Решение № 14347 от 17.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14347 гр. С, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20241110156354 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.49 от ЗЗД,вр.чл.45 от ЗЗД от С. Г.

П.,ЕГН *****,с адрес гр.С,против Д,К,М и М,с искане за солидарното осъждане на ответниците да заплатят сумата от 20000 лева ( 10225,84 евро ) обезщетение за неимуществени вреди,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 16.02.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищцата П. сочи,че на 16.02.2021 г. на ***** при преминаване покрай сградата на ***** № 6,от покрива се откъснало голямо парче лед,което я ударило по главата,вследствие на което се получила дълбока кървяща рана.

Ищцата сочи,че изпитала силна болка,паднала на земята и за кратко изгубила съзнание. В исковата молба се твърди,че ищцата се изправила с помощта на своя колежка и на двама случайни минувачи,а друга жена преместила предупредителната табела на видимо място. Ищцата твърди,че е била откарана в „П“,след което направили снимка и я освободили за домашно лечение. Ищцата П. твърди,че в първите двадесет дни изпитвала главоболие,световъртеж,както и трайно изпитва страх при преминаване покрай сгради. В исковата молба се твърди,че сградата е публична държавна собственост,а вторият,третият и четвъртият ответник са ползватели на сградата,поради което счита,че ответниците отговарят солидарно за причинените вреди. Моли съда да постанови решение,с което да уважи исковата претенция.

Ответникът Д депозира становище за недопустимост на иска,защото съгласно правилото на чл.31,ал.2 от ГПК представителството следва да е от МРРБ,а ако не бъде възприет този довод,то предвид статута на сградата на паметник на културата,Държавата следва да бъде представлявана от министъра на културата. Ако искът бъде възприет за допустим,изразено е становище за неоснователност на иска,защото липсва противоправно 1 поведение на Държавата. Моли съда да отхвърли иска.

Ответникът К изразява становище за недопустимост на иска,а ако бъде възприет за допустим – за неговата неоснователност,като се твърди,че ищцата може да получи подобна травма при падане на висулка от всяка друга сграда.

Ответникът сочи,че е сключен договор с „Б“ООД,на което е възложено хигиенотто и санитарно обслужване на сградата,твърди се,че случилото се дължи на случайно събитие,а и самата ищца признава,че табела е имало.

Твърди се,че КРС не стопанисва частта от сградата,където е настъпил инцидентът. Моли съда да отхвърли исковата претенция.

Ответникът М оспорва иска като твърди,че е създаден една година след инцидента,оспорва се инцидентът да се дължи на виновно поведение на служители на ответника. Твърди се,че ищцата П. е допринесла за настъпване на инцидента,тъй като е пренебрегнала табелата. Моли съда да отхвърли иска.

Ответната страна М в депозирания писмен отговор изразява становище за неподведомственост на спора,защото спорът следва да бъде разрешен по реда на чл.1 от ЗОДОВ,формулирано е възражение за давност,оспорва се наличието на виновно бездействие. Моли съда да отхвърли иска.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Според писмо от областния управител на област С сградата на ***** № 6 е публична държавна собственост и е предоставена за оперативно управление на К,Държавна агенция за информационни технологии и съобщения и М.

Според лист за преглед на пациент С. Г. П. от 16.02.2021 г. пациентът постъпва с открита рана и охлузване предвид удар от паднала ледена висулка.

Представен е акт за държавна собственост,съставен от МРРБ.

По делото е приет протокол от 13.04.2018 г.,според който е извършено разпределение но консумативни разходи между Държавна агенция „Е“,М,К,“Б П“ЕАД.

Видно от договор от 05.09.2017 г.,сключен между Държавна агенция „Е“,като възложител,и „С“ЕООД,като изпълнител,страните са постигнали съгласие относно извършване на ремонт на противообледенителната система на покрива на сградата на ***** № 6. Представен е и протокол за предаване и приемане на извършената работа по договора.

Приета е фактура от 13.11.2018 г. за закупени пано с крачета и табела.

Според договор от 20.12.2018 г.,сключен между Държавна агенция „Е“ и „С“ЕООД страните са постигналие съгласие относно извършване на СМР на метални елементи и конструкции за задържане на лед и сняг на фасадата на административната сграда на ***** № 6.

Установява се от договор от 24.08.2020 г.,сключен между К и „Б“ООД,че дружеството приема да извършва текущо и основно почистване на сградния фонд,в това число почистване на сняг,лед.

