Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 29417 от 13.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 4222/2026
Вид
Определение № 29417
Подписан
13.08.2026
В сила
13.08.2026
Състав
БОГДАН РУСЕВ РУСЕВ

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29417 гр. София, 13.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20261110104222 по описа за 2026 година

Делото е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 50289/17.02.2026г. на СРС, подадена от П. Н. К. и Е. С. К. срещу „Интерстройпроект 90“ ООД /в несъстоятелност/.

Ответникът е предявил насрещни искове, които отговарят на изискванията на чл. 211, ал. 1 ГПК и следва да се приемат за съвместно разглеждане по делото.

На основание чл. 211, ал. 1, чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ: на:

ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявените от ответника насрещни искове.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе Дата: 03 ноември 2026г.

Час: 13:30

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Ищците П. Н. К. и Е. С. К. чрез адв. С. К. – АК-София, са предявили срещу ответника „Интерстройпроект 90“ ООД /в несъстоятелност/ искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че ищците са собственици въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност на 1/10 идеална част от недвижим имот – помещение за търговска дейност, находящо се в град София, ***, ет. 1, оф. 9, с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на град София, одобрени със Заповед № РД-18108/13.12.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 30,81 кв.м.

Ищците твърдят, че по силата на Нотариален акт №4/18.01.2002г., т. ВІ, рег. № 62, дело № 3/2002г. на Нотариус № 45 – Стойка Пашова, са закупили от ответника 9/10 идеални части от правото на строеж за посочения обект, обозначен като магазин № 9. Доколкото към онзи момент те били в брак, правото придобили в режим на съпружеска имуществена общност. На 07.04.2010г. за сградата бил издаден Акт обр. 14, от който момент и правото на строеж се трансформирало в право на собственост върху вече изградения индивидуален обект. От този момент ищците започнали да упражняват владение върху имота в цялост, като предприемали действия за защита на неговата цялост и довършването му, като инвестирали значителни средства и усилия за това. Ответното дружество никога не било проявявало интерес към останалата 1/10 ид.ч. от имота. Обосновава се, че в полза на ищците бил изтекъл давностен срок от 10 години и те са станали собственици на посочената 1/10 ид.ч. от имота.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното „Интерстройпроект 90“ ООД /в 1 несъстоятелност/ чрез Елин Топалов – синдик, е депозирало Отговор, вх. № 154736/15.05.2026г. на СРС, с който оспорва предявените искове като заявени с нередовна искова молба и неоснователни. Твърди, че през 2000г. е придобило право на строеж върху поземления имот, в който е разположена сградата. Според договора за продажба, обективиран в представения от ищците нотариален акт от 2002г., дружеството се задължило да прехвърли на Е. К. или посочено от нея лице останалата 1/10 идеална част от имота след окончателното изплащане на покупната цена. За сградата било издадено разрешение за ползване на 05.08.2022г. и до този момент процесното помещение – магазин, било във владение на „Интерстройпроект 90“ ООД. На 31.05.2022г., съответно на 12.06.2023г., в Търговския регистър били обявени решения за откриване на производство по несъстоятелност, съответно за обявяване в несъстоятелност, на дружеството, с които върху имуществото му бил наложен общ запор и възбрана. Оспорва се ищците да са владели имота преди 05.08.2022г. Обосновава се, че за същите не са налице предпоставките да придобият имота по давност.

В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът „Интерстройпроект 90“ ООД /в несъстоятелност/ чрез синдика си Елин Топалов е предявил срещу първоначалните ищци П.

Н. К. и Е. С. К. насрещни искове с правно основание по чл. 32, ал. 2 ЗС и чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответниците по тях, както следва: да допуснат съсобственика си „Интерстройпроект 90“ ООД /в несъстоятелност/ до непосредствено служене със съсобствената вещ – самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на град София, одобрени със Заповед № РД-18-108/13.12.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, съобразно притежаваната от него идеална част, като за тази цел му предоставят достъп всяка работна сряда от втората и четвъртата седмица на всеки календарен месец; да заплатят на „Интерстройпроект 90“ ООД /в несъстоятелност/ сумата от общо 131,82 евро, представляваща обезщетение за лишаването му от възможността да ползва съсобствения имот - самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на град София, одобрени със Заповед № РД-18108/13.12.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, за периода 16.02.2026г.15.05.2026г., ведно със законната лихва от депозиране на насрещния иск /15.05.2026г./ до окончателното изплащане.

