Определение № 571 от 06.08.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 571 гр. ХАСКОВО, 06.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ М. МИХАЙЛОВ като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20265600500456 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по две частни жалби, насочени срещу Определение № 697/20.04.2026 година, постановено по гр. д. № 1945/2024 година по описа на Районен съд – Хасково, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по реда на чл. 248 от ГПК за изменение и допълване на първоначалното Решение № 1075/29.12.2025 година в частта му за разноските.

Частна жалба с вх. № 9872/02.06.2026 година е подадена от адв. П. П. в качеството му на пълномощник на Т. М. М. и е насочена срещу частта на определението, в която е оставена без уважение молбата му (вх. рег. № 1424/26.01.2026г.) за увеличение на определеното му адвокатско възнаграждение.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Жалбоподателя твърди, че първоинстанционният съд извършил компенсация между страните като е взел предвид само платената от ответницата сума за адв. възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие в исковото производство, но е пропуснал да се произнесе по изрично направено искане за присъждане на възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв по представен ДПЗС, дължимо на процесуалния представител за положения труд в заповедното производство във връзка с подадено възражение срещу издадена заповед за изпълнение. Поради това искането му към въззивната инстанция е да отмени обжалваното определение в тази му част и вместо него да постанови друго, с което молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските бъде уважена и в полза на процесуалния представител на ответницата бъде присъдена сумата в размер на 200 лева на осн. чл. 38 от ЗАдв за осъществена защита в заповедното производство по ч.гр.д. № 920/2024г. на РС-Хасково.

Частна жалба с вх. № 9873/02.06.2026г. е подадена от ответницата Т. М. М., чрез нейния процесуален представител адв. П. И. П. и е насочена срещу частта на определението, с която е оставена без уважение молбата (вх. № 1425/26.01.2026г.) за изменение на решението в частта, в която в полза на двете страни съобразно изхода на спора са били определени разноски, съответно на ищеца - в размер на 130 лева, съобразно 1 уважената част, и на ответницата – 400 лв., съобразно отхвърлената част на иска и е извършена компенсация от съда.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановеното определение, със същото се нарушавали потребителски права и не било съобразено с принципа на ефективността, който СЕС е приел, а именно да не възпира потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи, независимо от процесуалното му качество като ответник в исково производство, инициирано от търговеца – кредитор. Счита, че в настоящия случай при доказано наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит, в тежест на ответника не следвало да бъдат възлагани разноски, а извършените от него такива следвало да му бъдат изцяло възстановени. На следващо място, се излага аргумент, че представянето на списък на разноските по чл.80 от ГПК била абсолютна процесуална предпоставка за реализиране отговорността за разноски. Тъй като ищецът в първоинстанционното производство не бил представил такъв, това възпрепятствало правилното определяне на разноски и възможността за адекватна защита на насрещната страна.

В този смисъл, се моли атакуваното определение да бъде отменено и постановено друго по същество на спора, с което да бъде уважена подадената молба с правно основание чл. 248 от ГПК, като извършената от страна на съда компенсация и присъждането в тежест на ответницата разноски в размер на 130 лева бъдат отменени, като наред с това ищецът „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД бъде осъден да заплати на ответницата Т. М. пълният размер на сторените от нея разноски в исковото производство в размер на 440 лева, вместо присъдените след компенсацията 270 лева.

От ищеца „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не е постъпил отговор на подадените въззивни частни жалби.

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото намира от фактическа и правна страна следното:

Частните жалби са подадени в рамките на законоустановения двуседмичен срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК от легитимирани страни с правен интерес от обжалване, поради което и двете въззивни частни жалби са процесуално допустими

Районен съд - Хасково е сезиран с искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл.92, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес - гр.София, п.к. 1404, Район „Триадица“, бул. "България" № 81 В, против Т. М. М. от ***.

Съдът е постановил Решение № 1075/29.12.2025г., с което е приел за установено че Т. М. М., ЕГН **********, от *** дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, сумата в размер на 780 лева - главница по Договор за паричен заем Кредирект № 303507, сключен на 19.04.2022г. между „Сити Кеш“ ООД и Т. М. М., вземанията по който са прехвърлени на „АПС Бета България“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 15.04.2024г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед № 438 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 16.04.2024г. по ч.гр.д. № 920/2024г. по описа на РС - Хасково, като исковете в останалата им част - за установяване съществуването на вземане за главница за разликата до пълния предявен размер от 1000 лева, както и исковете за сумите от 240.90 лева – договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата за периода от 22.04.2019г. до 22.04.2020г.; сумата от 251.11 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода от 22.04.2020г. до 02.04.2024г., за които вземания е издадена Заповед № 438 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 2

16.04.2024г. по ч. гр. д. № 920/2024г. по описа на Районен съд - Хасково, като неоснователни е отхвърлил.

С постановеното решение съдът е осъдил „АПС БЕТА България“ ЕООД да заплати на Т. М. М. от ***, сумата от 270 лева, представляваща разноски, направени в настоящото и в заповедното производство, присъдени по съразмерност и след извършена компенсация.

