Определение № 3596 от 09.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3596 гр. София, 09.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитъров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно гражданско дело № 20248002104917 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата И. Д. Д. срещу въззивно решение № 391 от 11.07.2024 год., постановено по в. гр. дело № 409/2024 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което, като е потвърдено решение № 210 от 18.03.2024 год., постановено по гр. дело № 2691/2023 год. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, са отхвърлени предявените от И. Д. Д. срещу Основно училище „Васил Левски“ искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, извършено със заповед № от год. на директора на училището и за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител“.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК/ и са спазени срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд не е съобразил, че срокът за изпитване по договора изтичал на 13.10.2023 год., че ищцата била ползвала платен годишен отпуск от 4 дни, поради което срокът за изпитване изтичал на 17.10.2023 год., а в заповедта за уволнение било посочено, че договорът се прекратява считано от 20.10.2023 год. Правото на работодателя да прекрати трудовото 1 правоотношение без предизвестие по реда на чл. 71, ал. 1 КТ било потестативно и пораждало действие с достигането на писменото заявление до адресата, съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ. Този бил моментът, към който следвало да се извършва преценка дали то било надлежно упражнено. Имало обаче едно изключение – когато в заповедта за уволнение била посочена по-късна дата за прекратяване на договора, какъвто именно бил настоящият случай. Посочена била конкретна дата за прекратяване на договора – 20.10.2023 год. На ищцата бил разрешен отпуск в размер на 7 работни дни, поради което следвало да се броят само работните дни, които съгласно чл. 70, ал. 4 КТ се прибавяли след официалния срок за изпитване. Ищцата била в отпуск само 4 дни – от 28.08.2023 год. до 30.08.2023 год., а на 01.09.2023 год., 04.09.2023 год. и 05.09.2023 год. тя била на работа в рамките на работното си време /намалено/ и осъществявала плащания от и по сметка на училището. В случая потестативното право на работодателя не било упражнено своевременно и било погасено, поради което и уволнението било незаконосъобразно.

В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание по чл.

280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е формулиран следния правен въпрос: Когато трудовият договор подлежи на прекратяване без предизвестие, от кой момент поражда действие заповедта за уволнение?

Касаторът навежда допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 72 от 05.02.2010 год. на ВКС по гр. дело № 2356/2008 год., ІV г. о., ГК, решение № 642 от 21.12.2009 год. на ВКС по гр. дело № 3525/2008 год., ІІ г. о., ГК, решение № 22 от 04.02.2014 год. на ВКС по гр. дело № 3146/2013 год., ІІІ г. о., ГК, определение № 696 от 11.06.2012 год. на ВКС по гр. дело № 550/2012 год., ІV г. о., ГК.

Ответникът по касационната жалба Основно училище „Васил Левски“ счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а въззивното решение е правилно. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че по силата на трудов договор № от год. ищцата работила по валидно трудово правоотношение при ответника, на длъжността "счетоводител", при условия на непълно работно време – 4 часа на ден и 20 часа седмично. В договорът бил предвиден срок на изпитване с продължителност от шест месеца, уговорен в полза на работодателя. Със заповед № о т год. на директора на училището на ищцата било разрешено да ползва платен годишен отпуск от 7 дни, считано от 28.08.2023 год. до 07.09.2023 год. Трудовото правоотношение на ищцата било прекратено със заповед № о т год. на директора на училището на основание чл. 71, т. 1 КТ – по инициатива на работодателя, в срока за изпитване. Заповедта била връчена на електронната поща на 2 ищцата на 16.10.2023 год. и лично срещу подпис на 26.10.2023 год.

Въз основа на събраните гласни доказателства по делото чрез разпита на свидетелката М. П. /учител и бивш директор на училището/, които е кредитирал, въззивният съд е счел за установено, че заповедта за уволнение на ищцата била изготвена на 12.10.2023 год., като ищцата била помолена на отиде при директора, но тя си тръгнала и след тази дата не се явявала на работа. На 13.10.2023 год. заповедта била изпратена по електронна поща на ищцата, както и чрез куриерска фирма. След една седмица пратката се върнала, като непотърсена. Заповедта била изпратена на личния е-мейл на ищцата, който използвали за кореспонденция с училището и й препращали кореспонденция с общината, както и документи, отговорът по които бил обвързан със срокове. Ищцата нямала възражения за този начин на кореспонденция. За издадената заповед бил уведомен касиер-домакинът на училището, която била майката на ищцата, тъй като тя отговаряла за входящата и изходяща кореспонденция и имала достъп до служебните е-мейли. Именно майката на ищцата и касиер-домакин пуснала обявлението до НАП за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. След 12.10.2023 год. ищцата била казвала, че работела с отдалечен достъп. Решението да се прекрати договора на ищцата било взето преди изтичане на срока за изпитване от 6 месеца, но въпреки, че заповедта за уволнение била подготвена вече, ищцата не се явявала на работа да й бъде връчена и така до 26.10.2023 год., когато дошла лично в кабинета на директора и заповедта й била връчена.

Въззивният съд е приел от правна страна, че разпоредбата на чл. 71, ал. 1 КТ дава правото на работодателя в срока за изпитване да прекрати договора без предизвестие.

