Решение № 2105 от 07.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2105 гр. София, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАНКА П. ЦОНЕВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20231110217046 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В. П. К. от гр.***, ул.»Владая» № 4 против Наказателно постановление № 23-4332-010405/08.06.2023 г., издадено от Началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 (двадесет) лева; на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева и на основание чл.177, ал.1, т.4, предл.1 от ЗДвП за нарушение по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП му е наложена „глоба” в размер на 300 (триста) лева.

В жалбата се релевират доводи, че атакуваното наказателно постановление е издадено при нарушение на процесуалните правила и материалния закон. В тази връзка се твърди, че в издаденото наказателно постановление липсвали задължителни реквизити по смисъла на чл.57 от ЗАНН, тъй като липсвало ясно и конкретно описание на твърдяните нарушения. По този начин се накърнявало правото на защита на нарушителя да разбере фактическите и правни рамки на обвинението.

По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с 1 решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.

Претендира се присъждане на сторените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебните заседания, проведени по делото жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Същият се представлява от пълномощника си – адв.Кирилова- САК. Последната в дадения ход по същество пледира за отмяна на обжалваното НП, предвид развитите в жалбата аргументи. Твърди, че в случая липсвало виновно поведение от страна на санкционирания водач на МПС. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител. В съда са депозирани писмени бележки от юрк.Страхинов, в които се излагат аргументи, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което следвало да бъде потвърдено от съда. При такъв изход на делото се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.Прави се възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение, ако същите надхвърлят минималния законоустановен размер.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 02.05.2023 г. около 08:14 часа св. Г. Ш. и колегата му Огнян Цветанов –мл.автоконтрольори в СДВР- ОПП, в качеството им на автопатрул изпълнявали служебните си задължения в гр.София на бул.“Никола Петков“.

Същите спрели за извършване на полицейска проверка лек автомобил „Опел ***“ с рег. № *** АХ. Автомобилът се движел по бул.“Никола Петков“ с посока на движение от кв.“Горна Баня“ към кв.“Суходол“.

В хода на извършената полицейска проверка била установена самоличността на водача – жалбоподателят В. П. К., който представил СУМПС, от което контролните органи установили, че същото е с изтекъл срок на валидност на 28.05.2021 г.

След извършена справка в ОДЦ-СДВР се установило, че водачът управлява МПС, което е спряно от движение на 30.09.2022 г. на основание чл.171, т.2, б.“а“ от ЗДвП – техническа неизправност.

В хода на проверката било установено още, че водачът управлява МПС без поставен обезопасителен колан.

За констатациите от извършената проверка св.Г. *** съставил против водача на МПС -В. П. К. АУАН с бланков № 874048/02.05.2023 г., в който квалифицирал установените нарушения по чл.5, ал.3, т.2, по чл.150а от ЗДвП и по чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен срещу подпис на 2 нарушителя, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал с отбелязване, че има възражения.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са били депозирани писмени възражения против АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното в настоящото съдебно производство Наказателно постановление № 23-4332010405/08.06.2023 г., с което при идентичност на описанието на нарушения и тяхната правна квалификация, жалбоподателят е санкциониран на основание чл.185 от ЗДвП за нарушението по чл.150а от ЗДвП с налагане на „глоба” в размер на 20 лева; на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП за нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП с „глоба” в размер на 50 лева и на основание чл.177, ал.1, т.4, предл.1 от ЗДвП за нарушението по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП с „глоба” в размер на 300 лева.

Препис от наказателното постановление било връчено срещу подпис на жабоподателя на 09.11.2023 г.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН– АУАН с бланков № 874048/02.05.2023 г., АУАН бл.

№ 814471/13.04.2023 г., справка-картон на водача, справка за собственик на МПС, Заповед № 513з-4968/27.06.2018 г. на Директор СДВР, Заповед № 8121 к-13318/23.10.2019 г. и Заповед № 8121 з-1632/02.12.2021 г. на министър на вътрешните работи, писмо от СДВР, изх.№ 433200-32101/22.03.2024 г., ведно с приложенията към него, Решение № 369/08.06.2023 г. на АС –Пазарджик; както и от гласните доказателствени средства.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля актосъставител Ш.–присъствал при установяване на нарушенията и съставил АУАН на нарушителя. В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие свидетелят беше категоричен, че при извършената полицейска проверка на водача било констатирано, че същият управлява МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност, без поставен предпазен колан, като след справка с ОДЧ се установило, че лекият автомобил е спрян от движение.

