Решение № 421 от 08.11.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 421 гр. Пазарджик, 08.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Бишуров при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно наказателно дело № 20225220200297 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „M.“ ООД, ЕИК ***, представлявано от управителите Г. С. М. и В. С. М. /заедно и поотделно/, против ЕФ № 8504524120 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10ал.1 от Закона за пътищата, издаден от АПИ - Национално ТОЛ управление, с който за извършено нарушение на чл.102 ал.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.187а ал.2, т.3, във вр. с чл.179 ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500лв. /две хиляди и петстотин лева/.

Релевираните в бланкетната жалба оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редно призовано, не се явява законов представител. Преди първото с.з. постъпва писмено становище от единият от управителите на дружеството, в което се излагат подробни съображения за процесуална и материална незаконосъобразност на 1

ЕФ. В следващи съдебни заседания за дружеството се явява упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и ангажира доказателства. В последното по делото с.з. за дружеството жалбоподател не се явява законов или процесуален представител и не се взема становище по съществото на спора.

Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител – надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и излага съображения за законосъобразност на издадения ЕФ, респ. доказаност на вмененото административно нарушение. Пледира за потвърждаване на фиша и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като взе предвид становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Дружеството-жалбоподател е санкционирано с атакувания ЕФ за това, че на 08.04.2021г., в 18:29 часа, било установено нарушение № C04208079Е372Е05Е053031F160А513В с ППС влекач „Волво ФХ“ с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 20100, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община Пазарджик, за движение по път I-8 км 196+643, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1. т. 2 от Закона за пътищата, тъй като нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението било установено с устройство № 10402, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-8, км 196+643.

Установено било, че собственик на ППС е дружество „M.“ ООД, на името на което е било регистрирано процесното ППС.

Извършеното съставлявало нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Въз основа на така установеното бил издаден атакуваният ЕФ, с който за цитираното нарушение била наложена имуществена санкция на основание 2 чл.187а ал. 2. т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП в размер на 2 500 лева.

В ЕФ било отбелязано, че дружеството дължи заплащане и на такса по чл.10б, ал.5 от ЗДвП съобразно категорията на притежаваното ППС в размер на 133 лева, както и че дружеството можело да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаване на ЕФ заплати компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от ЗП в размер на 750 лева при спазване на чл. 189е ал.3 и 4 от ЗДвП, както и че с плащането на компенсаторната такса в срок ЕФ ще бъде анулиран, а задължението по чл.10б, ал. 5 от ЗП ще се счита за изпълнено.

ЕФ е бил връчен на санкционираното дружество на 09.02.2022 г. по пощата, видно от известие за доставяне (л.6), а жалбата против ЕФ е подадена чрез наказващия орган до съда на 20.05.2022 г. по куриер (виж товарителница на л.5), поради което е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакувания фиш пред компетентния съд.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средстваснимки от техническо устройство, които са абсолютно непротиворечиви, частично от показанията на свидетеля С. А. и частично от заключението на приетата по делото съдебна-автотехничека експертиза.

Видно от заключението на назначената, изслушана и приета по делото съдебна-автотехничека експертиза, в нея вещото лице е отговорило подробно и аргументирано на поставените му въпроси. Подробно е било описано какъв е видът, марката и моделът на бордовото устройство /БУ/, което е било асоциирано в процесния влекач, респ. което е подавало GPS позиции и тол данни за ППС, които пък са били получавани като криптирана информация от Национален доставчик на услуги за електронно таксуване „И.“ АД, а след обработката от тяхна страна се е стигало до плащането на съответните пътни такси /тол такса/ по силата на тристранен договор, сключен между последно посоченото дружество, дружеството жалбоподател и дружеството „А1 България“ ЕАД. Подробно са пояснени техническите характеристики на БУ и неговият начин на работа. Много подробно е описано какви индикации дава БУ към водача при възникване на технически проблем, какви са били 3 записите с техническите логове на БУ към „И.“ АД, както и това, че от 06.04.2021г. в 18:01:00 часа до 12.04.2021г. в 14:49:00 часа, същото е било със статус – изключено. В тази му част съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице. Не го кредитира само в частта, в която се сочи, че причината за записа в техническите логове и статуса на БУ – изключено или с изчерпана батерия, се дължала на нарушен сигнал или нарушена синхронизация на всички устройства в системата за мониторинг, която отчита и записва в реално време информацията и статуса на БУ, за което пък съображения ще се изложат по-долу.

При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е неоснователна, поради следното:

Разпоредбата на чл.102 ал.2 от ЗДвП разписва задължение за собственика да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) според категорията на пътното превозно средство. А съгласно изр.2 на същата правна норма, това задължение е вменено на ползвателя на ППС, ако в свидетелството за регистрация на ППС е вписан такъв.

