Решение № 5961 от 04.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5961 гр. С., 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стилияна Григорова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело № 20241100102302 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Д. Ж. И. срещу Столична община за осъждането й да заплати на ищцата сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от непозволено увреждане, настъпило на 11.01.2024 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.

В подадената от Д. И. искова молба се твърди, че на 11.01.2024 г. около 06.15 ч се движила по десния тротоар на ул. „Стефан Тошев“ в гр. С. от автобусната спирка на линия 204 в посока центъра. По тротоара имало дебел слой непочистен лед. На около 2-3 м след кръстовището с бул. „Тодор Каблешков“ се подхлъзнала на леда и паднала. Получила счупване на метатарзална кост на левия крак и скъсване на ставни връзки на лява колянна става. След преглед в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ долният ляв крайник бил обездвижен с шина. Лечението продължило в домашни условия, като ищцата ползвала чужда помощ в ежедневието си. Към момента болките й продължавали и не можела да движи крака си. Моли съдът да осъди ответника да й заплати сумата от 30 000 лева неимуществени вреди, ведно с мораторна лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.

1

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор, в който оспорва предявения срещу него иск. Ищцата допринесла за настъпване на увреждането, като не положила дължимата грижа, за да гарантира собствената си безопасност. Претендираното обезщетение от 30 000 лева намира за завишено. Оспорва механизма на настъпване на инцидента и твърди, че е предприела дължимите действия по поддържане на улицата, като сключила договор със „З.“ ЕАД, с което възложила събиране и транспортиране на отпадъци, почистване и поддържане на улици и места за обществено ползване на територията на Столична община, шеста зона – райони „Люлин“ и „Красно село“.

Третото лице помагач на страната на ответника Столична община - „З.“ ЕАД е изразило становище за неоснователност на предявения от ищцата иск.

Излага възражения срещу правото на ответника да претендира от „З.“ ЕАД обезщетението за неимуществени вреди на основание сключен със Столична община договор за изпълнение на обществена поръчка.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

По делото е разпитан свидетелят П.П., очевидец на инцидента. Разказва, че на 11.01.2024 г. се прибирал рано сутринта към дома си. Пресичал от ресторант „Бесо“ в кв. „Гоце Делчев“, бул. „Тодор Каблешков“ към спирката на автобусите. След пресичане на пешеходната пътека, ищцата вървяла на около 10 м пред него. Видял, че паднала и й оказал помощ. Утринта била студена и лед имало навсякъде, включително по тротоара, водещ към спирката. От края на пешеходната пътека на тротоара до спирката целият тротоар бил заледен, включително на самата спирка. Следи от опесъчаване липсвали. Не се виждали и работници, които да почистват леда наоколо. Д. паднала на самия тротоар.

Свидетелят К.С. е разпитан за търпените от Д. И. страдания. С. съжителства с ищцата на съпружески начала и имали дете на тригодишна възраст. Докато ищцата отивала на работа, паднала на непочистен от лед участък и получила счупване на ходилото на единия крак. Първо писала на С., че е паднала и ма болки в крака. Въпреки това, отишла на работа. През деня болките се усилили и отишла на преглед в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.

Тогава не останала за лечение, но болките продължили и затова отново 2 отишла на преглед. Около месец и половина ползвала болничен, защото била напълно обездвижена и не можела да се справя с нормалните ежедневни задължения, включително да се грижи за детето. Ползвала патерици и бастун.

Това се отразило негативно на физическото и психическото състояние на Д..

Поради отсъствието от работа имали и финансови затруднения.

Все още изпитвала болки в крака и се наложило да ползва по-голям размер обувки, защото усещала стягане. Върнала се на работа след около месец и половина, но известно време продължила да ползва бастун за придвижване.

По делото е приета медицинска документация, послужила на вещото лице за изготвяне на съдебно-медицинската експертиза. Въз основа на тази документация и след личен преглед на ищеца вещото лице е заключило, че Д.

И. е получила счупване на втора предходилна кост на ляво ходило и навяхване на лява колянна става. В УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ се провело консервативно лечение, като на лява глезенна става поставили гипсова имобилизация за около 40 дни. Ищцата изпитвала страдания с по-висок интензитет през първите 20 дни.

При извършен на 29.08.2024 г. преглед не са установени трайни последици от увреждането. Д. И. споделила, че усеща болка в областта на счупването при натоварване, както и напрежение по горната част на ходилото в посока към пръстите.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД от Д. Ж. И. срещу Столична Община за заплащане на обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди.

Ищцата извежда правото си от незаконосъобразно бездействие на лица, на които ответникът е възложил извършването на определена работа. В случая Столична Община е надлежен ответник именно във връзка с обективната гаранционно – обезпечителна отговорност по чл. 49 от ЗДД, в качеството й на възложител на работата по отношение на свои служители, които с виновното си бездействие са пропуснали обезопасяването на уличната мрежа.

За уважаването на така предявения иск за непозволено увреждане е 3 необходимо да бъдат установени предпоставките на чл. 49 от ЗЗД: настъпили вреди за ищеца от лице, на което ответникът е възложил някаква работа, като вредите са причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя.

Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за доказателствената тежест в гражданския процес, ищецът следва да проведе главно и пълно доказване на настъпването на фактическия състав на непозволеното увреждане.

