Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 97 от 14.02.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 736/2024
Вид
Определение № 97
Подписан
14.02.2025
В сила
14.02.2025
Състав
Илиана Георгиева Димитрова Васева

Цитирани разпоредби

  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.142, ал.2 · Закон за отбраната и въоръжените сили
  • чл.142, ал.5 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл.165 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл.248 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл.260, ал.1 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл. 260, ал.1, 2 и 3 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл. 260, ал.1, 2 и 3 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл.260, ал.4 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл.140 · Правилник за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 97 гр. Пазарджик, 14.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илиана Г. Димитрова Васева като разгледа докладваното от Илиана Г. Димитрова Васева Гражданско дело № 20245200100736 по описа за 2024 година

Определението се постановява на осн. чл.140 ГПК.

Предявени са искове от МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА, представлявано от министър на отбраната, с адрес: гр.София, ул.“Дякон Игнатий“ №3 против ответник И. А.

Д., ЕГН-**********, с адрес: ул.***, Община П., област П. с. Р..

Исковете са главен с цена 86 818,95 лв. и правно основание чл.260, ал.1 от ЗОВСРБ и акцесорен с цена 20 571 лв. с правно основание с чл.86 от ЗЗД, като се претендира и законната лихва върху главницата от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът основава претециите си на следните обстоятелства:

На 27.08.2017 г. на основание чл.142, ал.2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) е сключен договор за военна служба №1-2536/54/27.08.2017 г. между И. А. Д. и началника на НВУ „Васил Левски44 - упълномощено от министъра на отбраната длъжностно лице. В раздел I, чл. 2 от сключения договора е определен срокът на договора за военна служба - общо 15 (петнадесет) години, от които 5 (пет) години обучение и 10 (десет) години изпълнение на военна служба като професия след завършване на обучението.

С M3 № КН-227/06.12.2022 г. на основание чл.244, т.7, чл.245, ал.1, т.1 (поради осъждане за умишлено престъпление от общ характер) и чл.248 от ЗОВСРБ, чл.137, ал.10 и чл.140 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ) е наложено дисциплинарно наказание *** на *** И. А. Д. и договорът му за военна служба е прекратен на основание чл.146, т.2, чл.161, т.2 и чл.165, ал.1, т.З от ЗОВСРБ (при налагане на дисциплинарно наказание ***).

Със заповед №ЗФСД-195/13.12.2022г. на командира на 5 5 Инженерен полк, И. Д. е отчислен от списъчния състав на военното формирование, считано от 14.12.2022г., като 1 неизпълненият първоначален срок на договора за военна служба от същия, съгласно чл.142, ал.5 от ЗОВСРБ е в размер на 9 години 7 месеца и 16 дни.

Съгласно разпоредбата на чл.260, ал.1 от ЗОВСРБ военнослужещите, освободени от военна служба на основание чл.165 от ЗОВСРБ преди изтичането на първоначалния срок на военната служба по чл. 142, ал. 5 от същия закон, дължат възстановяване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация пропорционално на срока на неизпълнението.

Редът и начинът за изчисляване на горните разходи, съобразно разпоредбата на чл.260, ал.4 от ЗОВСРБ, се определят от министъра на отбраната. В изпълнение на посочената законова делегация е издадена Наредба № Н-11/29.10.2020 г. за реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия (Наредбата).

В тази връзка и на основание Наредба № Н-11/29.10.2020 г., началникът на НВУ „Васил Левски” определил размера на подлежащите на възстановяване разходи по чл. 260, ал.1, 2 и 3 от ЗОВСРБ от И. А. Д., който се е обучавал във военното училище по специалност, посочена в чл. 3, т. 1 от договора за военна служба на същия.

Ищецът се позовава на представената от НВУ „Н. И. Вапцаров“ финансова справка рег.№6878/30.11.2022г. за издръжка на обучението на И. А. Д., като твърди, че размерът на подлежащите на възстановяване разходи в случаите по чл. 260, ал. 1, 2 и 3 от ЗОВСРБ от И.

Д., който се е обучавал във военното училище в специализация „Инженерни войски” за периода от 27.08.2017 г. до 29.07.2022 г., бил 90 201,83 лв. (деветдесет хиляди двеста и един лева и осемдесет и три стотинки).

