Определение № 444 от 18.11.2022, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 558/2022
- Вид
- Определение № 444
- Подписан
- 18.11.2022
- В сила
- 18.11.2022
- Състав
- Радка Димитрова Дражева Първанова, Симеон Илиянов Светославов, Пламен Димитров Стефанов
Цитирани разпоредби
- чл.192, ал.1, т.1 · Закон за културното наследство
- чл.83 · Закон за културното наследство
- чл.83, ал.1, т.1, б."а" · Закон за културното наследство
- чл.84 · Закон за културното наследство
- чл.225, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.128 · Наказателен кодекс
- чл.129 · Наказателен кодекс
- чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.6 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 444 гр. С., 17.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Радка Д. Дражева Първанова
Членове:
Пламен Д. С.ов
Симеон Ил. Светославов като разгледа докладваното от Радка Д. Дражева Първанова Въззивно частно наказателно дело № 20222200600558 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл.243 ал.6 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на С. П. Т. като баща и законен представител на Т. С. Т. чрез адв.С.
Л. от АК-П. срещу Определение №517/20.10.2022 г. по ЧНД № 1069/ 2022 г. по описа на СлРС.
С посоченото по-горе определение СлРС е потвърдил постановление от 02.09.2022 г. на зам.районен прокурор при РП-С. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1753/2021 г. по описа на РУ-С., водено за престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК като правилно и законосъобразно.
Определението е атакувано от законния представител на пострадалото малолетно лице. В жалбата се твърди, че съдът неправилно е приел, че липсват обективни данни, които да обусловят извод за причиняване на средна телесна повреда на пострадалата. Твърди се, че след падането на детето от прозорец на хотел „Национал“, върху козирката на по-долен етаж до момента, в който братът на пострадалата достига до нея и я предава на баща й, Т. Т. е била безжизнена, не е била в съзнание и не е поемала въздух, като едва след като баща й е успял да отвори устата й, да освободи езика й, пропаднал назад в гърлото и по този начин запушвайки дихателната тръба, тя е проплакала и си е поела въздух. Този период от време според жалбоподателя е игнориран както от съда, така и от прокурора при формиране на изводите за несъставомерност на деянието като престъпление от общ характер. Настоява се отмяна на съдебния и прокурорския акт с искане за даване на указания за допълнителни процесуални действия, които да установят какво е било състоянието на пострадалата към момента на падането й до момента на предаването й на екипа за спешна медицинска помощ, за разпит на рецепционистката на хотел „Национал“, която е възприела състоянието на детето и е подала метална лъжица на бащата Т., с която той е освободил езика на детето, за 1 препоръките и възстановителния период, следващ болничния престой на пострадалата Т., както и за изясняване на въпроса, свързан с незавършената процедура по съгласуване с Министерството на културата на промени в предназначението на строежа и на промени по време на започнато строителство. Последното действие по разследването в жалбата е преценено като необходимо с мотива, че функционирането на незаконен обект следва да се вмени в отговорност на собствениците и на лицата, които го стопанисват и е във връзка с реализиране целите на наказателното производство. Финално в жалбата се настоява за изследване на броя видеозаписи от инцидента и за приобщаването им по досъдебното производство, като е изложено твърдение, че пред свидетеля Т. свид.Р.Б. е заявил, че е изгледал записите от камерите и е видял какво се е случило. В заключение се въвежда оплакване, че не са взети предвид всички относими факти и обстоятелства от значение за разкриване на обективната истина по делото, както и че не е отчетен периода от падането на детето от прозореца върху козирката до отпушването на дихателната тръба на пострадалата и възстановяване на дишането, който период е от съществено значение за формиране на различен от направения извод, довел до прекратяване на наказателното производство.
Въззивната инстанция намира, че подадената жалба е процесуално допустима като подадена в срок от лице, разполагащо с правен интерес.
Разгледана по същество същата е основателна.
Наказателното производство е образувано за това, че на 28.12.2021 г. в гр.С. е причинена средна телесна повреда на Т. Т. на 3 години – престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК.