В трудовия договор страните уговорили 6- месечен срок за изпитване, като този срок бил императивен и не можело да бъде намаляван или продължаван по уговорка на страните. Уговореното между страните 1-месечно предизвестие касае отношенията между т я х след конвертиране на договора със срок за изпитвине в окончателно сключен трудов договор, съобразно чл. 71, ал. 2 КТ – ако не бъде прекратен до изтичане на срока за изпитване. В частност работодателят бил връчил надлежно на работника обжалваната заповед за уволнение и в уговорения в трудовия договор 6месечен срок за изпитване. На ищцата бил разрешен платен отпуск, считано от 28.08.2023 год. до 07.09.2023 год. Така срокът за изпитване, който изтичал на 13.10.2023 год. следвало да бъде продължен с 9 работни дни /тъй като 06.09.2023 год. бил официален празник и неработен ден/ и изтичал на 23.10.2023 год., който бил и първия работен ден. В тази връзка е изложил съображения, че според разпоредбата на чл. 335, ал. 1 КТ, трудовият договор се прекратява писмено, а при прекратяване без предизвестие, моментът на прекратяването е получаването на писменото изявление на другата страна – чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ. Атакуваната заповед била връчена на ищцата по електронен път – по е-мейл, най-късно на 16.10.2023 год., от който момент следвало да се счита прекратено трудовото правоотношение между страните /представено и прието 3 по делото по реда на чл. 184 ГПК извлечение от електронна кореспонденция между страните/. В електронното писмо на работодателя до е-мейла на ищцата недвусмислено б и л о посочено съдържанието на прикачения файл – заповед за прекратяване на трудовия договор. В същото била отправена покана за връчване на заповедта в училището или подписването й от работника с електронен подпис, както и уведомление за изпращането й по пощата, като било изрично посочено, че в случай, че заповедта не бъде подписана от работника, тя ще се счита връчена по смисъла на чл.

335, ал. 2, т. 3 КТ.

Въззивният съд се е позовал на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, уреждащ понятието „електронен документ“ и правните последици от електронните изявления, както и на Закона за електронните съобщения /ЗЕС/, уреждащ понятията „електронна поща“ и „интернет“ и пренасянето на електронните изявления като електронни съобщения, в разновидността им "електронна поща", като е приел, че електронната поща /e-mail, е-мейл/, когато е изпратена чрез интернет и съдържа изявление с гражданскоправно значение, съставлява електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ.

Счел е за неоснователен довода на ищцата, че удостоверяването на връчването на документи по електронната поща трябва да бъде подписано само с квалифициран електронен подпис. Посочил е, че в случая електронният документ, изпратен на електронната поща на ищцата на 16.10.2023 год., не е бил подписан с квалифициран електронен подпис и спрямо него следва да се прилагат правата за неподписан писмен документ, но авторството на същия не е било оспорено от ищцата. – липсват възражения, че електронното писмо не е изпратено от посочения в него изпращач или че от посочения е-мейл адрес не е разменяна изобщо такава кореспонденция. Поради това и представеното и прието като доказателство по делото електронно изявление, макар и неподписано с квалифициран електронен подпис, следва да се счита за електронно изявление с безспорно авторство, което има доказателствена стойност.

Според чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ, писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ съдържащ електронно изявление. По силата на чл. 10, ал. 1 ЗЕДУУ електронната поща се счита получена най-рано с постъпването й в посочената от адресата информационна система, а най късно - с изтеглянето й от адресата от системата, в която е постъпила. Без значение кога е отворено съобщението, съдържанието му се счита узнато от адресата от датата на постъпването, съответно изтеглянето на електронния документ. По делото било установено, че съобщението, към което като прикачен файл е приложена процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, било получено от ищцата с доставянето на това съобщение на 16.10.2023 год., 09.58 ч. Поради това е формирал извода, че атакуваната заповед за уволнение е връчена на ищцата преди изтичане на 6 месечния срок за изпитване.

4

Отделно от това въззивният съд е приел, че заповедта за уволнение е връчена валидно на ищцата по електронната й поща и с оглед наведените възражения от ответника за проявено недобросъвестно поведение от страна на ищцата при връчване на заповедта. В тази връзка се е позовал на принципа на добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения, установен в чл. 8, ал. 2 КТ, като е посочил е, че установената в тази норма презумпция за добросъвестност е оборима – тежестта за доказване пада върху страната, искаща оборването й, както и че преценката за добросъвестност за всеки отделен случай е конкретна и се прави въз основа на събраните по делото доказателства и с оглед на тяхната обща преценка се формира извод дали работникът или служителят, респ. работодателят, е действал добросъвестно. Приел е, че в в случая от страна на работодателя е оборена законовата презумпция за добросъвестност на работника, тъй като от събраните във въззивното производство гласни доказателства е установено, че майката на ищцата работела при ответника като касиер-домакин на училището и била уведомена за намерението на работодателя да уволни ищцата преди изтичане на 6-месечния срок за изпитване. С неявяването на работа след 12.10.2023 год., както и с явяването на работното място едва на 26.10.2023 год., за да получи атакуваната заповед, ищцата целяла да осуети връчването на заповедта за уволнение от работодателя в 6-месечния срок.