Решение № 768 от 18.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 768 гр. Варна, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Красимира М. Добрева като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20223110204299 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Й. Г. В. с ЕГН ********** от гр.Варна срещу НП № 22-0819-003709/ 17.08.2022 год. на Началник група към ОД МВР Варна, сектор „ПП“ - Варна. В жалбата се изразява несъгласие с констатациите направени в НП, твърди се, че същото е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Оспорва се фактическата обстановка, отразена в НП.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява, представлява се от адв. П. Б., ВАК, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено .

Въззиваемата страна - С. С., Началник група в ОД МВР – Варна, сектор „ПП“, редовно призована, по делото съдебно заседание не се явява и 1 не се представлява. Депозирани са писмени бележки от ю.к. А.,ОД МВР – Варна, която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна: С АУАН, серия GA, с бланков № 568342/09.04.2022 год., административно наказващия орган е приел за установено от фактическа страна, че на същата дата 09.04.2022 год. около 22:00 часа в гр.Варна, по ул.“Феникс Каниц“ до № 12, посока ул.“Константин Фотенов“, жалбоподателя В. управлява собствения си автомобил

„Фолксваген Транспортер” с рег. № *******, като водача отказва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDM - 0230 – нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Акта бил съставен и предявен на жалбоподателя, който отказал да го подпише, което било удостоверено с подпис на свидетел.

В срока по чл.44 от ЗАНН не било направено възражение.

Въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП, с което наложил на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП – административно наказание „ глоба” в размер на 2000.00 /две хиляди/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.

В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите актосъставителя – Д. Д., В. П., К. И., служители на ОД МВР – Варна, които в пълнота разкриват обстоятелствата около извършената на жалбоподателя проверка. Показанията им са логични, последователни и потвърждават 2 изложеното в АУАН, поради което съдът ги кредитира.

По искане на защитата съдът е допуснал до разпит в качеството на свидетели С. Г., с която жалбоподателя живее на семейни начала, която свидетелства, като твърди, че на 09.04.2022 год. тя и възз.Й. В. били на гости на нейната майка. Около 22:00 часа се прибирали с лекия и автомобил „Рено Меган“ с рег. № *******, управляван от нея. Когато наближили към домът им, възз. Й. В. я помолил да спре до собствения му – „Микробус“ за да си вземе документи от него. Той слязъл от автомобила, а тя продължила да търси место където да паркира . Като се върнала след известно време там имало служители на КАТ, които „обвинявали В., че е управлявал „Микробуса“ след употреба на алкохол“.Същата категорично отрича възз. В. след употребата на алкохол да е управлявал автомобила – „Фолксваген Транспортер“.

Съдът не кредитира показанията на свидетелката Г,, тъй като ги намира за нелогични, вътрешно противоречиви и несъответстващи на останалите гласни доказателства. като ги намира за предубедени и опит за оневиняване на жалбоподателя.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Д. Д., В. П., К. И., дадени в хода на съдебното следствие, от приложените по делото писмени доказателства , прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна: Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по место извършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

Наказателното постановление е издадено от компетентен органНачалник група към ОД МВР - Варна, сектор „ПП“ Варна, въз основа на 3

Заповед № 8121з - 1632/02.12.2021 год. на Министъра на вътрешните работи, като акта също е съставен от компетентно лице. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при извършване или установяване на нарушението.

Съдът намира, че административно наказателното производство, е проведено правилно и законосъобразно.

Наказателното постановление е преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. издадено в шестмесечният

Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на свидетели.