В хода на производството е извършен оглед на местопроизшествие, проведени са разпити на свидетелите С. Т. /баща/, М. Т. /брат/, Д. Т. /майка/, В.А. /рецепционист/, Р. Б.
/управител на хотела/, З.И. /камериерка в хотела/, Д.Л. /мл.инспектор/.
Към съставения протокол за оглед е приложен фотоалбум, неразделна част от него.
В показанията си свидетелят С. Т. посочва, че детето след падането от прозореца е лежало върху козирката безпомощно: „опитахме да й отворим устата, но зъбките й бяха силно стиснати, някой ни подаде една лъжица и така отворихме устата на Т.…Докато изнасях Т. навън към линейката, тя повърна“. Същото описание на детето възпроизвежда и нейният брат М. Т.. Свидетелката В. А., рецепционистка в хотела, е заявила пред разследващия орган следното: “Тъй като детето не дишаше и издаваше само скимтящи звуци, подадох на бащата, по негова молба, малка метална лъжичка като той отвори устата на детето, извади езика му с лъжичката и придържаше езика с нея. Едва тогава детето взе да диша и плаче. Очите на детето бяха притворени, видях само драскотини по челото, кръв не видях. Майката също беше до детето, брат му също и викаха само да не заспива“.
Майката на тригодишната Т. - Д. Т. в разпита си като свидетел е заявила : „Аз не видях детето паднало, видях само как синаът ми я подаде на съпруга ми. Съпругът ми извади езика на детето във фоайето на хотела, някой подаде метална лъжичка и съпругът ми 2 държеше езичето на детето. Т. проплака по едно време….Там в Спешното направиха рентгенова снимка, като казаха, че няма счупване по тялото и вътрешни наранявания и кръвоизливи, приеха я в реанимация. Същия ден /28.12.2021 г./ лекар ни осведоми, че детето има спукване на черепа и оток на мозъка. На 30.12.2021 г. я изписаха от реанимация и я приеха в нерво-хирургично отделение, където разбрах, че има травматичен тромб, в една от вените на главата, същият в последваща снимка се вижда, че е намалял, с тенденция да се разнесе“. Изписаха ни лекарства за черен дроб и жлъчка и лекарство за отока на мозъка, антибиотици. В този момент детето е добре, с болки в главата. По нея има синини на лицето и левия хълбок-всички от лявата страна, на която е паднало детето.“ Този разпит е проведен на 04.01.2022 г.
Изискани и приложени по досъдебното производство са справка за регистрирани повиквания до районен център 112 и 1 брой СД с 4 броя записи на разговори, които са обективирани на хартиен носител чрез назначената техническа експертиза по досъдебното производство. Доброволно са предадени записи от видеокамера от хотел „Национал“, възпроизведени по предвидения в процесуалния закон ред върху хартиен носител, което налага извод за неоснователност на направено с жалбата искане за приобщаване към доказателствения материал за видеозаписи от обекта, касаещи периода от времето, когато е осъществен инцидента.
Медицинската документация на пострадалата относно престоя й в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ не е изискана. Назначена е съдебно-медицинска експертиза във връзка с характера на телесните увреждания на Т. Т., получени при падането й от прозорец в хотелска стая върху козирката на постройка в хотелския комплекс.
Вещото лице в обстоятелствената част на експертизата, която е изготвена едва през месец юли 2022 г., е отразило, че се е запознало с епикризата на детето. Обсъдени са само показанията на бащата на детето – свид.С. Т.. Експертът не е коментирал описанието, което по-горе беше изрично посочено, чрез възпроизвеждане дословно на част от показанията на свид.Т., идентични с тези на сина й и съпруга й, както и на сви.В. А. относно периода от време от падането на детето до възстановяването на дишането му чрез изваждане на езика му с помощна на метална лъжица. Липсва какъвто и да е анализ и на показанията на майката на детето, която е разказала за съобщеното й от лекар в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“, а именно, че детето има травматичен тромб, както и оток на мозъка.
