Решение № 4846 от 30.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4846 гр. Пловдив, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20235330106230 по описа за 2023 година

Предмет на делото са искове с правна квалификация чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД

Ищец „Профи кредит България“ ЕООД чрез *** Г.С. иска да се признае за установено по отношение на ответник Р. А. Б., че последната дължи сумите за които е била издадена заповедта по чл. 410 ГПК № 1499/06.03.2023г. по ч.гр.д. № 3065/2023г. по описа на РС – Пловдив както следва:

3275.91 лева– неплатена главница;

1254.99 лева– неплатено договорно възнаграждение за периода 15.10.2021г. – 05.09.2022г; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 779.17 лева; неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 2025.83 лева, ведно със законна лихва за периода 05.09.2022г. /датата на предсрочна изискуемост/ до 27.02.2023г. в размер на 314.51 лева; ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 28.02.2023г. до окончателното погасяване както и се иска осъждането на ответника да заплати стоР.те в заповедното производство разноските в размер на сумата от 153.01 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение;

1

В исковата молба се поддържа, че предявените искове касаят неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит № *** от 11.05.2021 г вземанията по който са обявени за предсрочно изискуеми считано от 05.09.2022г.

Ответник Р. А. Б. в срока за отговор по чл. 131 ГПК не подава такъв. Исковата молба е редовно връчена на страната на 09.06.2023г. по реда на чл. 46, ал.2 ГПК чрез нейната майка;

В първо по делото съдебно заседание ответникът се представлява от адв. Сл.Н., който оспорва исковата молба по основание и размер.

Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Със заповед № 1499/06.03.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3065/2023г. по описа на РС – Пловдив е разпоредено длъжникът и ответник в настоящето производство да заплати сумите, които се претендират да бъдат установени с исковата молба.

В срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от длъжника Р. Б. чрез адв. Сл.Н. като в срок по чл. 415, ал.1, т.1 е предявена настоящата искова молба.

От приетия по делото Договор за потребителски кредит № *** се установява, че на ответника е бил отпуснат заем в размер на 3400 лева при ГЛП 41% със срок на договора от 36 месеца, 36 месечни вноски, при ГПР от 49,14% като в договора е предвидено заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 2 210 леваи „Фаст“ в размер на 850 лева.

Съгласно пакета допълнителни услуги – „Фаст“ е предоставено право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, а „Флекси“ – предоставено право на промяна на погасителния план на потребителския кредит;

Услугата „Фаст“, която се изразявала в приоритетно даване на становище по искането за отпускане на потребителски кредит преди всички останали кредитоискатели, обективно не би могла да бъде предоставена, тъй като становището по искането очевидно вече е налице към момента на сключване на договора за кредит. В случай, че действително се касаеше за реално предоставена подобна услуга, таксата би следвало да се събира от всеки кредитоискател, пожелал приоритетно даване на становище по искането му, а не само от тези, на които се дава положително становище и се предоставя кредит. В случая е видно, че таксата се включва в размера на погасителните вноски, следователно е предпоставена от вече дадено становище за отпускане на кредита, а не от приоритетното разглеждане на искане, без оглед на резултата от това разглеждане. Не е ясно и каква е разликата между приоритетното и обичайното даване на становище по искането за отпускане на кредит и дали въобще има друга процедура освен тази, която е наречена от кредитора „приоритетно даване на становище“.

По отношение на услугата „Флекси“ е видно, че предварително са разгледани варианти, при които при финансови затруднения на длъжника същият ще може да 2 преструктурира задълженията си по предварително уговорена с кредитора схема за плащания. По същество се касае за управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Още повече, че размерът на претендираната цена за предоставената „в полза на кредитополучателя“ услуга е несъизмеримо по-голям от лихвата за забава, която би се дължала при забава на плащане на отделна погасителна вноска. Видно е, че така направената уговорка за заплащане на такса „Флекси“ изцяло попада и в хипотезата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, според която неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. По същество, кредиторът си осигурява с двата пакета допълнително възнаграждение в размер на над 100 % от предоставената главница срещу минимални облекчения за кредитополучателя, което, освен на цитираните ограничения в ЗПК, противоречи и на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, респ. до нищожност на клаузата поради неравноправност поради което и предявения осъдителен иск по чл. 415, ал.3 ГПК се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.

В договора за кредит е уговорен ГПР 49,14 %, без да са включени разходите за пакет допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ с което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, което води до недействителност на целия договор на основание чл. 22 ЗПК

В случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В процесния договор никъде не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Нарушение е налице, т.к. в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се 3 формира годишното оскъпяване на заема.

След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания.

Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив - Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д.

№ 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./.

Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т.

10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването му, поради което договорът е недействителен – така Решение по в.гр.д. № 2533/21 г. на ПОС.

Стойността на пакета за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ следва да бъде включено в ГПР. Стойността на пакета представлява допълнително възнаграждение за заемодателя за предоставянето на сумата /т.нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с чл.19, ал.4 ЗПК.

Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО.

Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този смисъл - Решение № 260123/25.09.2020 г. по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682/7.07.2020 г. по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375/22.11.2019 г. по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220/18.02.2020 г. по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411/29.11.2019 г. по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510/13.12.2019 г. по в. гр. д. № 4

2373/2019 г.; Решение № 33/8.01.2020 г. по в. гр. д. № 2344/2019 г. на ПОС и др. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост ГПР не се уговаря между страните.

Посочването на стойност, по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Следователно, процесният договор за заем е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради което и ищецът има право на чистата стойност на кредита ведно със законната лихва за забава;

Чистата стойност на кредита е в размер на 3400лева от която се претендират 3 275,91 лева ведно с мораторна лихва от 314,51 лева за периода от 05.09.2022г. когато кредитът е обявен за предсрочно изискуем до 27.02.2023г. ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.02.2023г. до окончателното й изплащане.

За сумите, които се претендират като възнаградителна лихва, фаст, флекси исковата молба се отхвърля тъй като тези суми са начислени по недействителния договор за потребителски кредит и по изрично разпореждане на закона потребителят не ги дължи.

По делото има данни, че ответникът е правил плащания по недължимите суми / възнаградителна лихва и възнаграждение за допълнителни услуги/ – извлечение по сметка – л. 36 от делото в общ размер на 594,83 лева, която сума следва да се отнесе за погасяване на мораторната лихва – изцяло до размер на сумата от 314,51 лева, а остатъкът от 280,32 лева следва да се отнесе за погасяване на част от главницата до размера на сумата над 2 995,59 лева до претендираната стойност от 3 275,91 лева.