Ищцата П. по реда на чл.176 от ГПК е посочила,че не е получила нито застрахователно обезщетение,нито обезщетение по трудова злополука,ищцата 2 не е видяла табелата,но разбрала на табелата от видео записа,ищцата се е движила във външната страна на тротоара,свлякла се е на земята и са й помогнали да стане.

В хода на производството са събрани гласни доказателства – от разпита на свидетелката К заедно с ищцата се прибирали от обяд,когато паднал къс лед от сградата на ***** № 6,свидетелката била на крачка зад С. П. и й помогнала да стане,двама минувачи се обидили на полиция и на тел.112,а екип от бърза помощ откарал С. в „П“,където обработили раната на главата и направили снимка. Според свидетелката К С. имала болничен за 10 или 15 дни,оплаквала се от главоболие. Според свидетелката Каврошиева табелите били успоредно на улицата и не се виждали от тротоара. Разпитана в съдебно заседание,свидетелката П е казала,че знае за инцидент,който С. е претърпяла при падане на леден къс от сградата на ***** № 6,при което била ударена по главата. Според свидетелката П след инцидента С. била разтревожена,както и имала главоболие,а и впоследствие изпитвала тревожност,когато преминава покрай сгради,а има сняг или лед. От показанията на свидетеля Веселинов,който е началник отдел „Управление на собствеността“ много преди 2021 г. са вземани мерки при сняг и лед като след 2012 г. е изградена антилед система,управлявана от микропроцесор,антилед системата била поправена през 2017 г.,а през следващата година са поръчани пана и табели,две от паната се поставят на двата края на улицата като паната са захванати с вериги за колчета и са заключени. Според свидетеля Веселинов сградата има скатен покрив с медно покритие като антилед системата не може да обхване този покрив,но допълнително през 2019 г. е извършен монтаж на снегозадържащи шини. Свидетелят Веселинов е депозирал показания,че по няколко пъти на ден се проверява дали табелите са разместени. От показанията на свидетеля Вълков се установява,че сградата има обледенителна система,а на тротоара са поставени предпазни прегради,които са разположени в ъглите на сградата,според свидетеля Вълков по няколко пъти на ден се проверява дали табелите са поставени перпендикулярно,защото се случва граждани да ги преместват.

От заключението по съдебно-компютърната експертиза се установява,че изследваният файл съдържа участък от улица,сграда и преминаващи лица,в 14,20 часа се появяват две лица от женски пол,на няколко кадъра се наблюдават вертикално падащи предмети ( ледени късове ) с различна големина,някои от които падат върху пострадалата,другата жена я подкрепя и я придружава до сградата,на кадър 3 се вижда предупредителна табела,за записите се установява,че са автентични и няма данни да са манипулирани.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Уважаването на искова претенция с правно основание чл.49 от ЗЗД,вр.чл.45 от ЗЗД е обусловено от провеждането на доказване,че са настъпили вреди,вредите са пряка и непосредствена последица от действия или бездействия по повод на работа,на която ответникът е възложител.

