Определение № 1364 от 23.05.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1364 гр. Бургас, 23.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500756 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

По делото е постъпила частна жалба от “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК 175074752 против определение № 833 о т 26.03.2025г. по гр.д. № 3022/2024г. по описа на БРС, с което е оставено без уважение искането му за изменение на постановеното по същото дело решение № 412 от 26.02.2025 г., в частта за разноските чрез намаляване адвокатското възнаграждение в размер на 400 лв., присъдено на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА в полза на адв. А. Стоянов от БАК за оказаната на ответника по делото безплатна адвокатска помощ.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение по чл. 248 от ГПК е неправилно и незаконосъобразно, като се твърди, че определеното адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 от ЗА е прекомерно, поради липсата на фактическа и правна сложност на делото. Счита, че съдът е приложил единствено като критерий материалния интерес, но не и тези за реално извършените действия по защитата на ответника. Позовава се на цитираната в жалбата съдебна практика. Иска отмяна на обжалваното определение и намаляване на размера на присъденото на основание чл.

38, ал. 2от ЗА адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответника.

В дадения едноседмичен срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответната страна не е депозирала писмен отговор по частната жалба.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и доводите на страните, намира следното:

1

Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275 от ГПК, подадена е от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, настоящата инстанция за намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:

Пред районният съд ищецът е предявил срещу ответника пет кумулативно обективно съединени искове, от които три установителни искове за дължимост на сумата от 406.47 лева - главница по договор за потребителски кредит Профи кредит № 40014080909 от 12.12.2022 г., сумата от 57.26 лева - договорна лихва, начислена за периода от 15.05.2023г. до 15.11.2023г, сумата от 68.77 лева - лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 16.01.2023г. до 15.11.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от 406,47 лева, начиная от 28.02.2024 год. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 1330/2024 г. на БРС, както и осъдителни искове за сумата от 151.48 лева - представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга “Фаст”, дължимо до 15.11.2023г. по договор за потребителски кредит Профи кредит № 40014080909 от 12.12.2022 г., и за сумата от 229,08 лева - неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга “Флекси”, дължимо до 15.11.2023г., ведно със законната лихва върху всяка от двете главници считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Към писмения отговор по чл. 131 от ГПК ответникът е представил доказателства за уговорено с представляващия го процесуален представител адв. А.

Стоянов предоставяне на безплатна защита на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв съдебното производство, като по тези съображения в последното съдебно заседания адвокатския му пълномощник е направил искане за присъждане на възнаграждение в минимален размер по НМРАВ.

С постановеното по делото съдебно решение първоинстанционният съд е уважил частично до размера на сумата от 115.56 лв. само иска за главницата, като в останалата част над този размер до претендирания размер от 406.47лв.е отхвърлил този иск, заедно с останалите четири обективно съединени с него искове. С оглед изхода на спора съдът е осъдил ищеца да заплати на адв. Славов сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение, определяйки го в рамките на минималния му размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ.

С последваща молба, подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК ищецът е поискал изменение на решението, в частта за разноските с мотив, че присъденото в полза на адв. Славов адвокатско възнаграждение е прекомерно с искане за намаляването му, поради липса на фактическа и правна сложност на делото.

С обжалваното определение, постановено в производството по чл. 248 от ГПК 2 районният съд е оставил без уважение искането на ищеца за изменение на решението, в частта за разноските. Посочил е, че възнаграждението е определено в минималния размер съгласно НМРАВ, а по делото са приети насрещни претенции и са проведени няколко съдебни заседания.

В случая се касае за присъдено възнаграждение за оказана на страната безплатна адвокатска помощ на ответника основание чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. с ал. 2 от ЗАдв.

Съгласно задължителният характер на даденото от СЕС в решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 г. тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС и практиката на ВКС определените с НМ РА В № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не могат да представляват и база за определяне на дължимата на страната според изхода на делото възнаграждение по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв., а основният критерий при преценката за това е дали размерът на адвокатското възнаграждение е справедлив и обоснован с оглед фактическата и правна сложност на делото. Оттук следва извода, че посочените в НМРАВ размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на подобни възнаграждения, като техният размер следва да се преценява от съда с оглед цената на предоставените услуги /която трябва да е справедлива и обоснована/, вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Настоящата инстанция намира, че фактическата и правна сложност на делото в случая е обичайната за подобен вид дела, като съобразявайки обема на свършена от процесуалния представител на ответника работа по проучване и подготовка на делото, изготвяне на писмен отговор, явяване в три съдебни заседания и извършените в тях процесуални действия се налага извода, че определеното от първата инстанция възнаграждение от общо 400лв. не се явява прекомерно. Освен това доколкото се касае за предявени при условията на кумулативно обективно съединяване пет искове възнаграждението за всеки от тях принципно следва да се определя поотделно при условията на чл. 2, ал. 5 от НМРАВ, а не чрез сборуване на материалния им интерес /определение № 77 от 24.02.2022 г. по ч. т. д. № 1692/2021 г. по описа на ВКС, I т. о., ТК, докладчик съдията Мадлена Желева, определение № 533 от 30.10.2017г. по т.ч.д.

1649/2017г. по описа на ВКС, докладчик съдията Вероника Николова/.

По гореизложените съображения, обжалваното определение по чл. 248 от ГПК, с което е отказано намаляване на присъденото в полза на процесуалния представител на ответника възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в размер на 400 лв. се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Въпреки неоснователност на частната жалба, разноски в полза на насрещната страна не следва да се присъждат поради липса на такова искане и представени 3 доказателства за извършени разходи в настоящото производство.

Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, Бургаският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 833 от 26.03.2025г. по гр.д. № 3022/2024г. по описа на БРС.

На основание чл. 248, ал. 3 от ГПК определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4