Решение № 284 от 10.07.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Перник, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря Божура Г. Антонова като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно наказателно дело № 20231720200786 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН

Обжалвано е наказателно постановление №30-0000207 от 17.03.2023 г. издадено от Ч.А.К. - директор на РД "АА", София, ул. "Витиня" № 1, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 ЗДвП и чл.47, ал.2 ЗАНН, с което на Т. Г. Т., ЕГН:

**********, с адрес: област С., гр. С., ул. *** с адрес за призовки и съобщения: гр. С., ул. ***, за извършено нарушение на чл. 7,изр. 1 от Реглам. 561/06 във вр. с Чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр , на основание чл. чл.93б,ал.4,т.2 от Закона за автомобилните превози е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 300.00 /триста/ лв.

Жалбоподателят, в жалбата си сочи, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на акта и на НП, а именно, на първо място, че не са изпълнени императивните изисквания за означаване датата и мястото на извършване на нарушението по чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Предвид изложените факти в обстоятелствената част на акта и постановлението, че датата и мястото визирани в тях са тези, на които нарушението е установено при спирането на жалбоподателя за проверка /на 17 март 2023 г. в 12.39 часа на АМ Струма, в района на разклона за с. Боснек/, не датата и мястото на извършване на самото нарушение. Последно то се твърди да е довършено на друга дата, но в значително по-ранен времеви момент /предвид посочения краен час на управление/, а с оглед констатирането му в следващ период на управление, започнал около три часа преди спирането за проверка /установяващо се от приложената разпечатка от картата на водача/, то и мястото на извършване на нарушението оставало неустановено.

1

Допуснатите пропуски се твърди, че нарушават императивните изисквания към съдържанието на акта и постановлението, но в същото време препятстват съдебната преценка за установяване спазена ли е местната подсъдност за обжалването на постановлението, както и материалната компетентност на актосъставителя и наказващия орган.

На следващо място, описанието на нарушението се сочи, че е непълно, доколкото не са изложени всички елементи от фактическия му състав. На жалбоподателя е вменено, че е надвишил удълженото дневно време за управление от четири часа и половина с един час и двадесет и три минути, като е посочено, че съгласно данните от разпечатката от картата на водача, е управлявал превозното средство за периода от 09.00 часа на 17.03.2023 г. до 15.37 часа на 17.03.2023 г. Съгласно чл. 4 б. "к", глава I от Регламент 561/2006 "дневно време на управление" означава общата продължителност на времето на управление между края на една дневна почивка и началото на следващата дневна почивка или между дневна почивка и седмична почивка" Същевременно, съгласно чл. 6, § 1 "дневното време за управление не следва да надхвърля девет часа. Независимо от това дневното време за управление може да бъде удължено до максимум 10 часа не повече от два пъти седмично".

Санкциите за неспазване на изискванията относно дневното време за управление, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, са установени в административнонаказателната разпоредба на чл. 93б, ал. 1 от ЗАвП, като същите са диференцирани по тежест в три точки, в зависимост от продължителността на превишаването на времето, а именно до един час, от един до два часа и над два часа.

От посочената нормативна рамка ставало ясно, че в случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана в по-благоприятната за него хипотеза, а именно за превишаване на удълженото дневно време за управление, установено в чл. 6, § 1, изр.2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 до 10 часа, което е довело и до налагане на най-лекото наказание в хипотезата на чл. 93б, ал. 1, т. 1 от ЗАвП. Удължаването на дневното време за управление до максимум 10 часа обаче е обвързано с допълнително условие, а именно удължаването да не е повече от два пъти седмично. Подобна констатация и фактически данни не са изложени в обстоятелствената част на акта и наказателното постановление, което мотивира необоснованост на формираните от актосъставителя и наказващия орган изводи за фактите и правото. В тази аспект се сочи, че описанието на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено е непълно, което съставлява пречка за проверка законосъобразността на правното квалифициране на нарушението, за това кой конкретно администрагивнонаказателен състав е осъществен и законосъобразно ли е ангажирана отговорността на жалбоподателя за него.

Допуснатите нарушения в административнонаказателната процедура са съществени, неотстраними са и обуславят отмяна на обжалвания административнонаказателен акт на процесуално основание.

Административнонаказващият орган представител не се явява.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:

По допустимостта:

2

Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна:

Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, посредством разпита на двамата разпитани в с.з. свидетелиактосъставителя-С. И. К., и свидетеля по акта-А. Г. П., и двамата инспектори в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. София, то същите заявяват пред съда, че –„На 15.02.2023 г. е извършена рутинна проверка на описаното в АУАН пътно превозно средство, управлявано от описания в АУАН водач. При извършената проверка на картата за дигитален тахограф и издадена на същия сме установили, че на описаната в АУАН дата водачът е управлявал МПС-то над 4,30 часа без да направи прекъсване от 15 последователни минути и последвано от такова от 30 минути, като е управлявал пет часа и петдесет и пет минути без указаното прекъсване, с което е нарушил Регламент № 561/2006 година относно работата на водачите на ППС. След управление от четири часа и тридесет минути е длъжен да ползва прекъсване от най-малко 45 последователни минути и/или едно такова от 15 последователни минути плюс още 30 минути последователни. Същият е управлявал ППС-то пет часа и петдесет и пет минути без прекъсване. Това е установено от извличане на данните от картата на водача на датата на извършеното нарушение, посочена в АУАН.

