Решение № 158 от 13.07.2023, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Поморие, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, IV СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Й. Бъчваров при участието на секретаря Йовка Т. Тодорова като разгледа докладваното от Ивайло Й. Бъчваров Гражданско дело № 20232160100004 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от Т.В. Н., гражданка на Република Украйна с адрес за призоваване в гр.Попово, чрез адв.И. Ц. от АК-Търговище, лично и в качеството на родител и законен представител на ненавършилото пълнолетие дете М.Й.Н. Твърди се, че с решение решение №100/21.06.2022 г. по гр.д. №837/2021 г. по описа на РС-Поморие родителските права по отношение ненавършилото пълнолетие дете на страните М.Й.Н.са предоставени на бащата, при когото е определено местоживеенето на детето. Иска се упражняването на родителските права по отношение ненавършилото пълнолетие дете М.Й.Н.да се предоставят на майката, а на бащата да се определи предложения в молбата режим на лични отношения. Иска се осъждане на ответника да заплаща на ненавършилото си пълнолетие дете месечна издръжка в размер на 200 лв. Иска се и разрешение, с което да се замести съгласието на бащата детето да пътува извън страната през зимната, пролетната и лятната ваканции за период до навършване на пълнолетие, придружено от майка си, както и за снабдяване с документи за самоличност. Иска се присъждане на направените по делото разноски. Представени са доказателства.

Петендират се и направените по делото разноски .

Предявените искове са с правно основание по чл.127, ал.2, вр. с чл.59, ал.9, вр. с чл.143 и чл.127 а от СК .

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е представил отговор на иска, в който оспорва фактическите твърдения на ищцата относно настъпило изменение на обстоятелствата налагащи изменение на определния от съда режим за упражняване по отношение на детето на родителските права, мастоживеенето, издръжката и личните 1 отношения с другия родител, и моли за отхвърляне на така предявените искове както и на иска за даване разрешение за пътуване на детето в чужбина придружено от майката.Сочи доказателства.

В същият срок е предявен и насрещен иск от Й. Ж. Н. срещу Т.В. Н., като се твърди, че страните са родители наненавършилото пълнолетие дете М.Й.Н.и е налице изменение на обстоятелствата при които е определена издръжка на детето с №396/20.02.2019 г. по гр.д. №7908/2018 г. по описа на РС-Бургас издръжка , като на основание чл.150 от СК се иска увеличение размера на същата от 200 лв. на 650 лв., считано от завеждане на иска до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от падежа до окончателното изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.

Правното основание на предявеният насрещен иск е по чл.150 от СК.

Ответницата по насрещния иск в срока по чл.131 от ГПК е представила отговор на иска, в който оспорва фактическите твърдения на ищеца относно настъпило изменение на обстоятелствата налагащи изменение на определниата от съда издръжка от 200 лв. и моли да отхвърляне на иска.

Ищцата и ответник по насрещния иск не се явява в с.з. представлява се по делото от процесуален представител- адвокат, който не се явява в с.з.. В писмено заявление депозирано преди с.з. сочи, че поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване, както и за отхвърляне на предявените срещу доверителката му насрещени искове .

Ответникът и ищец по насрещния иск се явява в с.з. лично и с процесуален представител- адвокат, който поддържа насрещната исковата молба, моли за уважаване на предявеният насрещен иск, както и поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на предявените срещу него искове.

За да се произнесе по направеното искане, съдът взе предвид следното:

