Решение № 3670 от 20.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3670 гр. Варна, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20243110116222 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищците Р. Х. Т., С. Р. Т., В. Х. Т., К. Г. Й., Я. Г. Г., С. Г. М., Т. Й. З. и К. Й.

С. твърдят, че са собственици на недвижим имот, находящ се в с. *******, представляващ УПИ ** от кв. * по регулационния план на с. ****, общ. ****, целият с площ 3000 кв. м., при граници: на изток - УПИ *, УПИ *** и УПИ ***; на запад - улица; на север - УПИ *, УПИ ****, УПИ **** и УПИ ***; на юг - УПИ ***, УПИ ** и УПИ *,

Поддържат, че са придобили имота на основание давностно владение, упражнявано в периода от 1977 г. до предявяване на иска – 19.12.2024 г., с присъединяване владението на общия им наследодател Т. К. Т., осъществявано в периода от 1923 г. до 1977 г.

Твърдят, че съгласно направена справка в Държавен архив – Варна с Указ № 36/1906 г. на XIII Народно събрание взело решение с. **** да бъде преименувано на с. ****, а с Указ № 36/27.04.1922 г. на цар Борис III, обнародван в Държавен вестник на 27.04.1922 г., с. **** било преместено на сегашното си място, тъй като старото с. **** било заливано от проливни дъждове. На жителите на селото била отстъпена безплатно 510 дка от държавна гора „***“ за преселването им, а в замяна на старите си дворни места получили нови в новото с. ****.

През месец ноември 1976 г. била свикана комисия в с. ****, със задача да 1 се разгледат молби, подадени от жителите на селото за снабдяването им с договор за замяна на частен имот с държавен. С протокол от 05.11.1976 г. били уточнени лицата, собственици на дворни места, като в т. 5 от протокола наследодателят на ищците Т. Т. бил записан и като собственик на 3 дка дворно място.

Ищците твърдят, че след 1929 г. в имота била построена жилищна сграда, в която Т. Т. живял до своята смърт. Като доказателство за строежа била издадена скица от 13.09.1991 г. за признато право на строеж. През 1954 г. жилищната сграда била реконструирана от единия от наследниците на Т. - Х.

Т., като и към настоящия момент тя се поддържа и ползва.

Въз основа на Заповед № 151/10.09.1978 г., утвърдена от Председателя на ОНС, бил съставен Договор за замяна от 05.12.1978 г. от СОНС, с. ****, с който на наследниците на Т. Т. бил прехвърлен недвижим имот в парцел II, кв.3, с площ 3040 кв. м. по регулационния план на с. ****. В замяна наследниците прехвърлили на СОНС, с. **** частен недвижим имот - дворно място, находящо се в старото с. ****, бивша собственост на техния наследодател. До 1976 г. някои от жителите на с. **** се снабдили с констативни нотариални актове за собственост по замяна, но наследниците на Т. Т. приели, че договорът за замяна е достатъчен, тъй като в т. 1 от същия било записано, че Т. К. Т. придобива собственост на дворното място.

През 1977 г. бил съставен разписен лист, в който били отразени всички собственици на имоти в с. ****. Под № *2 бил записан и Т. Т., който започнал да владее имота от 1923 г., като впоследствие се присъединила и съпругата му К. Т..

Ищците поддържат, че след придобиването на имота наследодателят им, а впоследствие и самите те са го стопанисвали, оградили са го, построили са и са реновирали жилищна сграда. Твърдят, че владеят имота, необезпокоявано, явно и трайно повече от 10 години със съзнанието, че имотът е техен.

Изтъкват, че до настоящия момент никой не е смущавал владението им и не е оспорвал правото им на собственост.

