Присъда № 21 от 26.08.2026, Районен съд - Луковит

МОТИВИ към Присъда № 21/ 26.08.2026 г. по НОХД № 61/ 2026 г. по описа на Луковитския районен съд

Районна прокуратура Ловеч, ТО Луковит е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 163/2025 г. по описа на РУ- Луковит, пр. пр. № 3532/2025 г. по описа на Районна прокуратура – Ловеч, ТО Луковит по обвинение против В.Н.В., ЕГН **********, с постоянен адрес: /адрес заличен по GDPR/, за това, на 12.07.2025г. около 21.45ч. в гр.Луковит, Ловешка област, по ул. „***“, с посока на движение към ул. „ ***“, управлявал МПС — мотопед „***" с ДК № ***, собственост на Т.В.Т., с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 2,22 на хиляда, установено по надлежния ред съгласно изискванията на Наредба № 1/17г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози / Загл. изм. ДВ 81/2018г.

/ с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARBB - 0098, с поредна проба № 00154 взета в 22:12 часа на същата дата, след като е осъждан за деяние по чл. 343б, ал.1 от НК, с влязло в сила на 18.09.2023г. споразумение по НОХД № 199/23г. на PC Луковит – престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК.

Производството е по общия ред.

Представителят на Районна прокуратура – Ловеч, ТО Луковит, след приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия В.Н.В..

Счита изложената фактическа обстановка в обвинителния акт за безспорно доказана от събраните по делото доказателства. Моли за осъдителна присъда. Предлага на подсъдимия В. да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от две години, което да изтърпи реално при общ режим. Доколкото престъплението е извършено в изпитателния срок по осъждането му по НОХД № 199/23г. по описа на РС- Луковит и съгласно чл. 68 пледира това отложено наказание, а именно 4 месеца лишаване от свобода да бъде приведено за отделно изтърпяване.

Защитата на подсъдимия, осъществена чрез упълномощен защитник - адв. Х.Х. от АК - Варна, по време на съдебното следствие пледира, че деянието е извършено при условията на крайна необходимост по чл. 13 от НК. Посочва, че в инкриминираната вечер подсъдимият е получил телефонно обаждане от жена – М.Т., за която полагал грижи, която го уведомила, че се е нуждаела от лекарства и че е потърсила помощ на тел. 112, но такава не й била оказана. Поради това подсъдимият предприел пътуването, за да й достави лекарствата от кв. „Чукара“ до кв. „Елешник“ в рамките на гр. Луковит.

След приключване на съдебното следствие, моли съда да приеме, че по делото са налице множество и по своята съвкупност изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които налагат определяне на по-леко наказание от поисканото от представителя на прокуратурата.

Излага съображения, че извършеното от подсъдимия деяние представлява поскоро проява на емоционално поведение, обусловено от силната му привързаност към хората, които са го отгледали /М.Т. и Т.Т./, и от желанието му да им окаже помощ. Според защитата поведението му не е било продиктувано от користни подбуди, а от присъщата му готовност да помага на близки хора, без да подлага на достатъчно критична преценка отправените към него молби.

Защитата акцентира върху личностните качества на подсъдимия, като посочва, че го познава от малък и го характеризира като изключително добър и отзивчив човек, който трудно отказва помощ. Според адв. Х. именно тази негова особеност на характера е 1 допринесла за вземането на неправилно решение и за извършването на инкриминираното деяние.

Наред с това защитата моли съдът да съобрази настъпилата положителна промяна в живота на подсъдимия. Посочва, че за първи път той разполага със стабилна житейска среда – има дом, собствена стая, телевизор, трудова ангажираност и подкрепа от близък човек, като неговата леля го е приела и му е осигурила възможност да води нормален начин на живот. Според защитата тези обстоятелства са от съществено значение при преценката на личността на подсъдимия и възможностите му за поправяне и ресоциализация.

