Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1552 от 16.12.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 3914/2024
Вид
Решение № 1552
Подписан
16.12.2024
В сила
07.01.2025
Състав
Поля Петрова Сакутова

Цитирани разпоредби

  • чл. 33, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.175А ал.1 пр. 3 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 1552 гр. Пловдив, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Мария Ив. Колева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20245330203914 по описа за 2024 година прие за установено следното :

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от В. В. Б. от с.Калояново, ул. Христо Ботев № 32 против Наказателно постановление № 24-0432-000456/22.05.2024 г., издадено от ВПД Началник РУ при ОД на МВР Пловдив, 01 РУ, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.104б т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.175А ал.1 пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца. С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено като се излагат съображения за това.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.В.Й. от АК Пловдив, която поддържа жалбата.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Постъпило е писмено становище, според което наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на 1 обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

На 13.05.2024 г. в 11:05 ч. в гр. Пловдив, ул. Братя Бъкстон №71а на път, отворен за обществено ползване, до транспортен възел на училище

„Професор Цветан Лазаров” посока на движение от север към юг жалбоподателят бил установен да управлява л.а. Фолксваген Голф с рег.№ ...., собственост на .... като използва пътя, отворен за обществено ползване за цел, която не е в съответствие с неговото предназначение – за превоз на хора и товари, като извършва маневри с управлявания от него автомобил, свързани с навлизане на двете пътни ленти на пътното платно като автомобилът рязко потегля и рязко спира, гумите му приплъзват по настилката вляво и вдясно като настилката е суха. Автомобилът е приведен в състояние на неконтролиране от водача, вследствие на загубеното сцепление на гумите с настилката, с което се създава опасност за останалите участници в движението – множество пешеходци.

Въз основа на установеното поведение на водача на пътя от служители, осъществяващи контрол на движението, бил съставен Акт за установяване на административно нарушение бл.№ GA1240505/ 13.05.2024 г., а въз основа на него било издадено и обжалваното наказателно постановление.

За същия случай било образувано и бързо производство № 289/2024 г. по описа на РП Пловидв, водено за престъпление по чл.325, ал.3, вр. ал.1 от НК, приключило с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 20.05.2024 г.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел А. И. Т., .... /частично/, Б. А. Д. /частично/, прокурорска преписка 5970/2024 г. по описа на Районна прокуратура Пловдив, заповед № 8121з1632/02.12.2024 г. – копие.

Разпитан пред съда в качеството на свидетел съставилият акта А. Т. потвърди направените констатации в него. Повод за проверката на пътя според свидетеля бил подаден сигнал от възмутени граждани във връзка с поведението на водача. На място свидетелят потвърждава, че установили 2 колата, управлявана от жалбоподателя. Според свидетеля колата била на пътя, в движение т.е. със запален двигател, като за точното описание на движението от нейния водач свидетелят заявява, че не си спомня, но потвърждава описаното в докладната записка, което съвпада с описаното движение на автомобила, управляван от жалбоподателя, в акта за установяване на административно нарушение, както и в наказателното постановление.

В съответствие с показанията на свидетеля относно мястото и водача на проверявания автомобил са показанията на ..... Същият съобщава, че на процесната дата и място жалбоподателят управлявал описания в АУАН и НП автомобил, същият потвърждава, че автомобилът не се движел съобразно обичайното му предназначение като обяснява това с климатичните условия през този ден. Съобщава също, че поводът за проверката бил подаден сигнал от служител на "Чистота", а след идването на служителите автомобилът, управляван от жалбоподателя преди това, бил със загасен двигател.

За проверка обективността на показанията на всеки от свидетелите в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд е разпитан в качеството на свидетел и подалият сигнала Б. А. Д.. Същият не отрече, че е подал сигнала, тъй като бил възмутен от поведението на учениците на пътя и това, че нямало органи на реда на място, които да осъществяват контрол на пътя. Пред съда този свидетел отрече именно жалбоподателят да е управлявал автомобила по описания в двата акта начин, а обясни, че същият просто е следвало да поеме отговорност за поведението на други участници на пътя с подобно поведение.

Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели относно обстоятелството, че на процесната дата жалбоподателят е бил на пътя и е управлявал посоечния автобомил. Съдът дава вяра и на показанията на свидетелите, че повод за проверката е бил подаден сигнал от служител на „Чистота”, който бил възмутен от случващото се на пътя и че няма служител, който да осъществява контрол на пътя.

Що се отнася до показанията на св. ...., който не отрича да е имало приплъзване на гумите на автомобила, управляван от водача, за друга цел, различна от използването на пътя по предназначение, а по причина метеорологичната обстановка, съдът намира, че същите представляват защитна версия, опит да бъде оневинен жалбоподателя, тъй като същите не се 3 подкрепят от показанията на св. Т., както и от тези на св.Д.. Следва да се вземе предвид и че поводът за подаване на сигнал е възникналото възмущение у св.Д., че пътят не се използва за обичайното му предназначение придвижване, заради което последният се бил обърнал за съдействие към органите на полицията.

