Решение № 4096 от 16.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4096 гр. Пловдив, 16.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330112223 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 251 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 90309/25.08.2025 г. на Г. П. П., с която се моли съдът да осъществи тълкуване на Решение № 3933/11.08.2025 г. и Заповед за защита № 95/11.08.2025 г., постановени по делото, в частта им относно това до кое жилище на молителките съдът е забранил на ответника да се доближава.

В молбата са изложени твърдения, че в мотивите на съдебното решение съдът е приел, че молителката и нейната д. не пребивават на адреса в .............., на който адрес се намира жилището на ответника. Твърди се, че доколкото в диспозитива на съдебното решение и в заповедта за защита е посочен адрес на молителите в ........................., полицейските органи, които изпълняват заповедта за защита считат, че жилището на молителката, за което не е посочено адрес, е това в .......................

В срок е постъпил отговор на молбата от молителките, в която излагат съображения за нейната неоснователност. Твърдят, че с решението съдът е възприел волята на молителката да живее в бащината си къща на адрес ..........., в която преди това не е можела да живее, поради упражнявания системен физически тормоз. Позовава се на съдебна практика, съгласно която не може по пътя на тълкуването да се извърши постановяване на нещо различно от отразеното в решението, дори да е неправилно.

По делото е постановено в Решение № 3933/11.08.2025 г., с което молбата за предоставяне на защита е уважена, като са постановени мерки за защита и съдът е забранил на ответника Г. П. П., ЕГН **********, с адрес .........., да приближава К. Г. П., ЕГН ********** и м. д. Г. С. Г., ЕГН 1

**********, и двете с адрес ........., жилището им, местоработата на молителката К. П. и местата за социални контакти и отдих на двете молителки, за срок от 10 месеца, считано от датата на постановяване на настоящия съдебен акт. Въз основа на съдебното решение е издадена Заповед за защита № 95/11.08.2025 г.

Решението не е влязло в законна сила, доколкото против последното е депозирана въззивна жалба от ответника. Въпреки това следва да се приеме, че молбата за тълкуване е допустима за разглеждане, доколкото решението в частта по отношение на постановените мерки за защита има незабавно действие и обжалването не спира изпълнението. В този смисъл е разпоредбата на ал. 17, ал. 3 ЗЗДН.

За да достигне до този извод съдът съобрази практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Определение № 51 по ч. гр. д. № 429/2006 г. на ВКС, ГК, ІV-А г. о. и Определение № 625 от 22.12.2011 г. на ВКС, ГК, І г. о., относно възможността да се иска тълкуване на невлязло в сила, подлежащо на изпълнение въззивно решение. В същите се приема, че след като ГПК не съдържа срок във връзка с искането за тълкуване и след като по принцип решенията на въззивните съдилища подлежат на изпълнение /чл. 282 ГПК/, то няма основание да се приеме, че на тълкуване подлежи само влязло в сила решение. Така постановената практика следва да намери съответно приложение и в настоящия случай.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Разпоредбата на 251 ГПК е специфична форма на авторитетно тълкуване, на което подлежат влезлите в сила актове, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. Мотивите на акта, дори и да са неясни, не подлежат на тълкуване.

В производството по тълкуване не е допустимо да се обсъждат правни доводи относно предмета на спора и доказателствата, както и оплаквания за допуснати от съда нарушения на материалния и процесуалния закон. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд – така решения по т. д. № 2815/2017 г., ТК, ІІ т. о., гр. д. № 3921/2014 г. ІІ г. о., гр. д. № 3099/2020 г. на ІІ г. о., гр. д. № 1308/2021 г. на ІІІ г. о.

Волята на съда по отношение на постановените мерки за защита е ясно изразена в диспозитива на съдебното решение и издадената заповед за защита, в които е посочено, че на ответника се забранява да доближава жилището на пострадалите лица – без да е посочен адрес на последното. Това е така, доколкото жилището се свързва с мястото, в което пострадалите лица фактически пребивават по време на действие на заповедта за защита, като то не винаги е идентично с посочения в молбата за защита адрес. В случая в диспозитива на съдебното решение съдът е посочил данните на молителите с посочване на имена, единен граждански номер и адрес, но не е посочил адрес на жилището. Същевременно в мотивите на съдебния акт съдът е достигнал до извод, че от събраните в производството по делото гласни доказателствени средства безпротиворечиво се установява, че молителката К. П. не живее в 2 жилището на б. си, находящо се в .............. В този смисъл волята на съда е ясна, като липсва посочен адрес на жилището на молителите, доколкото последният е неизвестен, а адресът, посочен в съдебното решение и заповедта за защита е този, който молителките са посочили в молбата за защита във връзка с изискването на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК. Предвид изложеното следва да се посочи, че тълкуване на волята на съда от молителките в отговора на молбата по чл. 251 ГПК е неправилно, тъй като никъде в съдебното решение съдът не е посочил, че съобразява желанието на молителката и нейното малолетно дете да се върнат да живеят в бащиния си дом.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 90309/25.08.2025 г. на Г. П.

П., с която се моли съдът да осъществи тълкуване на Решение № 3933/11.08.2025 г. и Заповед за защита № 95/11.08.2025 г., постановени по делото, в частта им относно това до кое жилище на молителките съдът е забранил на ответника да се доближава.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в седемдневен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3