Възстановената от свидетеля Ш. конкретика за обстоятелствата по случая, въпреки рутинността на извършваната от него служебна дейност, свидетелства на непосредствено възприети събития от действителността и изключва възможност за формалност на изявленията му и стремеж за поддържане на уличаваща нарушителя версия. Показанията на св. Ш. са подробни, задълбочени и вътрешно балансирани, поради което съдът ги възприема като достоверни. Принадлежността на свидетеля към йерархичната структура на наказващия орган не се явява обстоятелство, което да постави под съмнение достоверността на заявеното от него или да указва единствено неговото предназначение да обслужи обвинителната теза без претенции за истинност. В този смисъл обсъдените гласни доказателствени средства се явяват обективни и поради това годни доказателствени източници за обосноваване изводите по съществото на настоящия спор.

От приложения и приобщен към материалите на делото АУАН бл.№ 814471/13.04.2023 г., се установява, че същият е бил издаден срещу жалбоподателя В. П. К. за това, че на 13.04.2023 г. в 23:15 часа в гр.София, по бул.“Княгиня Мария Луиза“ управлява лек автомобил „Опел ***“ с рег. № *** АХ, собственост на Петър Г.ев К., ЕГН ********** с посока на движение 3 от бул.“Княгиня Мария Луиза“ към ул.“Веслец“, като при извършената проверка на ул.“Поп Богомил“ се установило, че управлява горепосоченото МПС, което е спряно от движение на 30.09.2022 г.; СУМПС на водача е с изтекъл срок на валидност на 28.05.2021 г.; използва мобилен телефон по време на управление на МПС; не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано. Нарушенията били квалифицирани от актосъставителя по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП; чл.150а, ал.1 от ЗДвП; чл.104а ЗДвП и по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

От полученото в съда писмо от СДВР –ОПП се установява, че към 02.05.2023 г. издаденото на В. П. К., ЕГН ********** свидетелство за управление на МПС е било невалидно, поради изтекъл срок.

Видно от същото писмо на СДВР е, че на 30.09.2022 г. лекият автомобил „Опел ***“ с рег. № *** АХ е бил спрян от движение на основание чл.171, т.2, б.“а“ от ЗДвП, като към 02.05.2023 г. в статуса на посоченото МПС няма промяна.

Видно от представеното от процесуалния представител на жалбоподателя и приобщено към доказателствената съвкупност на делото Решение № 369/08.06.2023 г. на АС- Пазарджик се установява, че с цитираното решение е отменена Заповед за прилагане на ПАМ № 22-4332004889/23.09.2022 г., издадена от Ирена Йорданова –полицейски инспектор в ОПП- СДВР, с която спрямо Петър Г.ев К. на основание чл.171, т.2, б.“а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка –временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността, като е отнето СУМПС № 002833009. Решението е окончателно.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице (санкционираното физическо лице), срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, с оглед на което жалбата се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.

314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи ( видно от приложените към материалите на делото заповеди на министъра на МВР), в рамките на тяхната материална и териториална компетентност. При съставянето на АУАН и издаването на НП е спазена предвидената в закона писмена форма и съдържание, не са нарушени сроковете, визирани в разпоредбата на чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчване на АУАН и НП на жалбоподателя срещу подпис.

Настоящият съдебен състав противно на изложеното в жалбата, намира, че в хода на административно-наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административнонаказателното производство е започнало, протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. В акта не са допуснати 4 процесуални нарушения, водещи до неотстраними пороци на обжалваното наказателно постановление или ограничаващи правото на защита на административно-наказаното лице. В атакуваното НП ясно, точно и пълно са описани нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени, поради което не е налице нарушение на процесуалните правила при издаване на НП, нито е нарушено правото на лицето да узнае за какви точно административни нарушения е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Датата и мястото на нарушенията са посочени ясно. Описани са и всички съставомерни признаци от състава на нарушенията, като е дадена и съответна правна квалификация на същите, поради което нарушителят е бил в състояние да възприеме повдигнатото му административно –наказателно обвинение, както от фактическа, така и от правна страна и адекватно да организира защитата си, което в действителност е и сторил.

По същество на нарушенията съдът намира следното:

Относно нарушението по чл.150а от ЗДВП съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП изрично предвижда, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

По делото несъмнено беше установено, че на инкриминираната дата – 02.05.2023 г. жалбоподателят В. П. К. е управлявал моторно превозно средство лек автомобил „Опел ***“ с рег. № *** АХ със СУМПС с изтекъл на 28.05.2021 г. срок на валидност. Това обстоятелство се установява безспорно от приложената към материалите на делото справка –картон на водача, от която е видно, че СУМПС № 280924671, което е било издадено на К. на 28.05.2011 г. е било валидно до 28.05.2021 г. Жалбоподателят не представи писмени доказателства, които да оборват тази констатация.