Тъй като в случая виновното поведение се изразява в бездействие, неговата противоправност се определя от наличието в законодателството на позитивно-правна норма, задължаваща делинквента да действа по определен начин. Като е пропуснал да упражни определено поведение, той е станал причина за увреждане на телесната цялост на пешеходец, който се е движил по необезопасената пътна мрежа. Лицето, на което законът възлага задължение за определено действие, не се освобождава от отговорност, когато я превъзлага на друг. Условията, при които е възложена работата, и в частност уговорките по договора от 04.03.2020 г. са въпрос на отношения между възложител и изпълнител и са извън обхвата на предпоставките за извъндоговорна отговорност в хипотеза на непозволено увреждане на трето за тези отношения лице.

Установява се по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че на 11.01.2024 г. тротоарът на ул. „Ген. Стефан Тошев“ в гр. С., в района между пешеходната пътека при бул. „******* и спирката на автобус № 204 в посока центъра, е бил заледен.

Не се спори, че тази част от пътната мрежа е собственост на ответната община, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОбС вр. чл. 8, ал. 3 от ЗП. Пътят, на който е настъпил инцидентът, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от ЗП, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31, пр. 3 от ЗП задължена да осъществява дейностите по поддържането му, е именно ответната община.

Законово вменените си задължения ответникът изпълнява посредством възлагане на определена работа на физически лица, негови служители. Тяхна е отговорността при пропуск да вземат необходимите мерки, в изпълнение на своите служебни задължения да осигурят безопасното и удобно придвижване по улиците и пътищата, общинска собственост на всички участници в 4 движението.

В конкретния случай се установи, че служители на ответника не са изпълнили задължението си да отстранят заледяването на предназначения за движение на пешеходци част от пътя – тротоар, който по смисъла на § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП представлява изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. Като е упражнявала правото си на придвижване по тротоар в посока спирка на обществения транспорт, ищцата Д. И. е получила безспорно установеното увреждане – счупване на втора предходилна кост на ляво ходило и навяхване на лява колянна става.

Съдът приема за категорично доказана причинно-следствената връзка между установеното от вещото лице д-р С. увреждане и падането на заледен тротоар на ул. Ген. Стефан Тошев“.

При определяне размера на обезщетението в приложение на принципа за справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД следва да се съобразят характера и тежестта на вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им във времето, възрастта на пострадалия и др.

Съдебно-медицинската експертиза е установила, че част от вредите, описани в исковата молба, чието обезщетение ищцата претендира, са причинени именно от инцидента на 11.01.2024 г.: счупване на предходилна кост на ляво ходило. Не се доказа да е диагностицирано скъсване на ставни връзки на лява колянна става. Д. И. е носила гипсова имобилизация в продължение на 40 дни, през които е била в болнични. У дома е ползвала помощни средства за придвижване, както и известно време след като се е върнала на работа. За около три седмици е изпитвала по-интензивни болки.

Ограниченията в придвижването са затруднили извършването на обичайните й ежедневни дейности, включващи и грижи за тригодишното дете.

Отсъствието от работа е причина и за временни непредвидени финансови затруднения за семейството й. Възстановителният процес е приключил, без останали трайни последици за двигателната активност на И.. При прегледа на 29.08.2024 г. вещото лице не е отразило левият долен крайник да е оточен. В рамките на нормалните за увреждането са периодичните болки и дискомфорт в долния ляв крайник при натоварване и при метеорологични промени. От значение е и възрастта на пострадалата (33 г.), която предполага по-бързо и 5 безпроблемно възстановяване.

При тези данни съдът намира, че обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено на 15 000 лева. За горницата до 30 000 лева претенцията подлежи на отхвърляне.

Сумата от 15 000 лева се дължи ведно със законната лихва от датата на увреждането – 11.01.2024 г., съгласно чл. 84, ал. 3 от ГПК.

На ищцата е оказана безплатна правна помощ. С оглед вида и характера на спора, броя на проведените съдебни заседания и извършените по делото процесуални действия, адвокатското възнаграждение съдът определя на 3 000 лева. Съразмерно на уважената част от иска, ответникът дължи на адв. С. Н. 1 500 лева.

Д. И. е заплатила депозит за експертиза в размер на 400 лева.

Съразмерно на уважената част от иска, Столична община дължи да й заплати 200 лева.

На ответника следва да се определи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. В приложение на нормата на чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, дължимото юрисконсултско възнаграждение съдът определя на 300 лева, от които му се дължат 150 лева.

Ищцата е била освободена от заплащане на държавна такса, поради което ответникът дължи да заплати по сметка на СГС сумата от 600 лева държавна такса.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, Столична Община, с адрес гр. С., ул. ******* да заплати на Д. Ж. И., ЕГН **********, с адрес гр.

С., ул. „******* сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в счупване на втора предходилна кост на ляво ходило и навяхване на колянна става, при падане на заледена пътна настилка на тротоара на ул. „Ген. Стефан Тошев“ към спирката на автобус № 204 в посока центъра в гр. С. на 11.01.2024 г., ведно със законната лихва от 11.01.2024 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до 6 пълния предявен размер от 3 000 лева.