Допустимостта на насрещните искове се обосновава с обстоятелството, че спорните имуществени права са част от масата на несъстоятелността. По основателността се сочи, че към 19.01.2026г. имотът се ползвал само от П. и Е. К.и, а дружеството било лишено от възможността да ползва имота съобразно правата си в него. Поради това на 19.01.2026г. синдикът изпратил покана до тях, ако не предоставят ключ от имота, да заплащат обезщетение, считано от 16.02.2026г. Въпреки това К.и продължили да ползват изцяло имота, но не плащали обезщетение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК вр. чл. 211, ал. 2 ГПК ответниците по насрещните искове П. Н. К. и Е. С. К. чрез адв. С. К. – АК-София, са подали Отговор на насрещна искова молба, вх. № 221849/10.07.2026г. на СРС, с който оспорват същите като неоснователни. Сочат, че дружеството се твърди да притежава само 1/10 ид.ч. от имота, а как ще се ползва съсобствената вещ решавали съсобствениците с повече от половината идеални части от вещта. Освен това дружеството никога не било проявявало какъвто и да било интерес към имота и ползването му. В тази връзка се изтъква, че К.и никога не са го лишавали от ползването на обекта, но за това нямало никакво заявено желание и интерес.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по първоначално предявения иск за собственост е за ищците по него. Същите следва да установят при условията на пълно и главно доказване, че са упражнявали непрекъснато, спокойно и явно фактическа власт върху целия процесен имот в продължение на най-малко десет години с намерение за своене. При наличие на владение, насочено срещу съсобственик, следва да се докаже манифестиране на владението спрямо него. По насрещните искове доказателствената тежест е на ищеца по тях: по иска с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС ищецът следва да установи наличието на съсобствен между страните имот, ползването на който не е разпределено между съсобствениците, като същите не могат или не желаят по доброволен ред да сторят това; по иска с правно основание по чл. 31, ал. 2 ЗС ищецът следва да установи, че процесната вещ е съсобствена между страните, че тя се ползва само от ответниците по насрещните искове, а ищецът по тях е лишен от възможността за това, както и че е отправил покана до ползващия съсобственик, че тази покана е стигнала до него и той е отказал или се е противопоставил по друг начин на това. Всяка от страните следва да докаже реализацията на фактическия състав на твърдяното от нея придобивно основание / 2 възникване на право на собственост, както и фактите, въз основа на които твърди благоприятни за себе си правни последици.

По делото не са налице факти, които да не се нуждаят от доказване.

По доказателствата:

ДОПУСКА представените по делото писмени доказателства.

УКАЗВА на ищците по първоначално предявените искове П. и Е. К.и чрез адв.

К. – АК-София, на основание чл. 156, ал. 2 ГПК, в седмодневен срок от съобщението да уточнят конкретните обстоятелства, които целят да установят с разпита на поисканите от тях свидетели. При неизпълнение доказателственото искане ще бъде оставено без уважение.

ДОПУСКА по инициатива на ответника разпит на трима свидетели при режим на призоваване – Красимира Иванова Адамска, Аделина Владимирова Бериевски и Румен Илиев Ангелов /л. 47/ за установяване на обстоятелствата, посочени на л. 47 от делото. ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетелите в размер на по 40,00 евро за всеки свидетел или общо 120,00 евро, платими от „Интерстройпроект 90“ ООД /в несъстоятелност/ в седмодневен срок от съобщението. При неизпълнение определението за допускане разпит на свидетели ще бъде отменено. Свидетелите да се призоват след внасяне на депозита.

ДОПУСКА изслушването на заключение на вещо лице по съдебно-оценителна експертиза, което, като се запознае с материалите по делото, да отговори на поставените в отговора на исковата молба въпроси. НАЗНАЧАВА за вещо лице САШО ХРИСТОВ НИКОЛОВ, специалност: Икономика и организация на селското стопанство, Оценка на недвижими имоти, Оценка на земеделски земи, Оценка на цели държавни и общински предприятия, Оценка на други активи /ново и съвременно българско изкуство, нумизматика, антиквариат, археологически паметници на културата/, тел. ***, ***.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 200,00 евро, платими от „Интерстройпроект 90“ ООД /в несъстоятелност/ в седмодневен срок от съобщението.

ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за поставената му задача след внасяне на депозита.

УКАЗВА на вещото лице да депозира заключението си най-малко една седмица преди съдебното заседание, като работи само след внесен депозит.

УКАЗВА на всяка от страните, че:

Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат за връчени.

Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение, включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се считат за връчени.

Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, което не подлежи на обжалване.

Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.

РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена 3 наполовина).

РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез медиация.

СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице предпоставки за задължаване на страните да участват в производство по медиация /арг. чл. 140а, ал. 1 и ал. 3, т. 7 ГПК/.