Посочват, че Окръжен народен съвет **** съставил Акт № ***/15.03.1986 г., на основание чл. 6 от Заповед № */30.01.1979 г. по чл. 6 от Закона за държавна собственост и записал процесния недвижим имот като държавен. С Акт № ****/05.09.2008 г. имотът придобил статут на частна общинска собственост. Считат, че и двата акта са съставени без правно основание. Посочват, че няма данни имотът да е бил включван в ТКЗС или друго ДЗС нито да е провеждана отчуждителна процедура по отношение на същия. Поддържат, че имотът никога не е бил безстопанствен, както и че никога не е бил стопанисван от държавата или общината. Твърдят, че във всички планове на населеното място, разписни листи и в общинската служба местни данъци, като собственик на имота е посочен Т. Т., а след смъртта му – неговите наследници.

Отправят искане до съда за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ УПИ ** от кв. * по регулационния план на с. ****, общ. ****, целият с площ 2

3000 кв. м., при граници: на изток - УПИ *, УПИ *** и УПИ ***; на запад улица; на север - УПИ *, УПИ ****, УПИ **** и УПИ ***; на юг - УПИ ***, УПИ ** и УПИ *, на основание давностно владение, упражнявано в периода от 1977 г. до предявяване на иска – 19.12.2024 г., с присъединяване владението на общия наследодател на ищците Т. К. Т., осъществявано в периода от 1923 г. до 1977 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявения иск.

Поддържа, че ищците не владеят, а държат процесния имот. В тази насока изтъква, че за построяването на сградата в него им е признато право на строеж от тогавашния собственик – държавата. Предвид изложеното счита, че презумпцията на чл. 69 ЗС е оборена, респ. че ищците са явяват държатели на имота по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС, поради което упражняваната от тях фактическа власт върху имота не е могла да доведе до придобиването му по давност.

Навежда доводи, че ищците не са предприели действия, с които да демонстрират ясно, недвусмислено и категорично на собственика на вещта, че отричат неговите права, съответно че престават да държат вещта за него, а започват да я държат за себе си. Нещо повече, твърди, че ищците многократно са предприемали действия, целящи закупуване на процесния имот от Община ****.

Отделно от горно, поддържа, че на ищците е възстановен имотът на наследодателя им, находящ се на територията на старото с. ****.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Към исковата молба е приложен Указ № 36 от 27.04.1922 г. на ***** /l.

11/, по силата на който на жителите на с. ****, ****, са отстъпени безплатно 510 дка от държавна гора „***“ за преселване на селото.

Видно от съдържанието на приложения на л. 14 от делото протокол от 05.11.1976 г., комисия в с. **** е разгледала подадени от жители на селото молбиза снабдяване с договори за замяна на частен имот с държавен.

Отразено е, че при извършената проверка се е установило, че Т. К. Т. е имал дворно място в старото с. **** и е получил дворно място в замяна в новото село, а именно – парцел **, кв. *, в който има построена жилищна сграда, в която живее.

Ищците са представили извадка от разписния лист към регулационния план на с. **** /л. 15/, в който Т. К. е отразен като собственик на поземлен имот ** в кв. * на селото, без отразен документ за собственост.

Към доказателствата по делото е приобщен договор за замяна от 05.12.1978 г., сключен между председателя на ИК на СОНС **** и 3 наследници на Т. К. Т., с който е уговорено СОНС **** да прехвърли на последните държавен недвижим имот, находящ се в парцел **, кв. * по регулационния план на с. ****, в замяна на което наследниците на Т. К. Т. прехвърлят на СОНС **** дворно място, находящо се в старото с. **** /л. 12/.

Съгласно удостоверение, издадено от кметския наместник на с. **** на 24.09.2022 г. /л. 20/, УПИ ** от кв. * на с. **** има следния административен адрес: ул. „****.

От приложеното към исковата молба удостоверение за наследници /л.

21-23/ се установява, че ищците Р. Х. Т., С. Р. Т., В. Х. Т., К. Г. Й., Я. Г. Г., С. Г.

М., Т. Й. З. и К. Й. С. са законни наследници на Т. К. Т., починал на 23.03.1977 г.

Към писмените доказателства по делото са приобщени Акт № ***/15.03.1986 г. за държавна собственост /л. 18/ и Акт № ****/05.09.2008 г. за частна общинска собственост /л. 19/, които имат за предмет УПИ ** в кв.

