Решение № 5661 от 07.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5661 гр. София, 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Ели Й. Гигова като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно гражданско дело № 20221100501636 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

С Решение № 74005/21.04.2020 г., постановено по гр.д. № 26897/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 67 състав, са частично уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД ЕИК 831609046, установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу Б. Б. К., ЕГН **********.

Производството е образувано по въззивна жалба, вх. № 5051736/30.04.2020 г., подадена от ищеца, с която обжалва решение в частта, с която е частично отхвърлена исковата претенция с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон.

В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника.

Третото лице помагач на страната на въззивника – „Т.с.“ ЕООД, не изразява становище по постъпилата въззивна жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

1

Въззивният съд, съгласно чл. 269 ГПК, е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на въззивното производство е материалноправния спор във връзка със съществуването на претенцията с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 793,59 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата а топлинна енергия, Решението в останалата необжалвана част е влязло в сила.

След изпълнение на дадените указания и при съобразяване с решенията по реда на чл. 247 ГПК въззивникът е уточнил, че обжалва решението единствено във връзка с иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в отхвърлителната част, т.е. над уважения размер от 721,66 лева до предявения такъв от 1515,25 лева.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, одобрени с решение № ОУ- 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 30- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. С публикуването клиентът се уведомява за задължението и неговия размер и то има характер на покана. По силата на чл.

114, ал. 2 ЗЗД, когато е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, т. е за процесните главници, по отношение на които се прилагат общите условия, приети през месец февруари 2014 г., давността тече от деня, в който съответното задължение е възникнало, т. е. от деня, следващ изтичането на съответния месец, например за месец март 2014 г. - от 01.04.2014 г., за месец април 2014 г. - от 01.05.2014 г. и т. н. Издаването на изравнителната сметка не променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната давност за тях. В тази връзка следва да бъде посочено, че по делото не е доказано възникването на ново вземане след издаването на изравнителната сметка, т. е. в резултат от изравняването да е възникнало задължение за доплащане, чиято изискуемост би настъпила в по-късен момент съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, приети през 2014 г., а именно в 30-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на дружеството. Дори фактурата да е публикувана на 31.07.2014 г. в деня на издаването й, то едномесечният срок е изтекъл на 31.08.2014, преди постъпване на 2 заявлението в съда. Предвид липсата на доказателства, че фактурите за периода май 2014 г. април 2016 г. са публикувани на интернет страницата на ищеца, ответниците не са изпаднали в забава и не дължат мораторна лихва.

С оглед императивната норма на чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК положението на въззивника не може да бъде влошено, тъй като липсва въззивна жалба от насрещната страна (Reformatio in peius). Поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта, с която частично е уважил претенцията с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивника. Право на разноски има въззиваемата страна, която не е представила доказателства за сторени такива.

Така мотивиран, Софийски градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 74005/21.04.2020 г., постановено по гр.д. № 26897/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 67 състав, в обжалваната част.

Решението е постановено при участието на подпомагащата стана „Т.с.“ ЕООД.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3