Съдът не констатирал нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които са извършени. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя - трите имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на АНО на изискването на чл. 57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Състава на съда намира, че жалбоподателя Д. е осъществил от обективна и субективна страна съставите на нарушения по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

4

Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Нормата, освен санкционна, е и материално правна, доколкото съдържа и описание на нарушението, за което се предвиждат посочените в нея санкции. Цитираната норма предвижда налагане на наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години и глоба в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева на водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта. За да е осъществено от обективна страна деянието по реда на цитираната разпоредба, следва лицето да е водач на МПС и след като е било поканено да бъде изпробвано с техническо средство за употреба на алкохол, да е отказало да му бъде направена проверка. Необходимо и достатъчно е водачът на МПС да е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, независимо дали е проявил желание да даде кръв за медицинско изследване.

От обективна страна деянието е довършено в момента, в който водачът откаже да бъде изпробван с техническото средство, независимо дали след това му е издаден талон за медицинско изследване.

Смисълът на разпоредбата на чл.174, ал.3, пр. първо от ЗДвП е да се санкционира водач на МПС, който осуетява с действията си проверката на контролните органи за употреба на алкохол. Тази употреба се установява чрез технически средства или чрез лабораторно изследване на концентрацията на алкохол в кръвта на водача. Според състава на съда безспорно се установява, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал автомобил и в този смисъл е имал качеството на "водач" по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП.

На следващо място, след като му е било предложено да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство, същият категорично е отказал.

Отказвайки да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство (независимо дали преди това жалбоподателят е бил употребил алкохол или не, съответно независимо дали след това е отишъл или не да даде кръв за медицинско изследване за наличие на алкохол в кръвта), той е осъществил от обективна страна състав на административно нарушение по чл.174,ал.3 от 5

ЗДвП, за което е ангажирана административно наказателната му отговорност.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината "пряк умисъл". Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните му последици и пряко е целял настъпването им.

Не се споделя тезата на защитата, че са нарушени правата на жалбоподателя, тъй като са му били вменени две отделни нарушения.

Действително съгласно ТР № 13 ВКС, София, 12.20.2021 г. отказите по чл.

174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни административни нарушения.

Както в АУАН, така и в НП точно и изрично е записано, че водачът на автомобила Й. Г. В. е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № AR DM0230, както и че при извършена допълнителна проверка е било установено, че не е изпълнил предписание за медицинско изследване с Талон № 085861/09.04.2022 год. за вземане на кръвна проба по реда на чл.174, ал.4 от ЗДвП, като изрично обаче е посочено, че с оглед алтернативната форма на двете хипотези на чл.174, ал.3 от ЗДвП същия следва да бъде санкциониран за нарушение състоящо се в отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол.

На следващо място в приобщения по делото талон за медицинско изследване изрично е отразено, а и от свидетелските показания на посочените по-горе свидетели се установява, че жалбоподателят категорично е отказал този талон да му бъде връчен.

Ето защо съдът намира, че правилно и законосъобразно наказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя за осъществено от него нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

6

Правилно са определени и санкциите досежно наложената глоба и лишаване от право да управлява МПС, доколкото за нарушението по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП наказанията са с фиксиран размер и не подлежат на преценка от административно наказващия орган.

В конкретния случай съдът намира, че не е налице основание за приложение на нормата на чл.28 от ЗАНН, тъй като процесните нарушения не са маловажни по своята същност, не разкриват по-ниска степен на засягане на обществените отношения от този вид и е с типичната за вида си обществена опасност.

Предвид на всичко изложено, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон и като такова следва да бъде потвърдено.

По разноските При този изход на делото и съобразно искането на процесуалния представител АНО, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл.

143 от АПК, съдът намира, че на ОД МВР - Варна следва да се присъди юристконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет/ лв..

При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, в която е предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя съгл.

Наредба за заплащане на правната помощ.

Съгласно чл. 27е. от посочената Наредба за защита по дела по ЗАНН е предвидено възнаграждение от 80. 00 лв. до 120. 00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 и чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН , съдът

7

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 22 - 0819 - 003709/ 17.08.2022 год. на Началник група към ОД МВР - Варна, сектор „ПП“- Варна, с което на Й. Г. В. с ЕГН ********** от гр.Варна за извършено нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.