Защитата не отрича наличието на предходно осъждане, което следва да бъде взето предвид при индивидуализацията на наказанието, но счита, че същото не следва да води до определяне на прекомерно тежка санкция по настоящото дело. Посочва, че предходното наказание подсъдимият ще следва да изтърпи, в случай че бъде признат за виновен и са налице съответните законови предпоставки, поради което допълнителното налагане на тежко ефективно наказание по настоящото производство би било прекомерно.

В тази връзка изразява становище, че наказанието, поискано от прокуратурата, е несъразмерно тежко с оглед конкретните особености на случая и личността на подсъдимия.

Според адв. Х. ефективното изтърпяване на продължителен срок лишаване от свобода би прекъснало положителния процес на социално стабилизиране, който е започнал в живота на подсъдимия, и би го лишило от създадената за първи път стабилна семейна и трудова среда.

Поради изложеното моли съда при индивидуализацията на наказанието да отчете в пълна степен всички смекчаващи отговорността обстоятелства и, при наличие на законовите предпоставки, да приложи разпоредбата на чл. 55 НК, като определи наказание под предвидения в закона минимум.

В заключение защитата моли съда да определи справедливо наказание, съобразено както с обществената опасност на извършеното деяние, така и с личността на подсъдимия, неговото житейско развитие и настъпилата положителна промяна в начина му на живот.

Подсъдимият В.Н.В. в последната си дума моли съда за по – леко наказание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа страна намира за установено следното: Подсъдимият В.Н.В. е роден на 10.05.2003г. в град Червен бряг. Живее на адрес в /адрес заличен по GDPR/ . Подсъдимият е осъждан по НОХД № 199/23г. на PC Луковит, с влязло в сила Споразумение № 79/18.09.2023г., с което за извършено престъпление по чл.

343б, ал. 1 НК на подсъдимият е наложено наказание от четири месеца лишаване от свобода, като на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години.

На 12.07.2025г. вечерта около 21:45ч., след като употребил алкохол в присъствието на майка си, пастрока си и приятелят му М.К., подсъдимият се качил да управлява МПС мотопед „ Кимко ЗХ 50 " с ДК№ *** — собственост на св. Т.Т.. Зад него се качил и негов приятел М.К. от гр.У..

По същото това време дежурният екип на РУ Луковит - М.А.И., В.Г.В. и К.П.И. се намирали в гр. Луковит на ул." ***, когато възприели управлението на подсъдимия с посока на движение към ул. "***“. Св. И. го спрял за проверка, поискал документи, от които установил самоличността му и тази на спътника.

Водачът не представил СУМПС и се оказало, че същият е неправоспособен, което било установено чрез направена справка от системата на МВР за отдалечен достъп. Поради съмнение от служителите на РУ – Луковит за употребен от водача алкохол в хода на проверката, подсъдимият бил поканен да бъде изпробван за наличие на алкохол. Той се съгласил, а проверката, извършена с техническо средство Дрегер 7510 с фабр. № ARBB 0098, поредна проба № 00154, взета в 22:12 часа на същата дата отчела 2,22 промила на хиляда в издишания въздух. На подсъдимият В. бил съставен АУАН № 4213951/12.07.25г., който той подписал без възражение. Издаден му бил и талон за медицинско изследване с № 0156236/25г. като същият бил съпроводен от полицейските служители до ФСМП Луковит.

2

Там той отказал да даде кръвна проба. В последствие с мотивирана резолюция № 25 – 0297 – М000064 на началника на РУ – Луковит АНП е прекратено.

На мотопед „ Кимко ЗХ 50 " с ДК№ ***, на мястото на деянието бил извършен оглед и фотоснимки. Изготвена е стоково – съдебно икономическа експертиза, като видно от заключението на вещото лице пазарната стойност на МПС възлиза на 675.00 лв. или 345,12 евро.

Съдът приема за доказано и обстоятелството, че подсъдимият е бил вече осъждан за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК с влязло в сила на 18.09.2023 г. споразумение по НОХД № 199/2023 г. по описа на Районен съд – Луковит, както и че настоящото деяние е извършено по време на изпитателният срок.

