Решение № 375 от 14.04.2022, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 4817/2021
- Вид
- Решение № 375
- Подписан
- 14.04.2022
- Състав
- Ивайло Юлианов Колев
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл.26 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.147 · Закон за защита на потребителите
- чл.68в · Закон за защита на потребителите
- чл.68е · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а · Закон за потребителския кредит
- чл.10а ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 375 гр. П., 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20211720104817 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на В. С. С. срещу „Фератум България“ ЕООД. Ищецът твърди, че на 16.03.2020 г. е сключил договор за потребителски кредит № ******* (Договора) с ответника в размер на 4000,00 лева при ГПР 49,11%, ГЛП- 23.00 % и срок на кредита от 12 месеца, като общо дължимата по договора сума е в размер на 4920,00 лева. Признава, че сумата е усвоена изцяло.
Допълва, че на основание чл.5 от Договора е сключен и Договор за гарант с „ФЕРАТУМ БАНК“ ЕАД, с който да се обезпечи първоначално сключеният Договора, като за това се дължи допълнително такса за гарант в размер на 3080.00 лева, разсрочена на 12 месечни вноски, като сумата се начислява към месечните вноски по кредита. По този начин общото задължение е общ размер на 7960.00 лева.
Намира Договора за нищожен на основание чл.26 ал. 1 ЗЗД поради неспазване на нормите на чл. 11, чл. 19 ал.4 ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и по чл.68е, чл. 143, ал.1 и чл.147 ЗЗП. Сочи, че при условията на евентуалност намира и клаузата на чл. 5 от Договора за нищожна на основание чл.26 ал. 1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11 и чл.19 ал.4 ЗПК във вр. с чл. 22 ЗПК, както и по чл.68е, чл. 143, ал.1 и чл.147 от ЗЗП. Излага своето разбиране от правна страна за твърдяната нищожност на Договора, като подчертава, че е налице противоречие с чл.
19 ал.4 ЗПК, тъй като сумата за гарант в размер на 3080.00 лева не е включена в ГПР и ГЛП, поради което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. Намира така уговорените клаузи за неравноправни, тъй като за да бъде отпуснат кредит е необходимо да се сключи договор за гарант и то с предварително посочено дружество, като се позовава на съдебна практика в тази насока.
По отношение на чл. 5 от Договора сочи, че гарантът е предварително посочено дружество – „Фератум Банк“ ЕАД и е налице тристранното споразумение само формално е разделено в два документа - договор за кредит и договор за гаранция.
Намира, че целта на разделянето на тристранното споразумение е същата като 1 целта на включване в правоотношението на третото свързано с ответника лице "Фератум Банк" - заобикаляне на изискванията на чл.19 ал. 4 ЗПК и чл.10а ал.2 ЗПК.
Приема също, че изборът на гарант е фиктивен и на практика не може да се осъществи при кандидатстване по интернет. Това от своя страна води до една заблуждаваща търговска практика, визирана в чл.68е ЗЗП , която е забранена по чл.68в ЗЗП. Приема също, че с тази клауза се накърнява принципа на „добри нрави” по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД и се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение.
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да прогласи Договор за потребителски кредит № ******* сключен с „Фератум България“ ЕООД за нищожен, а при условията на евентуалност, че клаузата на чл. 5 от Договора, съгласно използваната от страната формулировка.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Намира предявения иск за неоснователен като оспорва твърдението на ищеца, че предоставяне на поръчителство от Фератум Банк (Малта) е условие за сключване на договор за кредит. Сочи, че е налице опция за избор на гарант - предложен от кредитора или да посочи поръчител, избран от кредитополучателят. Подчертава, че сключването на договор за гаранция от кредитополучателя не е задължително условие за сключването на договор за кредит и не увеличава възможностите на кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер и при предлаганите от кредитора условия. Допълва, че избраната възможност заляга в чл. 5 на Договора, който се генерира автоматично въз основа на избора, който потребителя е направил при подаването на заявка за кредит - т.е. същата уговорка се явява индивидуално договорена по избор на потребителя. Твърди се също, че ищецът сам е посочил Фератум Банк (Малта) като поръчител и е получил информацията, съответно проектите на договорите, след което е потвърдил изрично чрез СМС, че желае да сключи договора за потребителски кредит при посочените условия, поради не е налице заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е от ЗЗП.
Излага от правна страна липса на нарушение на чл. 143 ЗЗП, чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Поддържа, че е предоставил цялата законово необходима информация във връзка с размера на ГПР, начина на неговото формиране, както и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит на електронната поща на ищеца при кандидатстването за кредита, с която той се е запознал. Намира, че в Договора пределно ясно е уговорен общо дължимия размер от 4920,00 лева, като главницата е в размер на 4000,00 лв., а лихвата е в размер на 920.00 лв. Поддържа, че посоченият ГПР от 49.11 % в Договора за кредит е в съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Възнаграждението за предоставената от Фератум Банк (Малта) услуга за гаранция, от своя страна, не се включва в размера на ГПР, тъй като не е задължителна за сключването на Договора за кредит. Допълва, че ищецът е разполагал и с правото по чл. 29 ЗПК - да се откаже от сключения договор за потребителски кредит в срок от 14 дни от сключването му без да дължи обезщетение и неустойки, но той не го е упражнил.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. Депозирана е писмена молба, с която поддържа така предявените искове.
