Разпореждане № 21636 от 10.09.2024, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 21636 гр. София, 10.09.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Анна Кофинова като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно гражданско дело № 20241100509301 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба с вх. № 39523/28.05.2024 г. на Я.

Д. М., чрез адв. Ц.М.Г., срещу действие по насочване на изпълнението, обективирано в уведомление с изх. № 96685/26.04.2024 г., постановено по изп. д. № 20198600400026 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 при КЧСИ, с което съдебният изпълнител е оставил без уважение молба с вх. № 30177/19.04.2024 г. за вдигане на наложен на 26.03.2024 г. запор върху пенсия на длъжника Я. Д.

М..

В жалбата са изложени доводи за несеквестируемост на пенсията, върху която е наложен запор. Поради това е отправено искане за отмяна на отказа на съдебния изпълнител да вдигне запора.

В законоустановения тридневен срок са постъпили писмени възражения от взискателя по изпълнителното дело – „М.“ АД. В тях е изложено становище за недопустимост на жалбата, тъй като обжалваният акт не попада в предметния обхват на чл. 435 ГПК. Взискателят счита, че отказът да се вдигне запор не представлява насочване на изпълнението по смисъла на чл.

435, ал. 2, т. 2 ГПК. По същество излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

По делото са представени мотиви от съдебния изпълнител, в които се поддържа подробно становище за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ЧЖ-IV-Г състав, след като обсъди доводите на страните и взе предвид данните по делото, намира следното:

Жалбата е просрочена, поради което е процесуално недопустима и подлежи на връщане.

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за 1 несеквестируемо. Настоящият случай е именно такъв, тъй като отказът на съдебния изпълнител да вдигне запор върху пенсията на длъжника се обжалва с доводи за нейната несеквестируемост. С оглед това съдът намира, че жалбата е насочена срещу акт, който подлежи на контрол за законосъобразност по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Срокът за депозиране на жалбата е двуседмичен, като на основание чл.

436, ал. 1 ГПК същият тече от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението.

В случая се обжалва насочване на изпълнението върху вземане, за което се твърди да е несеквестируемо, поради което приложими се явяват разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК. Съгласно т. 1 от Тълкувателното решение срокът за обжалване при насочване на изпълнението върху парично вземане от трето задължено лице започва да тече от връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху които не се допуска принудително изпълнение, а когато запорът не е съобщен на длъжника или е наложен върху частично несеквестируемо вземане - от узнаването, че третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител и поради това отказва да плати на длъжника.

От материалите, които се съдържат в представеното от съдебния изпълнител заверено копие на изпълнителното дело, и постъпило по делото уведомление с вх. № 91668/21.08.2024 г. от ЧСИ В.М. се установява, че за наложения на 26.03.2024 г. запор върху трудово възнаграждение и пенсия е било изготвено уведомление до длъжника Я. Д. М., но същото не му е било връчено (л. 337 от номерацията на изпълнителното дело). Липсват също така данни относно обстоятелството длъжникът да е узнал за извършено от третото задължено лице плащане на съдебния изпълнител.

Поради това настоящият съдебен състав намира, че меродавният момент, от който започва да тече срокът за обжалване, се явява узнаването на длъжника за наложения запор. В случая съдът приема, че това се е случило на 19.04.2024 г., когато процесуалният представител на длъжника е депозирал молба с вх. № 30177/19.04.2024 г. до съдебния изпълнител с искане за вдигане на наложения на 26.03.2024 г. запор.

Предвид това съдът намира, че срокът за подаване на жалба е изтекъл на първия присъствен ден след 03.05.2024 г., а именно – на 07.05.2024 г.

Процесната жалба е подадена извън този срок, поради което е просрочена.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 4, вр. ал. 8 ГПК в полза на взискателя следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, определен съгласно чл. 25а, ал. 3 от НЗПП, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 436, ал. 4, вр. чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ЧЖ-IV-Г състав РАЗПОРЕДИ:

2

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА жалба с вх. № 39523/28.05.2024 г. на Я. Д. М. срещу действие по насочване на изпълнението, обективирано в уведомление с изх. № 96685/26.04.2024 г., постановено по изп. д. № 20198600400026 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 при КЧСИ, с което е оставена без уважение молба с вх.

№ 30177/19.04.2024 г. за вдигане на наложен на 26.03.2024 г. запор върху пенсия на длъжника Я. Д. М..

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4, вр. ал. 8 ГПК Я. Д. М., ЕГН:

********** да заплати на „М.“ АД, ЕИК ******* сумата от 50 (петдесет) лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3