*по регулационния план на с. ****, общ. ****, обл. Варна.

С отговора на исковата молба е представена молба вх. № М***/06.03.2007 г. на Община ****, с която В. Х. Т. е отправил искане до кмета на общ. **** за закупуване на дворно място, находящо се в с. ****, представляващо парцел ** в кв. * по плана на селото /л. 73/. Със заявление вх.

№ М-***/3/04.11.2008 г. Р. Х. Т., в качеството на пълномощник на наследниците на Т. К. Т., е представил доказателства към молба вх. № М****/06.03.2007 г. за закупуване на поземлен имот /л. 82/.

Останалите писмени доказателства не следва да бъдат обсъждани, тъй като не допринасят за изясняване фактическата страна на спора.

По делото са ангажирани специални знания посредством назначената съдебно-техническа експертиза /л. 119-121/, заключението по която съдът кредитира в цялост като обективно и компетентно изготвено, подробно и аргументирано. От същото става ясно, че за територията на св. ****, общ.

**** се съхранява само един регулационен план, одобрен с Указ за улична регулация № 72/12.08.1929 г. и Указ за дворищна регулация № 512/21.03.1929 г. Уточнява, че за територията на селото не са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри. Вещото лице сочи, че в разписния лист към плана за УПИ **, кв. * е записан П. К. /очевидно е случая се касае за наследодателя на ищците Т. К., който видно от приложените на л. 15 и 16 от делото книжа е вписан като собственик на имота/.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. Уточнява, че в регулационния план не са извършвани изменения, които да са отразявани върху имота. Заявява, че той не попада в терен по § 4 от ЗСПЗЗ, същият е в регулация и за него има отреден УПИ. Сочи, че при извършения оглед е установило, че имотът е ограден, в него има изградена сграда, както и са налице трайни насаждения.

От показанията на водените от ищците свидетели, преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, се изясняват следните обстоятелства:

Свидетелят Д. Т. К. сочи, че дядо му и общият наследодател на ищците – 4

Т., били братя. Известно му е, че през 20-те години на миналия век селото е преместено, като новото село е планирано с прави улици и парцели с правилна форма. Заявява, че с ищците са „в един квадрат“, на ул. „****“, като неговият имот е на № 7, а този на ищците е в съседство. На приложената на л. 13 от делото скица посочва, че имотът на ищците представлява парцел **, а неговият е парцел *, разположен северно от имота на ищците. Заявява, че не може да посочи имената на другите съседи, тъй като не е живял в селото и не ги познава. Знае, че през 1923 г. дядо Т. построил в имота малка къща, а покъсно /около 60-те години/ бащата на ищеца Р. Т. построил друга къща. Сочи, че дворното място се обработвало от дядо Т., а след смъртта му – от родителите на Р. Т.. След като бащата на последния починал, той поел грижите за имота. Не му е известно друг да е предявявал претенции за имота. Св. К. излага, че след пенсионирането на родителите му те се преместили в с. **** и той редовно ги посещавал, за да им помага.

Свидетелят А. М. И. заявява, че познава дядо Т. от 1969 г., когато работел във ВиК и прекарвали вода в с. ****. През 1970 г. самият той си купил и имот в с. ****, който е разположен през улицата от имотите на дядо Т. и Т.

К.. Сочи, че на север мястото на ищците граничи с Т. К., но не може да се ориентира при предявяване на приложената по делото скица. Уточнява, че собственият му имот е разположен на ул. „*******. Заявява, че след като се е пенсионирал през 1991 г. се е установил да живее там постоянно и не е виждал някой да претрендира права върху имота. Утоянява, че и преди това редовно посещавал имота си. Сочи, че през годините за имота са се грижили дядо Т., бащата на ищеца Р. Т. – Х., а понастоящем самият Р., който „е там винаги“. Не му е известно ищците да са предприемали действия за закупуване на имота от общината.