Определение № 627 от 27.04.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 627 гр. Варна, 27.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело № 20223100900460 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 6918/17.03.2023г. от ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул.

„Симеоновско шосе“ № 67 за изменение на Решение № 84/20.02.2023г. по т.д.

№ 460/2022г. по описа на Окръжен съд гр. Варна в частта за разноските.

В молбата се посочва, че с посоченото решение са отхвърлени претендираните от ответното дружество разноски за адвокатско възнаграждение поради липса на доказателства за реалното им изплащане в полза на адвоката. С искането се настоява за изменение на решението, като се присъди в полза на ответника съответната част от сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, изплатени по банков път, за което се представя копие от платежно нареждане от 07.09.2022г.

В срока по чл.248, ал. 2 ГПК отговор от насрещната страна не е постъпил.

Молбата е депозирана в предвидения преклузивен срок, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна, по следните съображения:

Ответникът, претендиращ изменение на решението в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, е представил списък с разноски /л.76 от делото/ преди приключване на устните състезания, придружен с Договор за правна помощ. В списъка с разноски са включени разходите за депозити по изготвените СМЕ и СПЕ в общ размер от 350 лева и за адвокатско възнаграждание в размер на 1000 лева. В Договора за правна помощ е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, платимо по банков път, но банков документ за плащането му липсва.

В съдебното решение настоящият съдебен състав се е произнесъл по разноските в процеса, вземайки предвид разходите, направени от ответника за депозити по експертизите и посочвайки, че на основание чл.78, ал.3 ГПК, с оглед отхвърлената част от иска ищцата следва да заплати на ответника сторените разноски в размер на 101,63 лева, а относно претендираните разноски за адвокатско възнаграждение е приел, че те не следва да бъдат присъждани поради липса на доказателства за реалното им изплащане в полза 1 на процесуалния представител на ответника.

Преценявайки отново всички релевантни за направените разрешения обстоятелства, съдът не намира основание да измени горните изводи.

На първо място, съдът е обвързан от разясненията, дадени с т.1 от ТР № 6/06.11.2013г. по т.д. 6/2012г. ОСГТК на ВКС, съгласно което липсата на удостоверено плащане на договореното адвокатско възнаграждение в полза на адвоката не позволява присъждането на разноски, чието извършване е недоказано.

На следващо място, представените доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение към молбата по чл.248 ГПК не могат да послужат за уважаването й, доколкото страните следва да изчерпят всички процесуални искания и действия до приключване на устните състезания в процеса, след който момент се преклудира възможността да бъдат взети предвид представени доказателства за заплащане на разноски. Съобразно мотивите на т.11 от ТР 6/06.11.2013г. по т.д. 6/2012г. ОСГТК на ВКС, след фазата на устните състезания на процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили.

Следователно, те не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса. С тълкувателното решение е изрично разяснено, че с писмената защита не могат да бъдат предявени процесуално валидно искания за присъждане на разноски, съответно за техния размер. Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция.

На по-силно основание, не могат да бъдат съобразени представени доказателства едва с молбата по чл.248 ГПК - в този смисъл е и Определение №490/19.12.2017г. по ч.гр.д. №2474/17 г. на ВКС, III г.о., в което е прието, че е недопустимо представянето на доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение след устните състезания в първата инстанция и с частната жалба, какъвто е настоящият случай.

Изложеното налага извод за неоснователност на молбата, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 6918/17.03.2023г. от ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67 за изменение на решение № 84/20.02.2023г. по т.д. № 460 по описа за 2022г. на ОС – Варна в частта за разноските, на осн. чл.248 ГПК.

Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред Апелативен съд - Варна.

След влизане в сила на определението по чл.248 ГПК, делото да се изпрати на Апелативен съд – Варна по постъпилите въззивни жалби.

2

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3