В раздел втори „Данни от медицинската документация по досъдебното производство“, каквато не е приобщена, е посочено следното: „Данни от епикризата на Т. Т., постъпила на 28.12.2021 г.в 13.10 ч., изписана на 30.12.2021 г. в 13.10 ч. със следната диагноза: Травматичен шок. Обективно състояние: Дете на видима възраст, отговаряща на календарната /три години/. Унесено. На болка реагира със стенене и плач. Изокорични зеници, налична фотореакция. Видими лигавици-розови. Контузионен оток на лява лицева половина и в тилна област. ДС-охлузвания в областта на гърба в ляво, везикуларно дишане, по-грубо в дясна гръдна половина. Корем-на нивото на гръдния кош, допуска дълбока 3 палпация. Крайници-движи горни и долни крайници. При извършените изследвания са били установени данни за счупване на окципиталната кост, с преминаване на фрактурната линия през левия мастоиден израстък. Не са били установени травматични промени на мозъка, субарахноидалните пространства са били в норма. Други травматични увреждания в областта на главата, врата, гръдния кош, корема, таза, горните и долните крайници не са били установени. Детето е било поставено под клинично наблюдение. След проведена консултация с неврохирург е било преценено, че не се налагат оперативни интервенции и на 30.12.2021 г. детето е било изписано в добро общо състояние.
Според д-р Ч. след падането на детето от третия етаж на хотела през отворения прозорец на стаята на козирката на първия етаж на хотела, от височина 5-6 метра, детето е било в шоково състояние, но дишането, сърдечната дейност и функциите на останалите органи и системи са били нормални. Не са били налице признаци, които да говорят за смъртна опасност за живота на детето. При извършените изследвания на тялото не са били установени данни за кръвоизливи на мозъка или в областта на обвивките му или някакви травматични увреждания.При изписването на детето на втория ден след приема му, според експерта то е било в добро общо състояние.
Заключението на съдебно-медицинската експертиза е, че ивицестото счупване на тилната кост с преминаване на фрактурната ивица през десния цисовиден израстък и леките прояви на шок у детето без обективни данни за опасност за живота му са причинили на Т. Т. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Установените увреждания са получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са получени по механизма на падане от високо и удряне на главата и гръдния кош по повърхността на терена на местопроизшествието. Според вещото лице макар детето да е паднало от значителна височина, поради по-ниското тегло при падането му тялото не е придобило значителна кинетична енергия и удрянето на главата и тялото на детето върху повърхността на терена не е довело до получаване на съществени травматични увреждания. Експертната прогноза за времетраене на възстановителния процес е от около две-три седмици.
Изложеното по-горе налага извод, че разследващите органи не са положили дължимите процесуални усилия да съберат относимата към предмета на делото медицинска документация, а именно лист за преглед на пациент в спешно отделение, фиш за спешна медицинска помощ, епикриза, медицинска документация, свързана с престоя на пациента в МБАЛ“Д-р Иван Селимински“, писмено обективирана консултация със специалист в областта на неврохирургията, каквато е посочено в заключението на д-р Ч. като осъществена. Очевидно е, че заключението на експерта не е пълно, доколкото в раздел Първи от СМЕ „Данни от протоколите за разпит на свидетелите по досъдебното производство“ д-р Ч. е анализирал само показанията на свид.Т.-баща на детето. От особено значение в настоящия казус са описанията, които свидетелите Д. Т., С. Т., М. Т. и В.А. са дали /напълно безпротиворечиви/ относно състоянието на детето след падането му върху 4 козирката от изваждането на езика му с металната лъжичка. Този период, макар и краткотраен, е от съществено значение, за да се прецени вида и характера на телесното увреждане, както и дали се касае за телесно увреждане по смисъла на т.13 от Постановление № 3 от 27.09.1979 г. на Пленума на ВС, т.е. дали детето е изпаднало, макар и кратковременно, в безсъзнателно състояние в резултат на сътресение на мозъка. За да се отговори на този централен за наказателното производство въпрос са нужни специални знания в областта и на неврохирургията, каквито назначеното по делото вещо лице не притежава, а това обуславя и нуждата от изготвяне на комплексна съдебно-медицинска експертиза от вещи лица в областта на съдебната медицина и неврохирургията.