От изготвената от командира на 55 Инженерен полк справка рег.№32886/12.12.2022г. се виждало, че сумата, пропорционална на неизпълнения срок на военна служба, която е дължима от И. Д. е в размер на 86 818,95лв.( осемдесет и шест хиляди осемстотин и осемнадесет лв. и 95ст.) и той дължал да я върне на основание чл. 260, ал.1 от ЗОВСРБ, за което била издадена и нарочна заповед.

С Покана за доброволно плащане per. № 3-2903/13.12.2022 г., получена лично срещу подпис от И. А. Д. на 13.12.2022 г., бил поканен в 30-дневен срок да внесе дължимата сума.

До изтичане на определения срок - 13.01.2023 г. дължимите разходи не били възстановени, от която дата ответникът се твърди, че е в забава и дължи мораторна лихва.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, който е подал писмен отговор в законния срок, в който прави възражения, първото от което – за нередовност на исковата молба, съдът намери за основателно и предприе действия за отстраняване на нередовоността, касаеща изискването за посочване цената на акцесорния иск да обезщетение за забава за миналия период до подаване на исковата молба и внасяне на държавна такса по него.

Основателоността на главния и на акцесорния иск се оспорват с възражения за 2 неприложимост на нормативния акт, на който се позовава ищеца и като цяло – за липса на нормативна база, която да определя реда и начина за определяне размера на разходите за обучение, издръжка и пр. на военнослужещите в МО. По-конкретно ответникът счита, наредбата, по реда на която ищецът е определил подлежащите на възстановяване разходи е приета след като е би завършил ІІІ курс, т. е. не е действала по време за първите три години от обучението му и не било допустимо да й се придава обратно действие. Понастоящем тя била отменена от ВАС с решение от 18.04.2024 г. по адм. д. № 7935/2023 г. Отменена била и предходната наредба, уреждаща същите правоотношения, като това станало с решение от 19.12.2019 г. по адм. д. по адм. д. № 3316/2019 г. на ВАС.

В тази връзка, представените от ищеца справки за изчисляване на разходите по Наредба № Н-11/29.10.2020 г. се оспорват като неверни. А отделно от това се твърди, че в тях са отразени и разходи, които не фигурирали в приложението към тази наредба, които се изброяват в отговора.

Също така се прави възражение, че разходите по отношение на ответника били изчислени на база на погрешно посочен общ брой на обучаващите се през съответните години военнослужещи, като се посочва твърдяния от него действителен брой за всяка една година, който той счита, че е бил значително по-голям

Ответникът се позовава и на допуснато дублиране, в резултат от които едни и същи разходи са начислени два пъти. Става въпрос за едни и същи според ответника разходите за персонал, които твърди, че били начислени на повече от веднъж под различни наименования на подкатегорията разходи.

Отделно срещу иска за мораторни лихви се правят и възражения за предвиден специален ред да събиране на вземането за възстановяване на разходи при прекратяване на договора с военнослужещ, който не бил спазен, поради което с връчването на поканата на посочената дата и след изтичане на указания в нея срок ответникът не бил изпаднал в забава и не дължал мораторна лихва.

Ищецът е представил писмени доказателства, които следва да бъдат допуснати и приети, а ответникът иска да се назначи вещо лице по въпроси, от значение за установяване размера на главния иск и свързани с неговите конкретни възражения срещу реда и начина за определяне на подлежащите за възстановяване от него разходи.

Следва да се допусне исканата счетоводна експертиза, като ответникът внесе предварително разноските за вещо лице в размер на 650 лв.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Приема писмените доказателства, представени от ищеца с исковата молба.

Допуска съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите на ответника в отговора на исковата молба.

3

Назначава за вещо лице Л. Я. Т. и задължава ответника в 5-дневен срок от съобщението да внесе предварителен депозит в размер на 650 лв. за възнаграждение за изготвянето му.

Насрочва делото в открито съдебно заседание на 25.03.2025 г. от 9.45 ч., за което да се призоват страните, като им се връчи препис от определението и съответно ищеца – от отговора на исковата молба, а на ответника – от молбата за отстраняване на нередовности.

Вещото лице да се призове след представяне на документ за внасяне на определения депозит.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________

4