С атакуваното определение рег. № 697/20.04.2026г., постановено по гр.д.

№1945/2024г., съдът е оставил без уважение молба вх. №1424/26.01.2026г. от адв. П. П. и молба вх.№1425/26.01.2026г. от Т. М. за изменение на решението в частта за разноските.

Посочил е, че решението по делото е подробно аргументирано, като били съобразени всички относими към определяне на размера на адвокатското възнаграждение обстоятелства. Във връзка с присъдените разноски се сочи, че такива били присъдени само в полза на ответницата, съразмерно с отхвърлената част на исковата претенция и след извършена компенсация от страна на съда.

По жалбата на адв. П. П.:

С решението по гр.д. №1945/2024г. по описа на РС-Хасково, съдът е уважил отчасти установителен иск, подаден от кредитора „АПС БЕТА България“ ЕООД срещу длъжника по издадена въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 920/2024г.

Видно от изложеното в мотивите на решението /л.200/ и неговия диспозитив досежно разноските „…. разноски, направени в настоящото и в заповедното производство… “, при определяне размера на дължимите разноски съдът е съобразил, както представените с отговора на исковата молба от адв. П. списък по чл. 80 от ГПК /л.62/ и ДПЗС /л.61/ в исковото производство, така и представения договор за правна защита и съдействие по ч.гр.д.№ 920/2024г. по описа на РС-Хасково /л.69/ и списък с разноски /л.71/.

Съдът е приел, че общият размер на сторените от ответницата М. разноски в двете производства възлиза на 840 лева, като съобразно отхвърлената част на исковите претенции, в полза на ответницата е определил разноски за сумата от 400 лева (840х712,01/ 1492,01 = 400,86лв).

Настоящият състав на въззивния съд счита, че първоинстанционния съд неправилно е определил размера на разноските, които се дължат от ищеца на ответницата съобразно отхвърлената част на предявените искове, като не е съобразил, че в заповедното производство ответницата Т. М. М. не е направила разноски, тъй като от адв. П. П. в качеството му на процесуален представител и е била оказана безплатна правна помощ и съдействие при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съдът погрешно е включил адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв към уговореното и заплатено от ответницата М. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на адв. П. П. в исковото производство. Адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в заповедното производство се дължи на процесуалния представител на ответницата, като размерът следва да се определи съобразно отхвърлената част на исковете.

С оглед изложеното разноските в полза на ответницата Т. М. М. определени съобразно отхвърлената част на исковете са в размер на 209,97 лв. (440х712,01/ 1492,01/.

На адв. П. П. следва да се присъди сума в размер на 190,89 лв. / 97,60 евро/,определена съобразно отхвърлената част на исковете, представляваща адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в заповедното производство.

По жалбата на Т. М. М.

Първоинстанционният съд с решението си се е произнесъл по исканията на страните за разноски, като на основание чл.78 ГПК ги е определил съобразно изхода на 3 спора.

Настоящият състав на съда намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответницата, че по делото не следва да й бъдат възлагани разноските, тъй като е потребител.

Съгласно решение на СЕС по дело С-714/22 в /т.82/, разпределението на разноските по съдебното производство пред националните юрисдикции попада в обхвата на процесуалната автономия на държавите членки, при условие, че са спазени принципите на равностойност и на ефективност. Щом принципът на ефективност като цяло допуска потребителят-ищец да понесе определени съдебни разноски, когато предявява иск за установяване на неравноправния характер на договорна клауза, то на по-силно основание би следвало да се допусне понасяне на съдебни разноски от потребителя-ответник по предявен иск за установяване съществуване на задължението му по отношение на неговия кредитор. В решението на СЕС не е отречена възможността в определени хипотези длъжникът да понесе част от съдебните разноски, които е направил. Следва да се отчете фактът, че настоящият случай не попада в приложното поле на цитираното решение на СЕС и с оглед същността на даденото с него разрешение няма основание същото да се прилага по аналогия.

Потребителят е ответник в производството, развило се пред РС - Хасково, а не ищец, а съдът е сезиран с установителен иск по чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК от кредитора, а не с иск за прогласяване неравноправност на договорни клаузи, респ. иск за връщане на недължимо платено по такъв договор.

По делото няма спор, че ответницата е сключила договор за заем, по силата на който е получила сумата в размер на 1000 лв. и че към момента не е погасила главница в размер на 780 лв., до който размер е уважен предявения срещу нея установителен иск, като съдът е разгледал и уважил възраженията на ответницата за нищожност и е приел, че длъжникът дължи връщане само на чистата сума по кредита, съгласно чл. 23 от ЗПК.

Присъждането на разноски на търговеца – кредитор, по чл. 78 ал. 1 от ГПК за уважената част е законна последица от процесуалния успех по размера, а не санкция за упражняване на потребителски права. Обратното разбиране би довело до недопустим правен абсурд, при който законът би позволил длъжник – неизправна страна по договора да черпи неограничено процесуални права от недобросъвестното си поведение.