Горните факти се установяват от показанията на свидетелите: М.А.И., В.Г.В. и К.П.И., П.Ц.Т., Т.В.Ц. и Т.В.Т. и от писмените доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие; талон за изследване № 0156236, справка за нарушител/водач, протокол за проверка на анализаторите на алкохол, разпечатка от техническото средство, както и от приложената по делото справка – съдимост на подсъдимия.

Съдът кредитира показанията на свидетелите М.А.И., В.Г.В. и К.П.И., като дадени от полицейски служители, които непосредствено са участвали в извършената проверка на подсъдимия. В съществената им част показанията са последователни, взаимно допълващи се и кореспондират с останалия доказателствен материал по делото.

От показанията на свидетелите се установява, че при изпълнение на служебните си задължения същите са извършили проверка на подсъдимия, управлявал процесният мотопед.

В хода на проверката била установена самоличността на подсъдимия и било установено, че е неправоспособен.

Свидетелите са единни и относно обстоятелството, че в хода на проверката възникнало съмнение за употреба на алкохол, поради което подсъдимият бил поканен да бъде изпробван с техническо средство. Преди извършване на пробата му били разяснени правото да откаже и последиците от отказа, след което той доброволно дал проба, при която техническото средство отчело концентрация от 2,22 промила. В последствие бил придружен до ФСМП, където отказал да даде кръв.

Не са налице данни за лична заинтересованост на свидетелите от изхода на делото.

Поради това съдът приема показанията им в относимата им част за достоверни и ги кредитира при установяване на фактическата обстановка по делото.

Съдът не кредитира като основание за фактически изводи отделните несигурни твърдения на М.А.И. относно наличието на мирис на алкохол, предходни проверки на подсъдимия, употреба на наркотични вещества от пътника и други обстоятелства, за които свидетелят изрично заявява, че не си спомня или не е сигурен. Същите не са непосредствено възприети от него с необходимата степен на достоверност и не се отнасят до съществените признаци на обвинението.

Съдът обсъди и показанията на свидетеля Т.В.Т. - собственик на управлявания от подсъдимия мотопед и съпруг на лицето, за което защитата поддържа, че е изпратило подсъдимия да закупи лекарства.

Свидетелят сочи, че познава подсъдимия от малък и фактически го е отгледал, като между двамата съществувала близка връзка. Посочва, че подсъдимият често помагал на него и съпругата му, включително в периода, когато свидетелят бил в болница. Свидетелят обаче не е бил непосредствен очевидец на инкриминираната ситуация, тъй като по това време се намирал в болница в град Ловеч.

От показанията му се установява, че след завръщането си видял, че мотопедът е без регистрационна табела, а съпругата му обяснила, че е дала мотопеда на подсъдимия, за да отиде да й закупи лекарства. Именно тази част от показанията му представлява възпроизвеждане на съобщеното му от съпругата му обстоятелство, а не лично възприет от свидетеля факт.

3

Свидетелят заявява, че не му е известно съпругата му да е търсила спешна медицинска помощ, нито да е повикала екип на „Бърза помощ“ въпросният ден. Изрично посочва също, че не знае състоянието й да е било спешно и че не знае по каква причина тя е предоставила ключовете от мотопеда на подсъдимия. Същевременно свидетелят потвърждава, че по принцип подсъдимият и преди това е бил изпращан да закупува лекарства за съпругата му.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни относно лично възприетите от него обстоятелства – отношенията му с подсъдимия, отсъствието му от населеното място към момента на деянието, състоянието на мотопеда след завръщането му и обстоятелствата, при които е разбрал, че същият е бил предоставен на подсъдимия.

Не може обаче да се приеме като непосредствено доказателство за причината, поради която подсъдимият е управлявал мотопеда, твърдението на свидетеля, че съпругата му го е изпратила за лекарства, доколкото той не е присъствал при разговора между нея и подсъдимия и възпроизвежда съобщеното му впоследствие от нея.