Решение № 8157 от 02.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8157 гр. София, 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20231110155089 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове от /фирма/ срещу Б. Г. Г. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумите 3 515,52 лева (три хиляди петстотин и петнадесет лева и 52 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот в /адрес/ за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 03.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 456,95 лева (четиристотин петдесет и шест лева и 95 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 06.06.2023 г., сумата в размер на 56,76 лева (петдесет и шест лева и 76 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 03.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 11,28 лева (единадесет лева и 28 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 06.06.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 36988/23, СРС. Претендира направените разноски по заповедното и исковото производство.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава с изтичане на 45-дневен срок за периода, за който се отнасят.

Ответникът оспорва исковете, като поддържа, че липсва договорно правоотношение между страните, оспорва идентичност на апартамента по нотариалните актове и по заявлението, оспорва да е налице облигационна връзка между ЕС и /фирма/, оспорва да е сключен договор за дялово разпределение на топлинна енергия с /фирма/. Оспорва сградата да е топлоснабдена. Оспорва да е налице облигационна връзка между /фирма/ и /фирма/. Оспорва общите условия да са 1 публикувани по предвидения в закона ред. Счита, че топлинната енергия не е измерена по надлежния ред. Оспорва абонатен № ****** да принадлежи на апартамент № 3.

Прави възражение за погасяване на вземанията по давност.

Третото лице помагач /фирма/ не взема становище по исковата молба. Прилага писмени доказателства в хода на производството.

Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:

Исковете са допустими, подадени в срока по чл. 422, ал. 1 ГПК.

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. Във връзка възражението за изтекла погасителна давност ищецът следва да установи, че са налице основания за спиране или прекъсване на давността по чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД, за които е указано, че не сочи доказателства. По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за дялово разпределение. Ищецът не сочи доказателства, че е отправил, а ответникът е получил покана да заплати дължимата такса за дялово разпределение. В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу съществуването на вземанията, респективно изискуемостта им. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

Съгласно чл. 149 и чл 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС /мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Установено е по делото, че имот на адрес: /адрес/ е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа посредством приетото по делото заключение на СТЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено. Възраженията на ищеца в тази посока се явяват неоснователни.

2

Установено е също така въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства наличие на валидно облигационно отношение между ответника и топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за апартамент /адрес/ – нотариален акт № **, том II, ***/95 от 1995 г., нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № ***, том VII, рег. № ***85, дело № 1248/2007 г., постановление за налагане на възбрана от 05.12.2011 г. по изп. д. № ************* по описа на ЧСИ Д., удостоверение с вх. № 1-******/14.07.2011 г., че Б. Г. е закупил процесния апартамент и в процесния период е бил собствен на ответника, което се потвърждава и от представен писмен договор за покупко-продажба на топлинна енергия № ****/25.03.1996 г. за адрес: /адрес/, който е сключен между Б. Г. и /фирма/ и двустранно подписан, чиято формална доказателствена сила не е оспорена. От писмените доказателства / изравнителни сметки, главни отчети/ и от заключението на СТЕ и ССчЕ се установява, че горепосоченият апартамент се отнася за абонатен № ******. Следователно ответникът несъмнено има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / за топлоснабдения имот в /адрес/. Доводът за липса на идентичност между посочения номер на блок в нотариалния акт за собственост № ***/16 и посочения от /фирма/ номер се опровергава от писмения договор за покупко-продажба на топлинна енергия за апартамент № 3 от бл. ***, който е подписан от Б. Г. и следва да бъде ценен като признание за неизгоден нему факт, както и от удостоверението за идентичност на номерацията на блоковете от Столична община. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, одобрени с решение № ****/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник "Монитор". Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Следователно в случая, общите условия са влезли в сила. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите (клиентите), които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая ответникът не твърди и не установява да е упражнил това право срещу Общите условия на /фирма/ от 2016 г., поради което следва да се приеме, че същият ги е приел.

Установено е от писмените доказателствата: изравнителни сметки за абонатен № ******, главни отчети за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. и според заключението на СТЕ, което настоящият състав кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено, че в процесния имот е имало монтирани 4 броя отоплителни тела с монтирани ИРРО с дистанционен отчет и 1 брой водомер за топла вода. Вещото лице заключава, че общата дължима сума за процесния период е в размер на 4798,08 лева, като дава вариант с приспаднати суми в размер на 106,36 лева за м. 05 и м. 06.2021 г. поради липсата на свидетелство за метрологична проверка на общия топломер от 05.2021 г. преди подмяната му или 4691,79 лв., от които: 458,72 лева – сградна инсталация, 2951,09 лева за отопление на имот, 1281,98 лева – битово горещо водоснабдяване. За периода от 05.2019 г. до 04.2022 г. начислените суми за ТЕ са по прогнозно потребление , като в края на отоплителния сезон ФДР изчислява реалното потребление на ТЕ и извършва изравняване в съответствие с Наредба Е-РД -04-1 от 12.03.2020 г. Според вещото лице, топломер с Фабр. № 4022063 е преминал на метрологична проверка през 26 месеца, вместо през 24 месеца. Не е представено свидетелство за метрологична проверка от 05.2021 г. , поради което СТЕ представя вариант към т. 4 с приспадане на сума за период м. 05.2021 г. – м. 06.2021 г. в размер на 106,36 лева.

Видно от ССчЕ, от сумата дължимата за процесния период в размер на 4691,79 лева след приспадане на извършените плащания в размер на 1228,02 лева и 18,42 лева, 3 прихваната сума от намаление на цена на ТЕ в размер на 114,18 лева и от намаление на данъчна ставка в размер на 36,17 лева, дължимата и незаплатена сума за процесния период е в общ размер на 3572,28 лева, от които 3515,52 лева – топлинна енергия и 56,76 лева – дялово разпределение. Начислените и неплатени суми за топлинна енергия за процесния период са посочени в Таблица - Приложение № 1, разбити по месеци и по отделни пера.

В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтиране на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Предвид горното и предвид установените посредством заключението на СТЕ , съдът приема, че по делото е доказана по несъмнен начин потребената и незаплатена от ответника топлоенергия за процесния период в общ размер на 3515,52 лева.