Ответникът се представлява, като оспорва исковете и поддържа възраженията 2 си, изложени в отговора на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото Договор (страните не спорят относно сключването му и конкретните му разпоредби, включително обявено за ненуждаещо се от доказване с доклада по делото) се установява, че между страните е налице облигационна връзка по договор за кредит и съгласие за връщане на сумата, вкл. нейното олихвяване.
Съгласно чл. 1 от Договора, размерът на кредита е 4000,00 лева, срок за погасяване 12 месеца, ГЛП 23%, ГПР 49,11%. Така общото задължение за главница и лихва е в размер на 4920,00 лева.
Съгласно чл. 5 от Договора, кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Фератум банк“, като в същата разпоредба кредитополучателят декларира, че сам е избрал именно тази опция. Разяснена е възможността за отказ от Договора.
По делото е представен документ, озаглавен „договор за гаранция ( поръчителство)“, сключен между „Фератум банк“ и ищеца. Съгласно клаузите на това съглашение, „Фератум банк“ се задължава да обезпечава Договора срещу възнаграждение в общ размер на 3080,00 лева.
Представен е документ – Преддоговорна информация - стандартен европейски формат, съгласно който ГПР съдържа допускани, че Договорът ще остане валиден през целия период и че страните ще изпълнят точно задълженията си по него. Лихвения процент остава непроменен. Същевременно обаче, в преддоговорната информация е посочено, че ГЛП е в размер на 40,61 %, което съществено се отличава от посоченото в Договора. Към преддоговорната информация е представен погасителен план, в който е описана всяка една от месечните вноски с наглед пример за формирането като сбор от главница и възнаградителна лихва.
По делото е прието заключение по СТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи. В заключението е отразено, че предоставянето на обезпечение е задължително условие за сключването на Договора, но е налице опция за избор на гарант, определен от кредитодателят или „личан гарант/поръчител“, посочен от кредитополучателят.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени установителни искове за прогласяване на договор за потребителски кредит № *******/16.03.2020 г. за нищожен на отделни основания - чл. 26, ал. 1 ЗЗД, респективно чл. 22 ЗПК.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
В чл. 11, ал. 1 ЗПК са посочени реквизитите, които договора трябва да съдържа, като особено внимание е отделено на т. 7 до т. 12 с оглед санкцията по чл. 22 ЗПК.
Настоящият състав приема, че в конкретния случай, ответникът не доказа да е 3 изпълнил императивните правила на чл. 11, ал. 1, т. 7 - общия размер на кредита, т. 10 годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, т. 11 - условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Това е така, защото съдът констатира съществено несъответствие между преддоговорната информация, предоставена на ищеца и параметрите на Договора. В преддоговорната информация е посочен ГЛП в размер на 40,61 %, въз основа на който е определено ГПР, размер на дължимата се възнаградителна лихва и е изготвен примерен погасителен план. Същевременно в Договора е постигнато съгласие за значително по – нисък размер на възнаградителната лихва – 23%, но размерът като сума (920,00 лева) е възпроизведен от преддоговорната инфорщация. Без да са необходими специални знания, съдът изчисли, че 23% от 4000,00 лева на годишна база е именно 920,00 лева, но този размер би бил дължим ако кредита подлежеше на еднократно издължаване в края на периода. В Договора обаче са уговорени 12 погасителни вноски, по погасителен план, какъвто не е представен. Размерът на по – ниската лихва, неминуемо би повлиял и върху ГПР, като в конкретния случай това също не е взето предвид.
Ето защо съдът приема, че Договора е нищожен на основание чл. 22 ЗПК и искът следва да бъде уважен. При този извод, съдът не дължи произнасяне по валидността на чл. 5 от Договора.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени съобразно изхода от спора. Ищецът е доказал разноски в размер на 320,00 лева и е претендирано възнаграждение по чл. 38 ЗА в полза на адв. М.В. М., ЕГН 9112128500, което съдът определя в минимален размер от 730,00 лева.
При този изход от спора ответникът е нямя право на разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 22 ЗПК, че договор за потребителски кредит № *******/16.03.2020 г. сключен между В. С. С., ЕГН ********** и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200599403 е нищожен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да заплати на В. С. С. сума в размер на 320,00 лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 ЗА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да заплати на адв. М.В. М., ЕГН 9112128500 сума в размер на 730,00 лева, разноски за оказаната безплатна правна помощ.
Разпечатката съдържа 43 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ca88fd3c-a97b-4a03-84b3-12b190a8c7e6