Отговорността по чл.49 от ЗЗД е обективна по своя характер отговорност,с която възложителят на работа е длъжен да обезвреди трети лица за причинени им имуществени и/или неимуществени вреди при или по повод на възложената работа. Възложителят на работата отговаря за обезвреда на 3 чужди виновни действия или бездействия като отговорността му при твърдения за допуснато бездействие може да бъде ангажирана,ако бъде доказано по категоричен и несъмнен начин,че е било налице основание за извършване на определени действия,т.е. отговорност за бездействие възниква,когато не е реализирано дължимо по силата на нормативен акт действие. Уважаването на исковата претенция с правно основание чл.49 от ЗЗД,вр.чл.45 от ЗЗД е обусловено от кумулативното наличие на следните предпоставки – деяние,вреда,причинна връзка между деянието и вредата,а съгласно чл.45,ал.2 от ЗЗД е установена презумпция за вина. Липсата на някоя от предвидените материалноправни предпоставки за уважаване на иска обосновава извод,че исковата претенция подлежи на отхвърляне. Софийският районен съд приема,че в хипотезата,когато се твърди настъпване на вреди вследствие действия или бездействия от лице,което е собственик или ползвател на определена вещ поради допускане неподдържането на вещта в състояние,изключващо настъпването на вредоносен резултат,исковата претенция се разглежда по гражданскоправен ред чрез предявяване на иска по чл.49 от ЗЗД. Неоснователни са формулираните доводи,че исковата претенция следва да бъде такава по чл.1 от ЗОДОВ,респективно подлежи на разглеждане от административен съд,тъй като разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ намира приложение при правен спор,произтичащ от вреди вследствие незаконосъобразни административни актове. В конкретния случай ищцата П. твърди настъпване на вреди вследствие допуснато падане на ледени късове от сградата,т.е. за вреди вследствие бездействие по повод на гражданскоправно задължение да не се вреди другиму,поради което искът е подсъден на гражданския съд и исковата претенция подлежи на разглеждане по реда на чл.49 от ЗЗД,вр.чл.45 от ЗЗД. Възложителят на работата отговаря за обезвреда на чужди виновни действия или бездействия като отговорността му при твърдения за допуснато бездействие може да бъде ангажирана,ако бъде доказано по категоричен и несъмнен начин,че е било налице основание за извършване на определени действия,т.е. отговорност за бездействие възниква,когато не е реализирано дължимо по силата на нормативен акт действие. Отговорността за възложителя на работата възниква в следните хипотези – ако вредите са причинени виновно от лицето,на което е възложена работата,чрез действия,които съставляват извършване на възложената работа или чрез бездействия за изпълнение на задължения,които произтичат от закона,техническите и други правила или от характера на работата,когато вредите са пряко причинени от лицето,на което е възложена работата чрез действия,които не са изпълнение на самата работа,но са пряко свързани – в този смисъл ППВС № 9/1966 г. Отговорността на възложителя не би могла да бъде ангажирана,ако лицето,на което е възложена работата,не е причинило вреда,ако неговите действия не са противоправни и виновни или ако вредата не е била причинена при или по повод на работата – в този смисъл решение № 308/03.01.2018 г.,постановено по гражд.дело № 1068/2017 г. по описа на ВКС.

Уважаването на исковата претенция с правно основание чл.49 от ЗЗД,вр.чл.45 от ЗЗД е обусловено от кумулативното наличие на следните предпоставки деяние,вреда,причинна връзка между деянието и вредата,а съгласно чл.45,ал.2 от ЗЗД е установена презумпция за вина. Липсата на някоя от предвидените материалноправни предпоставки за уважаване на иска обосновава извод,че исковата претенция подлежи на отхвърляне. Софийският районен съд счита,че 4 е доказано по категоричен и несъмнен начин,че на ищцата П. са причинени вреди – от свидетелските показания,както и от съдебно-техническата експертиза се установява,че вървейки по улицата от сградата падат ледени късове и ищцата е засегната,вследствие което й е оказана помощ в УМБАЛМ „П“,а и според свидетелските показания на свидетелките П и К ищцата е имала главоболие и тревожност в дните след инцидента. Това означава,че от значение дали искът е основателен е дали вредите са настъпили при или по повод на дейност,възложена от ответниците. Софийският районен съд,като съобрази,че имотът е публична държавна собственост,а всеки от другите ответници реализира ползване върху отделни части от сградата,приема,че ответниците са пасивно легитимирани да отговарят за възстановяване на вредите. По време на зимния сезон собственикът и/или ползвателят на сграда е длъжен да осигурява поддържането й в състояние,при което не се допуска падане на сняг или лед от сградата,както и да осигури почистване на снега на непосредствено прилежащия тротоар,съответно е длъжен да обезопаси преминаването покрай сградата. С оглед това,че предявеният иск е облигационен и основан на твърдения за настъпили вреди вследствие непозволено увреждане съдът приема за неоснователен доводът на ответника Д,тъй като разпоредбата,цитирана в писмения отговор от МФ се отнася до искове за вещни права,какъвто настоящият иск не е,а обстоятелството,че сградата е паметник на културата не променя извода,че Държавата се представлява по този иск чрез министъра на финансите при съобразяване общата разпоредба на чл.31,ал.1 от ГПК,а не специалната разпоредба по чл.31,ал.2 от ГПК. Отделно от това,ответник по иска е Държавата,поради което съдът приема,че не се явява допустимо производството срещу Държавата да бъде прекратено поради това,че Държавата следва да участва чрез друг процесуален субституент,доколкото независимо от конкретния процесуален субституент се цели ангажиране отговорността на Държавата.