Между страните не е спорно, а се установява и от представените по делото писмени доказателства, че бракът между тях е прекратен с решение №225/27.10.2014 г. по гр.дело №278/2014 г. по описа на РС-Поморие, както не е спорно и това,че от брака помежду им е родено ненавършилото пълнолетие дете М.Й.Н. , ЕГН**********, което се установява и от представеното в препис удостоверение за раждане на детето. С решението за прекратяване на брака между родителите на детето първоначално упражняването на родителските права е предоставено на майката, като впоследствие с представеното по делото решение № 396/20.02.2019 г., по гр.дело № 7908/2018 г., по описа на РС – Бургас, влязло в законна сила на 20.03.2019 г., упражняването на родителските права е предоставено на бащата, при когото е определено местоживеенето на детето, а на майката е определен режим на лични отношения и е осъдена да заплаща на детето издръжка в размер на 200 лв. месечно. След развода между родителите на детето, между тях са водени множество 2 производства, (решенията, по които са приложени по делото в препис) образувани по предявен от ищцата по настоящото дело иск с правно основание по чл.127а от СК, като искът е бил уважен само по едно от тях с решение №1064/19.07.2017 г. по гр.д. №2605/2017 г.по описа на РС-Бургас, с което искът е бил уважен и е дадено разрешение детето да пътува придружено от майката до Република Украйна за период от един месец през 2017 г., а в останалите производства искът е бил отхвърлен. От приложената кореспонденция между бащата на детето и Министерство на правосъдието и ДАЗД се установява, че при пътуването до Република Украйна, за което е било дадено разрешение с цитираното по-горе съдебно решение на БРС, детето е било задържано от майката за срок по-голям от посочения в същото решение, което е наложило бащата да търси съдействие за връщането му от държавни институции. Последно въпросът за изменение на мерките относно упражняването на родителските права по отношение на детето, местоживеенето, издръжката му и личните отношения с другия родител, постановени с решение № 396/20.02.2019 г., по гр.дело № 7908/2018 г., по описа на РС – Бургас , както и относно заместването на съгласието на бащата детето да пътува придружено от майка си в чужбина е бил решен с представеното решение №100/21.06.2022 г. по гр.д. №837/2021 г. по описа на РС-Поморие, с което исковете на ищцата са били отхвърлени, като това решение е било потвърдено с решение №1273/09.12.2023 г. постановено по в.гр.д. №1379/2022 г. по описа на БОС. От представения по делото социален доклад се установява, че детето живее при бащата който упражнява родителските права и полага непосредствените грижи за него. Бащата и детето живеят на отделен етаж от къща в с.Бата, общ.Поморие при добри битови и хигиенни условия. Детето е ученик в четвърти клас редовен курс на обучение, в добро здравословно състояние, нормално развито съответно на възрастта си. Бащата работи на постоянен трудов договор с месечно възнаграждение около 780 лв. Майката е гражданин на Република Украйна и понастоящем живее и работи в Германия, заплаща определената на детето издръжка от 200 лв. Детето поддържа контакти с майка си и роднините си по майчина линия, които живеят в Украйна по телефон и чрез интернет. Сочи се,че майката е правила опити да изведе детето в чужбина без съгласието на бащата, което било причина понастоящем да не дава съгласие за пътуване на детето в чужбина придружено от майката.

В доклада се изказва становище за постановяване на решение, което да защити интересите на детето. При изслушването , детето заявява, че се вижда с майка си когато си дойде в България и го вземала при себе си в гр.Попово, но не желае да живее при нея в Германия, нито да ходи на екскурзия, тъй като не знае езика и няма приятели, а всичките му приятели с в с.Бата. Няма нищо против да се вижда с майка си, но желае това да става в България. Също така сочи, че поддържа с нея връзка по телефона, обаждала му се за рожденните дни, но не му изпращала подаръци, а единствено му заплащала издръжката от 200 лв. Заявява, че иска да живее в България. От свидетелските показания се установява, че грижите за детето се полагат от неговия баща, който му осигурява всичко, необходимо за задоволяване на неговите нужди и детето се чувства добре при баща си.

Предвид така установената въз основа на доказателствата по делото фактическа обстановка и като съобрази разпоредбите на закона съдът направи следните правни изводи:

3

Съгласно чл.127, ал.2 от СК, в случаите когато родителите не живеят заедно и не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката, спорът се разрешава от районния съд при съобразяване разпоредбите на чл.59, чл.142 и чл.143 от СК относно посочените обстоятелства, като според чл.59, ал.9 от СК при промяна на обстоятелствата, съдът по искане на някой от родителите може да постанови нови мерки относно родителските права, местоживеенето, издръжката на детето и личните отношения с другия родител. В случая следва да се докаже при условията на пълно и главно доказване от ищцата, че е налице такова изменение на обстоятелствата, което да налага постановяване на нови мерки, различни от постановените с решение № 396/20.02.2019 г., по гр.дело № 7908/2018 г., по описа на РС – Бургас, които са били оставени в сила и с последното постановено по делото решение №100/21.06.2022 г. по гр.д. №837/2021 г. по описа на РС-Поморие, потвърдено с решение №1273/09.12.2023 г. постановено по в.гр.д. №1379/2022 г. по описа на БОС. При преценката относно настъпилата промяна на обстоятелствата от значение за изменение режима за упражняване на родителските права и местоживеенето на детето, следва да се вземат предвид разясненията дадени по този въпрос в ППВС № 1/1974 г., в което макар и неизчерпателно се сочат обстоятелства налагащи промяната с оглед интересите на детето, а именно: влошаване условията при родителя, на когото е предоставено детето, или пък подобряване условията на живот при другия родител, като под условия на живот се разбират не само жилищните и битовите условия, но и социалната среда и другите обстоятелства; изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права поради заболяване, осъждане на лишаване от свобода за дълъг срок, напускане пределите на страната и др.; загубване на родителския авторитет или фактическа невъзможност родителят да се справи с лоши прояви на детето, а другият родител е в състояние да повлияе положително; повторно встъпване в нов брак на единия от двамата родители с трето лице. Към промените, засягащи мерките и тяхната ефективност, спадат и невъзможност да се изпълни решението поради поведение на самото дете; нерационален режим, като в течение на изпълнението му мерките са се оказали неблагоприятни за детето; болест на детето и невъзможност за прилагане на мерките. Следва да се отчетат като изменени обстоятелства и друга група причини, като отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия родител или обратно; пречки на родителя, който отглежда детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител; невръщане на детето след осъществяване на личните отношения от родителя, на когото не са предоставени за упражнение родителските права, или пък нарушаване по различни начини режима на детето, ако е във възпитателно заведение, отвличане на детето и т. н.; неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето. В случая от влизане в сила на решението на ОС-Бургас до подаване на исковата молба от ищцата е изминал помалко от месец, през който период, както и до приключване на съдебното дирене, от доказателствата по делото не се установява да са се променили обстоятелствата от значение за упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и личните отношения с ищцата. Напротив, установява се, че ищцата живее в Германия, без да е гражданин на 4

