясно и точно обстоятелствата, на които основава претенцията си срещу Административен съд-гр.Ловеч, както и да конкретизира какви са претърпените от него неимуществени вреди, в какво се изразява според ищеца разглеждането на адм.дело №182/2024 год. по описа на Административен съд-гр.Ловеч в неразумен срок, какъв е периода, за който се твърди, че е налице забавено разглеждане на делото и в съответствие с това да формулира искането си. Едва след отстраняване на нередовностите счита, че ответникът може да вземе обосновано становище относно основателността на предявения срещу него иск. В случай, че съдът приеме исковата молба за редовна и процесуално допустима, заявява, че оспорва предявените искове по основание и размер и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани по конкретно посочени съображения.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява.

Ответникът Административен съд-гр.Ловеч, редовно призован, се представлява от съдебен помощник В.К. при Административен съд-гр.Ловеч, надлежно упълномощена от Административен ръководител на Административен съд-гр.Ловеч, която моли съда да отхвърли изцяло предявеният от К. Г. Т. иск по основание и размер като неоснователен и недоказан по подробно изложените от тяхна страна доводи в депозирания отговор на исковата молба. В подкрепа на изложеното цитира и съдебна практика, установена до момента по аналогични случаи, като : Решение №372/05.07.2024 год. на ОС-гр.Велико Търново по в.гр.дело №270/2024 год., с което е потвърдено Решение №393/01.03.2024 год. на РС-гр.Велико Търново по гр.дело №3454/2023 год.; Решение №272/29.05.2025 год. на ОС-гр.Велико Търново по в.гр.дело №131/2025 год., с което е потвърдено Решение №109/17.01.2025 год., постановено по гр.дело №346882024 год. по описа на РС-гр.Велико Търново; Решение №159/01.07.2025 год. на Апелативен съд-гр.Велико Търново по в.гр.дело №23382025 год., с което е потвърдено Решение №63/01.04.2025 год., постановено по гр.дело №600/2024 год. на ОС-гр.Габрово и други.

Прокурор В. Р. в качеството й на представител на РП-гр.Ловеч, моли съда да остави без уважение исковата молба като неоснователна и недоказана. Счита, че от данните по делото не се установява да е налице нарушаване правото на разглеждане на делото в разумен срок. Административен съд-гр.Ловеч не е причина за забавяне на делото поради движението на жалбата на ищеца по различни инстанции и се дължи изцяло на неговото поведение, а именно множество заведени от К. Г. Т. дела до различни съдилища.

Първоинстанционният съд като взе предвид становището на представителите на страните, както и събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, по вътрешно убеждение на основание чл.12 от ГПК, и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установени следните факти :

Ищецът К. Г. Т., в качеството си на адвокат от АК-гр.Велико Търново е завел искова молба против Прокуратурата на Република България с посочено правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ с посочена цена на иска в размер на 900,00 лева. Исковата молба е подадена до Административен съд-гр.Велико Търново.

Видно от Определение №444/28.03.2024 год. на Адм.съд-гр.Габрово е, че след отвод на съдиите в този съд е прекратено производството по адм.дело №80/2024 год. по описа на Адм.съд-гр.Габрово, като делото е изпратено на ВАС на РБ за определяне на друг равен по степен съседен административен съд за разглеждането му.