Определение № 333 от 05.05.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 333 гр. Ловеч, 04.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500151 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.413,ал.2 от ТЗ.

Постъпила е частна жалба от „А1 България“ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София,р-н „Илинден“,л.“Кукуш“№1, представлявано от Александър Димитров и Младен Маркоси-изпълнителни директори, чрез пълномощник-юрисконсулт Петър Петков, срещу Разпореждане №382/28.02.2023г.,пост.по ч.гр.д.№ 190/2023г.на РС-Ловеч, в частта, в която заявлението по чл.410 от ГПК е отхвърлено по отношение на претендираната неустойка в размер на 430.23лв. и мораторната лихва върху тази сума в размер на 120.89лв.

Твърди,че в обжалваната част разпореждането е незаконосъобразно и моли да се отмени и уважи претенцията и по това вземане.

Излага,че неправилно съдът е приел,че не са отстранени нередовности. Възразява,че в закона няма изискване исканата информация да не се представя в табличен вид, достатъчно е да е ясна и разбираема.Сочи,че предложеното уточнение в този вид е достатъчно конкретизирано и подробно и става ясно как е формирана претенцията за неустойка.С това счита,че са изпълнени изискванията на чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК. Допълва,че ако съдът е приел,че не може да установи нужните данни от твърденията в заявлението,е могъл в рамките на проверката по чл.411,ал.2 от ГПК сам да извърши преценка на ангажираните документи.Дори и в уточняващата молба да не е станало ясно дали неустойките са основани на неравноправна клауза или противоречаща на добрите нрави,е могъл да изследва тези документи. В противен случай се обезмисля изискването да се представят договора и всички относими към него документи към заявлението.

Моли да се отмени обжалваното разпореждане и са уважи претенцията и за неустойката и мораторната лихва върху нея.

По допустимостта.

1

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 08.03.2023г., а жалбата е подадена на 10.03.2023г.-т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№190/2023г.по описа на РС-Ловеч писмени доказателства, становището на жалбоподателя и направените уточнения, съдът намира, че жалбата е неоснователна.

На 06.02.2023г. пред РС-Ловеч е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.№ 190/2023г. по описа на съда. Заявителят „А 1 България“”ЕАД е предявил вземане срещу М. М. П. от гр.Ловеч. Като основание е посочено ,че произтича от договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане,предоставяни със системен партиден номер М2635357,като част от договор, идентифициран с уникален номер 503136224,касаещи задължения за периода от 23.01.2020г. до 25.05.2020г.,на обща стойност 1830лв.,формирани от неплатени суми за използвани услуги на обща стойност 91.69лв.,неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на обща стойност 1308.66лв. и неустойка съгл.чл.54.12 от ОУ за едностранно прекратяване на договора в размер на 430.23лв. Представено е описание на претенцията в табличен вид.Претендира присъждане и на направените разноски-държавна такса и адвокатски хонорар.

Към заявлението са приложени договори за електронни съобщителни услуги от 23.08.2018г. и от 26.06.2019г., Договор за продажба на изплащане от 23.08.2018г. и от 26.06.2019г.с приложения към тях, гаранционна карта за закупено устройство,Приемопредавателни протоколи от 23.08.2018г. и от 26.06.2019г. за предаване на устройство,Общи условия на „А1 България“ЕАД.

Заповедният съд е дал указания за уточнение на основните характеристики на двата договора,начин на плащане,как е формирано вземането за неплатени суми по договора за устройство,кои са неплатените вноски,момент на прекратяване на договора за продажба на изплащане,по кой договор е начислена неустойката и на какво основание,как е формирана и какъв е базовият размер за начисляването й,как е изчислена лихвата за забава и да се посочи размерът й по отделно по отношение на всяко от главните вземания,вкл.и началния момент на забава.

Своевременно заявителят е представил уточнение,с което е пояснил претенциите си по отношение съобщителните услуги и по договора за лизинг. За неустойката претенцията е представена в табличен вид с индивидуализация съгласно издадените фактури. Уточнено е,че договорът за всички услуги е бил прекратен на 10.04.2020г.

С обжалваното Разпореждане №382/28.02.2023г. заповедният съд е уважил заявлението за претенцията за неплатени месечни такси за предоставени услуги и вноски за закупен мобилен апарат и мораторната лихва върху тях,съотв.законната върху главницата. По отношение на неустойката съдът е приел,че не е уточнено как е формирана, основанието за начисляването й,което пречи да се направи преценката за законосъобразността й.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

При произнасянето си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на заявлението разпоредбата на чл.410,ал.2 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и ал.3 2 от ГПК. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи- основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му. Съгласно чл.411,ал.2,т.2 от ГПК заповедният съд следва служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави.

Абонатът попада под категорията на „потребител“ съгл.§13,т.1 от ПЗР на ЗЗП, поради което съдът извършва проверка и по т.3 за наличие на неравноправни клаузи в договора.

По правилото на чл.269 от ГПК предмет на настоящето произнасяне е само претенцията за неустойка.

При съобразяване на заявените характеристики на вземането,съставът намира,че претенцията не е ясна.Въпреки дадените указания за изясняване начина на формиране на общия размер на неустойката,представеното в таблица с първата уточняваща молба, отново не е ясно. Не е уточнен в какъв размер е била договорена, за да може заповедният съд да прецени съответства ли на претендираното. Уточняването на метода на формиране на общия размер на претенцията е условие за приемане на заявлението за редовно или не. Остава неясно защо при посочен в заявлението краен период на претенцията 25.05.2020г., неустойката е начислена предния месецвидно търси се от 10.04.2020г. Не на последно място –въпреки дадените указания не е обосновано как е прекратен договорът. Заявителят се е позовал на чл.54.12 от ОУ, предвиждащ едностранно прекратяване след забава, продължила повече от 124 дни. Не се сочи как е бил уведомен абонатът за тази промяна в договора- бил ли е известен за тях. Следва да се съобрази,че едностранното прекратяване на договора представлява съществено изменение на договорните отношения,което настъпва при осъществяване на определени, предварително уговорени условия. За да твърди заявителят,че е налице прекратяване, следва да обоснове осъществяването им-наличието на забава, изтеклия период от 124 дни и узнаване от страна на абоната за позоваването от мобилния оператор на това право. Упражняването на това право следва да е във формата,в която е сключен договорътв случая писмена(по арг.от чл.87,ал.1,изр.2-ро от ЗЗД). Липсват доказателства за изпълнение на това изискване.

По изложените съображения ОС-Ловеч приема,че правилно и законосъобразно РСЛовеч е отхвърлил заявлението в частта по отношение претенцията за неустойка. Затова Разпореждане № 382/28.02.2023г.,пост.по ч.гр.д.№190/2023г.на РС-Ловеч следва да се потвърди в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

Затова съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 382/28.02.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 190/2023г. на РС-Ловеч, в обжалваната част, като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4