Европейския съюз и с неизяснен по делото статут на пребиваване там, нито пък се сочат доказателства относно социално-битовите условия, при които живее, включително не се сочи адрес на пребиваване, трудовата заетост и доходи. От друга страна се установява от писмените доказателства, социалния доклад, свидетелските показания и изслушването на детето, че бащата е осигурил добри битови условия на детето, полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му, разполага с необходимите доходи за посрещане нуждите на детето и е осигурил спокойна семейна среда на детето. Не на последно място следва да се отчете и желанието на детето, да остане да живее с баща си в България, където са неговите приятели. С оглед изложеното, съдът прие, че в интерес на детето е запазване на действащия в момента режим на упражняване на родителските права от бащата, при който е местоживеенето на детето, и режим на лични отношения с майката съобразно с определения, а именно всяка първа и трета събота и неделя в месеца с преспиване за времето от 09.00 ч. на съботния ден до 18,00 ч. на неделния ден, един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, както и пет последователни дни от Коледната ваканция и пет последователни дни от Великденската ваканция съобразно с решение № 396/20.02.2019 г., по гр.дело № 7908/2018 г., по описа на РС – Бургас . Поради това и предявеният иск по чл.127, ал.2, вр. с чл.59, ал.9 от СК следва да се отхвърли.Предвид отхвърлянето на иска за промяна на упражняване режима на родителските права и местоживеенето на детето, съдът не следва да се произнася по исковете предявени от ищцата за осъждане на бащата да заплаща издръжка и определяне на лични отношения на детето с бащата. По предявеният иск с правно основание чл.127а от СК, съдът намира, че същият е неоснователен, с оглед изложеното във връзка с гражданството и неизясненият статут на пребиваване на майката в Република Германия, както и с оглед установеното по делото обстоятелство, че майката в предходен период е задържала детето в чужбина и се е наложила намеса на държавните органи за неговото връщане, не може да се гарантира сигурността за живота и здравето на детето при пребиваването му в чужбина, нито може да се гарантира връщането му в Република България при евентуално съдебно разрешение, предвид реалната възможност да бъде изведено от Европейския съюз, с оглед това, че майката е гражданин на държава, която не е членка на същия съюз. Поради изложеното следва да се отхвърли иска с правно основание по чл.127а от СК за даване разрешение за заместване съгласието на ответника за пътуване на детето в чужбина за период до навършване на пълнолетие през зимната, пролетната и лятната ваканции, както и разрешение за снабдяването му с документи за самоличност, необходими за пътуването от РДВР-Бургас. По предявеният насрещен иск с правно основание по чл.150 от СК, съдът прие следното: Не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото,че ненавършилото пълнолетие Мирослав е дете на ответницата Т. Н. и същата съгласно чл.143, ал.2 от СК му дължи издръжка. Основателно е искането за изменение на издръжката, тъй като от първоначалното и определяне през 2019 г. е изминал период от време през който са се изменили съществено икономическите условия, повишили са се цените на основни стоки и услуги, детето е пораснало и съответно са нараснали разходите необходими за задоволяване на нуждите му от облекло и храна, както и образователните му потребности.