В настоящия случай не се спори, че собственик, на когото процесното ППС е регистрирано в службата по регистрация, е дружество „M.“ООД гр.

Пазарджик (виж СРМПС Част I на л.49). На следващо място не е спорно и обстоятелството, че на процесната дата и място, процесното ППС се е движело, както и че пътният участък, по който е извършено управлението му е включен в обхвата на платената пътна мрежа, тъй като става дума за участък от главен път І-8. Установи се безспорно и това, че за движението на процесното ППС на инкриминираните дата и час, не е била заплатена съответната пътна такса по чл.10 ал.1, т.2 от ЗП.

Спорният по делото въпрос е по какви причини не е била заплатена дължимата пътна такса и кой би следвало да понесе отговорността за това.

Тук веднага следва да бъде посочено, че когато собственикът на едно ППС не е заплатил дължимата пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се документира от Електронната система за събиране на пътни такси по аргумент на чл.167а ал.3 от ЗДвП. Системата 4 създава доклад с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал на засеченото движение на ППС. В настоящия случай е налице именно такъв доклад и две снимки към него (л.8- 10). От този доклад се установява, че ППС с рег. № ***, собственост на дружество „M.“ ООД, на 08.04.2022 г., в 18:29 часа, се е движило по път І-8, км 196+643 в посока намаляващ километър, в района на с. Мало Конаре, обл. Пазарджик, като засеченото ППС е от категория N3, равна или повече от 12 тона и с пет оси, както и че това ППС няма маршрутна карта или тол декларация за преминаването.

Докладът от ел. система и снимките от устройството, което е част от тази система, представляват доказателства за отразените в тях факти и обстоятелства, съгласно разпоредбата на чл.189е ал. 8 от ЗДвП, а именно мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.

Видно от становището, изготвено от експерт анализатор в Отдел „УИСС“ към НТУ (л.110), е че при извършената проверка в ел. система е установено, че за процесната дата и час собственикът на ППС не е подал тол декларация за сегмента на рамката, от която е отчетено нарушението, а не е имало и получени маршрутни карти за ППС. Цитираната по-горе разпоредба дава възможност на контролните органи да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗДвП и да ползват като доказателства отразените в тях данни. Видно от изготвеното становище на контролния орган е, че той е изготвил същото на база именно данните от доклада създаден от ел. система, но също така и предвид справката за подадените тол декларации от собственика на ППС и данните за същото, които са изведени от информационните масиви на АПИ- БГ ТОЛ. Видно от последните, а тези данни се установяват и от СРМПС на ППС представено от дружеството-жалбоподател, е че ППС е регистрирано с 2 оси и има технически допустима маса 20100 кг и допустима максимална маса на състав от ППС 44000 кг.

При това положение разпоредбата на чл.189е ал.8 от ЗДвП 5 императивно придава доказателствената стойност на създаваните доклади от ел. система и приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал от устройството, което е засекло, съответно заснело движението на ППС и нарушението, както и на становището на контролния орган, което се базира на данните от последните.

При така установените по безспорен начин факти съдът намира, че нарушението е осъществено от обективна страна от дружествотожалбоподател, като въпросът за вината не подлежи на обсъждане, тъй като в случая субект на нарушението е ЮЛ.

Въз основа на изложеното по-горе и в съответствие с разпоредбата на чл.189ж ал.1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП, правилно е бил издаден обжалваният ЕФ и то по образец утвърден от управителния съвет на АПИ. ЕФ съдържа всички реквизити, изчерпателно изброени в чл.189ж ал.1 от ЗДвП и е издаден при спазване на всички материалноправни и процесуални изисквания, в съответствие с целта на закона.

Правилно е била наложена и имуществена санкция в размер на 2 500 лева, който е твърдо фиксиран от закона.

Настоящият съдебен състав не споделя доводите, изложени от законовия представител на въззивника в писменото становище /л.31-35/, че процесното ППС било оборудвано с бордово устройство, като собственикът на ППС имал сключен тристранен договор към нацоинални доставчици на услуги – „А1 България“ и „И.“, при което на инкриминираната дата и при преминаване по процесния пътен участък бордовото устройство е предало местоположението на ППС и пътя, като пътната такса е следвало да се заплати с оглед на това, че е имало наличен и поддържан депозит по сключения тристранен договор. В същото време собственикът на ППС не е бил уведомен от „А1 България“ ЕАД, с който има сключен договор, че е намаляла сумата по сметката, както и че е имало наличен баланс със статут „активен“, като нито бил достигнат предупредителния лимит, нито бил изчерпан баланса по договора, което означавало, че дружеството не било допуснало преминаване на ППС през платена пътна мрежа без заплатена пътна такса.