Протоколно определение № 545 от 27.03.2026, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 545 гр. Сливен, 27.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Василка Д. Къчева

Сложи за разглеждане докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20262230100847 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Молителката Д. М. Ж., редовно призована, се явява лично. Представлява се от адв. Е. П. от АК - Сливен, надлежно упълномощена с пълномощно от 02.03.2026 година – лист 3 от делото.

Тъй като молителката е в емоционално състояние /ревяща/, съдът й предложи или да се успокои или да излезе от залата, като тя предпочете второто и в 13.36 часа напусна залата.

Ответникът по молбата В. Й. Ж., нередовно призован, се явява лично.

Представлява се от адв. М. А. от АК – Сливен, надлежно упълномощена с пълномощно от 25.03.2026 година, което представя.

В залата присъстват Т.З.Б. и В.И.С., служители в ОЗ „Съдебна Охрана“ – Сливен, в изпълнение на съдебно определение № 782/02.03.2026 година.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

ОТВЕТНИКЪТ: Желая да се гледа делото въпреки нередовното ми призоваване.

АДВ. А.: Да се даде ход на делото.

Като счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, съдът О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД на делото, ПРИСТЪПВА към изясняване фактическата страна на спора и докладва делото:

Производството се движи по реда на ЗЗДН, като в молбата си молителката сочи прояви на ответника по отношение на нея, които квалифицира като домашно насилие по смисъла на закона и иска постановяване на решение с налагане на мерки за защита.

Съдът УКАЗВА, че доказателствената тежест се носи от молителката, която следва да докаже твърдяните прояви на домашно насилие от страна на ответника, извършени на 28.02.2026 година.

Съдът ПРЕДОСТАВИ възможност за изразяване на становище във връзка с доклада, дадените указания, както и за предприемане на следващи процесуални действия.

АДВ. П.: Поддържам молбата и направените с нея доказателствени искания.

АДВ. А.: От името на доверителя ми оспорвам изцяло така депозираната искова молба, ведно с придружаващата декларация по чл. 9 от ЗЗДН, като изложените в тях факти и обстоятелства не отговарят на истината.

Съдът ПРЕДОСТАВИ на ответника по молбата възможност да изрази личните си обяснения по въведените твърдения.

ОТВЕТНИК В. Ж.: Прочетох молбата, зная какво се твърди. Не съм действал точно както е определено в молбата. Аз предната седмица от 22-ри до 26-ти включително бях цялата седмица плътно в Сливен и София, тъй като имах лични ангажименти. На 26-ти тръгнах да летя за Берлин. Преди кацането ми, по още пътя ми се обадиха и ми съобщиха, че баща ми е починал, аз бях в шок от момента, в който се прибрах в къщи на същия ден. Жена ми ми взема нов билет да летя за България, да се прибера да изпратя баща ми. Летях след обед, след два - три часа, в 12 часа вечерта кацнах, вече сутринта на 27-ми се прибрах в Скобелево при моя братовчедка М.Г., с която сме много близки родственици. Те ме посрещнаха в 3 часа сутринта и до 6 часа ме успокояваха и се учудих, че аз не получих едно обаждане от близките ми, дори от майка ми, да ми споделят, че е починал баща ми. Прибрах се в къщи за не повече от час и отново се върнах в Скобелево при роднините си и дълго време бях при тях.

2

Бях много разтроен, че никой не ми се е обадил. След като се прибрах към 6.30 – 7 часа, апартаментите ни са един до друг, на брат ми е 8, моя е 9, между 8 и 9 часа сутринта бях леко задрямал и ми се обажда бившата ми съпруга, с която не живея от 1991 година, казва се С. Ж., бях сънен и ми казва „не те знам къде си дали си в България или Германия, баща ти умря, ако намериш възможност и време, погребението ще е на 28-ми“. Това беше моето уведомление, с никой не съм се срещал, с никой друг не съм се виждал. На следващия ден 28-ми знаех кога ще бъде погребението, отидох на новите гробища в 11.30 часа и чаках да влезем в ритуалната зала, да изпратя баща ми.

Бях с моите роднини плътно до тях, когато започнаха да ме провокират моите синове – големият се казва М. Ж., другият е Д. Ж., който дойде по-късно с майка си, с жена си. Провокираха ме с гледане, непристойно. От големия ми син започна, който беше на портала на гробищата. Дойде да се здрависа с моя син малкия – В. Ж., който се роди в Германия, на 14 години е, а аз му казах в такъв вид ли трябва да дойде и в такъв момент, надрусан видимо. Качи се при майка си в колата и тръгна уж на излизане да излиза към Бургаско шосе, а ние отидохме до ритуалната зала. Той отново се връща под ръка с на брат ми малката дъщеря и ме гледа непристойно, със закани, грозно гледане и влиза до ритуалната зала, гледа ме, дъвчи дъвка и започнаха провокации с брат си Д. Ж. спрямо мен. Просто им казах, че не е този момента да ме провокират и да влизат в пререкания с мен. Допирни точки с майка си не съм имал, бях постоянно до роднините си, до нея не съм бил, бях пет или десет минути до баща ми, помилвах го и изчаках попа да мине ритуалната част, докато дойде време да го изведат от залата. Преди това пропуснах да кажа, преди да влезем в ритуална зала дойдоха полицаи, дежурния офицер дойде до мен и каза „Васко какво става“. Казах, че синовете ми ме провокират и му казах, че на този ден всичко трябва да бъде нормално, че искам да изпратя баща си и им казах, че няма място за притеснение. Казаха ми, че брат ми Д. Ж. или М., не знам точно как се казва, е подал сигнал на 112. Свърши ритуала, тръгнахме към гроба, изпратих си го, с никой не съм разговарял, отидох си до колата. На около 10 метра близко до гроба имаше полицейска кола с двама служители.

След като започнаха да го заравят, не изчаках до края, аз си тръгнах, тъй като бях разтроен /разстрои се и е готов да заплаче/. Я.П., която ми е племенница, дъщеря е на М.Г., вървяха с мен до последно до колата. Аз се качих в моята кола с малкия ми син, те тръгнаха със своите коли и тръгнахме за Скобелево за 3 у тях. Нямам повод да деля с майка ми и с когото и да било каквото и да е.

Синът ми беше надрусан - видимо неадекватен, недоспал, необлечен добре, може би с дрехи на три - четири дни, като човек употребил алкохол. По външния му вид съдя, че е бил дрогиран, визия, образно. Не съм употребявал и не употребявам наркотици, алкохол също. Съден съм в миналото, не мога да си спомня за какво, преди много години. В нормални отношения съм бил със синовете си до преди една година и със всеки по различен период се виждам, тъй като не съм тук. Синът ми, който ме провокира, от много години употребява наркотици, от десет години и нагоре. В добри отношения сме когато не употребява наркотици. Употребява пико, трева пуши, всичко.

Винаги съм имал добър диалог когато е трезвен и винаги ме е боляло, че имаме само празни обещания до следващия път. Аз си идвам на три месеца, на шест месеца, на година, разговаряме по телефона, вземал съм го в Германия да работи. Когато човек помага на децата си един път, два, три, четири, пет пъти, се измаря, защото няма истински резултат. Средния ми син живее в Банско. Те са братя, нормално е да се защитят. Той е по същия начин, но той взема порядко, като се ожени, детенце има, може да се каже, че е поспрял, не взема като М.. До последния момент бяха много добри отношенията ни с майка ми и баща ми. Аз съм се грижил за тях, брат ми също е в чужбина, той няма време, аз не поддържам отношения с него, грижил съм се за тях да имат пари, кола като се счупи, да им купя нова, дърва като нямат им осигурявам, всичко материално. Даже последните години тя на една тетрадка си пише на коя внучка колко дала, дори дава на бившата ми жена пари на заем от моите. Аз ги давам на тях тези пари, пък те ги дават на бившите ми жени. Аз ги давам на майка си, а тя ги дава на наркомана, като тя казва, че му е дала 500 лева да си купи маратонки, а аз го виждам със скъсани маратонки и анцуг. Когато ме предизвикат, изпадам в агресивни състояния. Нормално е всичко, което Ви разказах, моето емоционално състояние след като отивам да изпратя баща си, поведението и вида на сина ми, надрусан, да ме изкара извън контрол. Найвече помня и не забравям, злопаметен съм добронамерено, черпя надежда към доброто, но уви добро няма. Помня лошото и само добро правя и добрина не получавам.

Ответникът по молбата помоли за вода, поради което съдът ОБЯВИ десет минути почивка.

4

Заседанието по делото продължава в 14.45 часа.

ОТВЕТНИК В. Ж.: Само към синовете си, даже не бях агресивен, нищо не съм направил, съхраних се, казах, че не е момента да се занимаваме с такива неща, да влизаме в провокации. Даже не бях и адекватен за отговор, аз бях съсредоточен за това, за което бях дошъл. От синовете ми тръгна, на брат ми малката дъщеря, зет му, започнаха да скачат отгоре ми, „боклук“ ли какво не ме наричаха. Зет му на брат ми С., на малката му дъщеря съпруга ме наричаше така. Нападки и от нея имах, да защити баба си. „Боклук“ чувах от всякъде - от синовете ми, от С., от малката му дъщеря на брат ми. Нищо не съм отговорил. Нямал съм допирни точки до майка си, тя беше на една страна, аз на друга. Тя беше близо до брат ми, до внучките си. Знаех, че баща ми е болен, водил съм го по болници, операции съм плащал. Когато си дойдох в България, не отидох да ги видя. С майка си последно говорих по телефона много отдавна, тя спря да ме търси преди година и повече. През трето лице съм пращал пари, тя казва, че не иска пари. Причината тя да се разсърди е от момента когато се разведох със съпругата си пречи четири години.

Апартамента е приписан на мен и след като се разведох с жена ми, аз го приписах на малкия ми син и на жена ми. От там започна, че другите внуци са лишени. Тъй като съм се развел, а предоставям апартамента както майка ми я нарече „на курвата С.“, 18 години не беше курва, тя заедно с мен се грижи за майка ми и баща ми, след като се разведохме стана „курва“. Не съм казвал на майка си да не е баща ми тук, а тя, напротив от бившата ми съпруга С. Ж. чух да казва „следващия след баща си си ти“. Не съм я заплашвал изобщо майка ми, тъй като съм нямал допирни точки с нея и не съм разговарял с нея по време на цялото погребение. Не съм наричал майка ми с обидни думи, допирни точки до нея нямах. Кака ми М.Г., дъщеря й Я.П., мой познат, стояха постоянно до мен и ме успокояваха да не обръщам внимание на провокациите от синовете ми и от който и да било друг. Дойдоха три коли полицейски, не съм затруднявал служителите. Попитаха ме защо не допускам близките до ритуалната зала, а аз им казах, че няма такова нещо. Казах им „виждате ме къде стоя и не съм възпрепятствал никого да влиза в ритуалната зала“. Казаха ми да не обръщам внимание на провокации, нормално да изпратя баща ми както си му е реда и нищо повече. Аз им казах, че съм дошъл точно с такава цел. Не съм викан след това в полицията. Не съм проявявал агресия към майка 5 си и баща си никога.

Съдът ПОКАНИ молителката в залата в 15.32 часа, като я запозна с извършените до момента процесуални действия, преди което й сне самоличността.

МОЛИТЕЛКАТА Д. Ж.: Синът ми В. Й. Ж. удря съпруга ми Й.Т. Ж., който почина на 26.02.2026 година, в областта на стомаха, като имате предвид, че го оперираха и му сложиха платно. Той го води в Стара Загора, оперираха го, но за секунда не спря. Той ходи, връща се от Германия. Цялата работа беше докато се разболя баща му, втори път го оперират, ние го водим по спешност в Окръжна болница в Сливен аз и големия ми син Д. Й. Ж., преглеждат го на рентген и казват, че трябва да го оперират и го оперираха, но той през това време го няма, ние чакаме отвън, идват момчетата лекарите и казват какво е станало, че това платно е било загнило. На 26-ти той почина. Звъня на телефона на сина си В., не знам телефона му наизуст, той е с немски номер, телефона не се вдига. Последно преди две години съм го търсила по телефона, защото той мен не ме търси. Аз не съм ходила в Германия, не знам работи ли не работи ли. Два, три пъти съм звънила, но не чувам отсреща да ми отговори.

Звънях да му кажа, че баща му е починал. Звъня на бившата му съпруга С., защото няма на кого друг да звъня, тя е майка на сина му, който в Банско, втория по големина син, той има пет деца. Тя ми каза „майко, аз ще му звънна“. Тя ми каза, че се е свързала с него и му е предала. Аз говоря с всичките му жени. От неговия син Д., който живее в Банско зная, че В., щом като комуникира с майка си и баща си, би следвало майка му да комуникира ако се наложи с баща му. Аз комуникирам с всичките му деца. Синът ми ми е казвал, че аз ги събирам, за да могат да ме авантосат. Едно от децата му не е поискало една стотинка и да хапнат не искат като дойдат. Майка съм, не съм го възпитавала лошо, защо така стана, аз не мога да си дам отговор. Не заслужаваме родителите за това, което получихме. Една къща я продадохме, защото нямало да живее в Сливен, сега аз няма къде да живея, защото бяхме родители, които мислехме, че могат да ни разберат. Повече и да ви казвам ще ви казвам някоя глупост, защото не остана ум в главата вече. В момента на погребението не беше преди всичко човешко това, което се случи. Народ, аз не 6 мога да изляза пред хората, защото ми е болно. Можеше да дойде да си почете бащата, той дойде, разкряска се, хората го молеха да спре. Не зная какво беше, просто ми е болно, защото говоря за сина си, собствения си син, на който беше работата да дойде и да каже „майко тъй“. Неща майко да ми каже, а да не вдига такъв шум пред целия град, а и от село имаше хора, защото аз сега съм на село. Каза ми „ти трябва да си в този ковчег, не баща ми“. Баща му си отиде с цялата мъка, може да съжалява, но не се стига, защото не заслужаваме това, което получи баща му на път за отвъдното. Аз не бях в състояние да слушам и да гледам, много неща бяха, той не ги обмисли тогава, за да ги каже. Нека да каже колко пъти го е обидил баща му, аз колко пъти и къде не съм ходила, в огъня съм стъпвала за него. Аз го направих от голямата си глупост това да му предпиша къща, апартамент, а сега да живея на село, няма лекар, няма аптека, да пътувам. Всеки си има семейство, говоря за другия ми син и петимата ми внуци. От както почина баща му, другия ми син М. Й. Ж., той сега ме обслужва като останах сама. Аз разбрах, че В. от 24.02. бил тука, защо не дойде да ме види, от хората го чувам. Аз мислех, че е в Германия. На погребението аз съм пред ковчега, аз не можах да се простя със съпруга си. До мен стоят чужди хора, а той е от другата страна на ковчега и казва „в тоз ковчег не е баща ми да стои, а ти трябва да стоиш“. Аз не мога да помня кой е бил около него, имаше и чужди хора, но всички наоколо чуха. До него стоеше най-малкото му момченце В., който е в Германия. Аз даже в мъката си отзад го дръпнах, а то си дръпна ръчичката. В. нито аз съм го търсила, нито то ме е търсило и с последната си жена с която живее, той е с майка си и с него. Не знам дали В. говори български. Това, че си отдръпна ръката означава, че детето не иска да говори с мен, или татко му не дава. Не се чувам с В., защото е далеч. В. започва да обижда децата си, казва „боклуци“. Не чувах вече в момента. Друга обида отправена от него към мен не съм чувала. М. ме срещна и каза „бабо аз си отивам, аз дойдох да почета баща си и ме изкарват, че съм бил дрогиран, че съм бил боклук“. Даже чух като се скараха. Майката на второто дете С. казва, че ще убие Д. и майката скочи и казва „в качеството на какъв ще го убиеш, да не си гледал дете, ще те разкъсам“. Той ми е внучка.