Що се отнася до тази част от показанията на св. ...., че при идването на органи на полицията автомобилът на жалбоподателя бил със загасен двигател, същото не оборва описаното в акта за установяване на административно нарушение, свързано с поведението на водача преди започване на проверката, а именно че автомобилът е бил в движение и пътят, отворен за обществено ползване, не е използван по предназначение.

Административнонаказателната отговорност на водача е ангажирана по повод поведението на жалбоподателя , като обичайно е водачът да е спрял при появата на органите на полицията, а преди подаване на сигнала, което е траело да забелязване от страна на водача на идващите органи на реда, да е демонстрирал описаното поведение. По изложените съображения съдът не дава вяра на показанията на св. .... в частта, че движението на автомобила, управляван от жалбоподателя, е било вследствие на метеорологичните условия, както и че същият не е бил в движение преди и до появата на органите на реда.

Показанията на св. Б. Д. съдът кредитира в частта относно повода за проверката за случващото се на пътя. Това че същият отрича в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд именно водачът да е демонстрирал подобно поведение, съдът не кредитира. В показанията на другите двама свидетели не се съобщава за други автомобили, намиращи се на пътя. Показанията на св. Д. в частта, в която отрича жалбоподателят да е управлявал автомобила по описания в АУАН и НП начин съдът не кредитира, като същото според съда се основава на явното недоволство на свидетеля от призоваването му пред различни институции за изясняване на случая , което свидетелят не отрече и в разпита му пред районния съд. Като доказателство за тези изводи е приложената прокурорска преписка, материалите в която сочат, че поводът за проверката било възмущението на граждани, заради което било образувано и наказателно производство за престъпление по чл.325, ал.3, вр. ал.1 от НК.

4

Точното движение на пътя на автомобила се потвърждава от показанията на св. А. Т. и от съставената от него докладна записка на процесната дата, приложена към материалите от административнонаказателната преписка.

Предвид събраните доказателства съдът приема за обективно и правилно установено, че на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал посочения в АУАН и НП автомобил по описания в двата акта начин и е използвал пътя не според обичайното му предназначение.

По отношение на спазване на процесуалните изисквания при издаването на двата акта съдът прие, че срокът по чл.34 от ЗАНН, предвиден за съставянето им, е спазен.

Нарушението е описано по ясен начин като несподеляеми са оплакванията за непълно и неясно описание на нарушението. В АУАН и НП целта, за която е използван пътят, е описана достатъчно ясно. Разяснено е, в какво се състои използването на път, отворен за обществено ползване не по предназначение, като е посочено и какво точно е предназначението на пътя – за превоз на хора и товари. Мястото е описано също точно и в съответствие на нарушението. Оплакването за непосочване в АУАН на качеството на посочения в него свидетел дали е очевидец на нарушението или свидетел на акта не представлява нарушение от категорията на съществените. Този въпрос може да бъде разяснен като в АУАН са посочени дата на раждане на свидетеля и адрес, на който може да бъде открит.

Описанието на нарушението съответства на материалноправната норма, която се сочи, че е нарушена, като е налице и съответствие на приложената санкционна норма, въз основа на която са наложени административните наказания на жалбоподателя.

АУАН и НП са съставени от компетентни лица, като доказателство за това е заповед № 8121з-1632/02.12.2024 г. – копие.

Настоящият съдебен състав приема, че административнонаказателното производство, образувано с АУАН № GA1240505/ 13.05.2024 г срещу жалбоподателя и приключило с обжалваното Наказателно постановление № 24-0432-000456/22.05.2024 г. и наказателното производство, образувано на 13.05.2024г., са образувани срещу едно и също лице и за деяние с едни и същи фактически признаци, подробно описани по-горе.

5

В този смисъл следва да бъде съобразено Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. по тълкувателно дело № 3/2015 г. на ВКС, ОСНК в т. 3.1, съгласно което деецът не следва да носи едновременно наказателна и административнонаказателна отговорност в случаите, когато с извършеното от него деяние са нарушени едновременно наказателна и административнонаказателна норма с различни обекти на защита, в т. ч. и цитираната в същото решение практика на ЕСПЧ и СЕС и изведения критерий за приложение на принципа Non bis in idem, разбиран като съвкупност от неразривно свързани помежду си факти, независимо от правната му квалификация или от защитавания правен интерес, както и приетата теза, че приложението на този принцип не се изключва заради различия в правната квалификация на едно и също деяние или с оглед критерия "тъждество на защитения правен интерес", който може и да не е еднакъв.

Има данни, че административнонаказателното производство и воденото наказателно производство са образувани на една и съща дата 13.05.2024 г. като административнонаказателното поризводство се води за адм. нарушение, а наказателното производство за изследване въпроса за евентуално извършено престъпление. Повод за образуваните производства е поведението на жалбоподателя, вследствие управляваното от него МПС. Това че наказателното производство се е водело за престъпление по чл.325, ал.3, вр. ал.1 от НК, а административнонаказателното производство за нарушение на чл.104б т.2 от Закона за движение по пътищата не означава, че паралелно водените производства се отнасят за различни факти. Напротив, касае се за едни и същи факти – един и същи водач, управление на МПС на път за обществено ползване, което се отклонява от обичайното и предвидената за неговото ползване цел, а именно с цел придвижване, а преследва други цели.