По-подробно - картата на водача за дигитален тахограф, с който е оборудвано описаното МПС записва дейностите, които извършва водачът на МПС, след което ние, при проверка изваждаме картата от дигиталния тахограф, като имаме специална програма за проверка на картите, която отчита дейностите, и същата е отчела нарушението…“ / като по делото е представена, но силно нечетлива процесната разпечатка/. В същия смисъл са показанията и на свидетеля по акта.

Същевременно, видно от съдържанието на акта, дословно пресъздадено и в НП е посочено, че е била установена, следвана фактическа обстановка, а именно: че на 15.02.2023 г. около 12:39:25 часа в района на област Перник при пътен възел Боснек с автомагистрала Струма в посока към гр. София управлява МПС товарен автомобил Мерцедес ***** актрос с peг. № ******** от кат. N3, като извършва обществен превоз на товари /инертни материали/ на територията на Република България по маршрут от кариера Студена за кв.

Божурище /гр.София/, видно от пътен лист №662256/15.02.2023г и товарителница №0110000/15.02.2023г /като същите не са представени по делото/, като при проверката е посочено, че е било установено следното:

1. Водачът е управлявал над 4.30 часа без прекъсване на 14.02.2023г от 09:00 часа до 15:37 часа на същата дата без да ползва прекъсване от най малко 45 последователни минути и / или едно такова от 15 последователни минути последвано от такова от 30 последователни минути, като общата продължителност на управление без почивка е 5 часа и 53 минути, което е с 1 час и 23 минути повече от позволеното, видно от извлечение с данни от картата на водача /не се чете картата/.

В НП АНО допълнително е посочил, че е нарушена разпоредбата на чл.

7,изр. 1 от Реглам. 561/06 във вр. с Чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр,, като в акта е посочена същата правна квалификация, но с различна поредност на изписаните привръзки. Фактическата обстановка, дословно е пресъздадена от Акта в НП, а именно, че:на 15.02.2023 г. около 12:39:25 часа в района на 3 област Перник при пътен възел Боснек с автомагистрала Струма в посока към гр. София управлява МПС товарен автомобил Мерцедес ***** актрос с per.

№ ******** от кат. N3, като извършва обществен превоз на товари /инертни материали/ на територията на Република България по маршрут от кариера Студена за кв. Божурище /гр.София/, видно от пътен лист №662256/15.02.2023г и товарителница №0110000/15.02.2023г, като при проверката било установено:

1. Водачът е управлявал над 4.30 часа без прекъсване на 14.02.2023г от 09:00 часа до 15:37 часа на същата дата без да ползва прекъсване от най малко 45 последователни минути и / или едно такова от 15 последователни минути последвано от такова от 30 последователни минути, като общата продължителност на управление без почивка е 5 часа и 53 минути, което е с 1 час и 23 минути повече от позволеното, видно от извлечение с данни от картата на водача.

На основание чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, след като проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, след като преценил събраните доказателства, наличието на подбуди за извършването им и целите на чл. 12 от ЗАНН АНО преценил, че не е приложима нормата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. При определяне вида и размера на наказанието са взети в предвид отегчаващите и смекчаващи обстоятелствата и другите обстоятелства, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН, като на основание чл. чл.93б,ал.4,т.2 от Закона за автомобилните превози е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 300.00 /триста/ лв.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са били депозирани писмени възражения по акта.

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:

Наказателно постановление № 30-0000207/17.03.2023 г., чрез български пощи , приложено копие от пощенски плик, при окомплектовапе па преписка приложени към нея следните документи, Оригинал АУАН№00045/15.02.2023 г ведно с приложените към него документи: копие на извлечение от карта на водача и копие от контролен талон,НП№30-0000207/17.03.2023 г. оригинал и заверено копие с подпис на нарушителя; Заверено копие от длъжностна характеристика на актосъставителя ;Заверено копие на Заповед № РД-0830/24.01.2020 г. ;Заверено копие на Заповед № 7/16.01.2023 г., гласните доказателства по делото, като съдът намира, че същите са достоверни и обективни и съответни на събрания по делото писмен доказателствен материал.

От правна страна:

Съдът намира, че първо, следва да провери обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност. Съдът намира, че възраженията в жалбата, че същото страда от съществени пороци, касаещи задължителното му съдържание са основателни, и водещи до неговата незаконосъобразност, поради което и следва да бъде отменено само на формално основание, като на отделна плоскост нарушението остава и недоказано / по делото не се чете процесната карта-СТР10 от делото, не са представени пътен лист и товарителница, за да се види накъде, откъде отива водачът, с какъв товарен автомобил, по какъв маршрут и пр./. Това е така, тъй 4 като от съдържанието на АУАН и издаденото въз основа на него НП не може да бъде на първо място, точно изведена датата, на които се твърди да е извършено от жалбоподателя административното нарушение. Това е така, тъй като както в АУАН, така и в НП първоначално е посочено, че нарушението е извършено на 15.02.2023 г., но наред с това се твърди, че жалбоподартелят е управлявал процесното МПС на 14.02.2023 г. за времето от, както е посочено: