Решение № 4639 от 12.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4639 гр. Пловдив, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20265330101230 по описа за 2026 година

Съдът е сезиран с искова молба от Д. С. С., ЕГН **********, представлявана от адв.

С. П. К., АК - Пловдив, срещу: „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: *** представлявано от Н. П. П., с която се предявява главен иск с правно основание чл. 124 ГПК за прогласяване за нищожен Договор за потребителски кредит № ***, поради противоречието му със закона на основание 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а в условията на евентуалност да се прогласи клаузата за неустойка от сключения между страните Договор за потребителски кредит № *** за нищожна поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие и предпоставиките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК.

Съдът е сезиран с насрещна искова молба от „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК 202531869, срещу Д. С. С., ЕГН **********, с която е предявен главен насрещен иск по член 79, ал. 1 ЗЗД да се осъди Д. С. да заплати на СИТИ КЕШ ООД, ЕИК 202531869 сумата от 409,03 евро /четиристотин и девет евро и три евроцента/, представляваща неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем № ***, ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане, а при условията на евентуалност, в случай че съда приеме, че процесният договор е недействителен в цялост, на основание чл.

23 ЗПК да осъди Д. С. С., ЕГН ***, да заплати на СИТИ КЕШ ООД, ЕИК 202531869 сумата от 409,03 евро /четиристотин и девет евро и три евроцента/, представляваща неизплатената чиста стойност на кредита по Договор за паричен заем № ***, ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане.

1

В исковата молба се излага, че на 14.11.2025 г. между страните е сключен договор за потр. кредит № ***, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата в размер на 800 лева, при фиксиран лихвен процент от 46 % и ГПР в размер на 56,95%. В член 7, ал. 5 вр. чл. 6, ал. 7 от договора в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя да предостави обезпечение то същият дължи неустойка в размер на 295,80 евро, която следва да се престира разсромено, заедно с погасителната вноска.

От правна страна се излагат съображения, че неустойката се явява нищожна, доколкото излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

По съществото си същата представлявала скрито възнаграждение, което следвало да бъде включено в ГПР. Доколкото това не било изпълнено, се достигало до заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поради изложеното се предявява исковата претенция.

Претендират се разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се изразява становище за неоснователност на предявената искова претенция. Посочва се, че неустойката отговаря на принципите за добросъвестност, поради което не се явява в противоречие с добрите нрави. Същата не следвало да бъде включвана в ГПР, доколкото представлявала задължение, което е възникнало вследствие на неизпълнение на задълженията на ищеца. Нямало как и ответникът да я включи в ГПР, доколкото към датата на сключване на договора, същият не знаел дали тя ще възникне като вземане. Поради изложеното се претендира исковата претенция да бъде отхвърлена, като в полза на ответника се присъдят разноски в производството.

В насрещната искова молба се излага, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *** от ***, по силата на който СИТИ КЕШ ООД, ЕИК 202531869, е предоставило на Д. С. С., ЕГН *** заемна сума в размер на 800 лева, която е в равностойност на 409,03 евро. Заемната сума била предоставена на кредитополучателя на датата на сключване на договора. Съгласно чл. 3 от договора и имлементирания в него погасителен план, кредитополучателят се задължил да върне главницата при фиксиран лихвен процент от 46% на 6 месечни вноски с дата на първо плащане 15.12.2025 г. и последна вноска на 14.05.2026 г., като в погасителния план са посочени конкретните дати на падежите. Предоставянето, респективно усвояването на заемната сума се доказвало и от признанието в исковата молба. Твърди се, че Д. С. С., ЕГН ***, е в неизпълнение на задължението си да върне предоставената заемна сума при условията и в сроковете по договора, като не е направила нито едно плащане по договора за кредит. Към момента на подаване на насрещната искова молба Д. С. С., била в просрочие на 4 вноски по кредита с падежи, както следва: 15.12.2025, 14.01.2026, 3 16.02.2026 и 16.03.2026, което дало основание кредитора да упражни правото си по чл. 6, ал. 3 от договора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Предявява се иск за заплащане на дължимата главница по договора, а при условията на евентуалност ако съдът се произнесе, че договорът за кредит е недействителен в цялост, да се осъди да върне чистата стойност на кредита на чл. 23 ЗПК в размер на 409.03 евро главница.

2

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба от ответника, с който оспорва главния иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД като неоснователен. Относно евентуалния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 33Д във връзка с чл. 23 ЗПК излага доводи, че относно задължението за връщане на реално получената чиста сума правен спор никога не е бил налице. Сочи, че ответницата признава задължението си и че не е отказала плащане на чистата главница, поради което не била дала повод за завеждане на делото, поради което и на осн. член 78, ал. 2 ГПК съдът следва да възложи разноските на другата страна. Оспорва като неоснователно направеното от ищеца по насрещната искова молба искане за прихващане на насрещни вземания на страните за съдебноделоводни разноски до размера на по-малкото вземане.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между „Сити кеш” ООД (като кредитор) и ищеца (като кредитополучател) е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за обезпечен потребителски кредит № *** от ***, по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер от 800 лв. Отразеният в договора фиксиран годишен лихвен процент е 46, 00%, годишният процент на разходите е 56,95%, а задължението следва да се погаси на шест месечни вноски. В посочения договор за кредит, ясно е посочено, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поръчител/и, отговарящи на определени изисквания, като съгласно чл. 7, ал. 5 от договора при неизпълнение на това задължение кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 295,80 евро.

С отговора на исковата се признава, че възнаграждението за неустойка не е включено при формиране на приложимия към договора ГПР.

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Сити Кеш“ ООД и ищеца, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на договор за потр. кредит в размер от 800 лв. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК. Не съществува съмнение, че между страните, освен сумите за главница и договорна лихва, е договорено да се заплати и неустойка от 800 лева.

По отношение размера на ГПР по процесния договор за кредит: съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, 3 възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 56,95 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин се формира същият. Нещо повече- както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които се дължи неустойката, то стойността й е с характер на разход и е следвало да бъде включена изначално при формирането на ГПР. . В тази връзка, обстоятелството, че стойността на неустойката не се включва при формиране на приложимия към договора ГПР е факт, който се признава от ответника с отговора на исковата молба.

Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР и неясната методика на формирането му, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита, което следва да се окачестви като нелоялна и по –специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО /директивата адресира нелоялните търговски практики/, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на чл. 3, § 1 и чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.

Предвид гореизложеното предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22, вр. чл. 11, т. 10 ЗПК, следва да се уважи и да бъде прогласена нищожността на процесния Договор за обезпечен потребителски кредит, поради непосочване в договора за кредит на действителния размер на годишния процент на разходите по кредита.

По насрещния иск:

След като целият договор за потребителски кредит е обявен от съда за недействителен на осн. член 23 ЗПК, главния насрещен иск за връщането на неиздължената част от главницата в размер на 409,03 евро на договорно основание е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.

4

Ще се уважи евентуалният насрещен иск за връщане на чистата стойност на кредита в размер на 409,03 евро на извъндоговорно основание, доколкото договорът е обявен за недействителен, в хода на делото е настъпил крайният му падеж – 14.05.2026 г. и не са налице доказателства за връщането на главницата от ответницата.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК и с оглед на представения списък по чл. 80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие. В негова полза ще се присъди сумата от 25,56 евро - разноски за държавна такса и 250 евро за платено адв. възнаграждение.